Ще се поучим ли от призрачните градове

Колкото по-голям е балонът, толкова повече на бял свят се появяват т.нар. „призрачни градове”. Ако допреди 50-тина години основната причина за възникването им бяха природни бедствия или изчерпване добива на полезни изкопаеми, то днес обезлюдяването на цели градове като че ли е повече в резултат на грешка и алчност. Преди това са били градове със стари сгради, опустели в резултат на миграция на населението, а днес това са градове, които са изпълнени с нови, многоетажни нови жилищни сгради, в които не е стъпвал човешки град, Типичен пример за това е китайският град Джънджоу.  Държавата инициира изграждането на голямо количество жилища и създаването на нови „сателитни” градове в близост до столицата и по-големите населени места. Те обаче са празни, а причината за създалата се ситуация е, че хората просто нямат пари.

Строителството обаче засегна не само жилищния сегмент, но и този на търговски площи. Ярък пример за това е най-големият мол в света. Той е построен през 2005 г. в град Донггуан, провинция Гуандонг. Разгънатата му застроена площ е 464 500 кв.м с 2350 магазина. Осем години след като вече е факт, той продължава да е празен. В него няма нито магазини, нито клиенти. Причината е, че Донггуан се явява индустриално градче. Едва ли някой (дори и самият инвеститор) може да отговори на въпроса защо именно там е построен най-големия търговски център в света.

Фактът, че „призрачните градове” се множат през последните години, доказва, че въпреки пукотевицата, която предизвикаха имотните балони, много от участниците на този пазар все още не са си взели поука. Докато това стане пустеещите молове, които имитират оживени улици като Oxford Street в Лондон или Disney Land в Париж ще се ползват единствено за декор на сватби – прекалено скъп декор, не мислите ли?