Рискуваме да си отгледаме нов монопол

, Николай Горчилов - маркетинг директор на “Орбител”
Г-н Горчилов, какво е бъдещето на телекомуникационния пазар след падането на монопола на БТК?
Навлизането на нови оператори на фиксирана телефония няма да стане толкова скоро. За да се появи “второ БТК”, трябва едновременно да са изпълнени три условия: взаимно свързване на мрежите на новите оператори с тази на БТК - в проектозакона за далекосъобщенията от 01.07.2003 г.; разходо-ориентирани цени на БТК на услугите, които предоставя на новите оператори от 01.01.2004 г.; достъп на новите оператори до абонатната мрежа - от 01.01.2005 г.
Една малка крачка към конкуренцията е селекцията - възможността потребителят да избира различен оператор за междуградски и международни разговори със специален префикс, което е планирано за 01.09.2003 г. С това настоящите алтернативни гласови услуги ще станат малко по-лесни за ползване от потребителите. Те ще набират код за оператора вместо градски номер и ПИН-код - както е сега.
Но истински телеком с предлагане на пост, номер и градски разговори можем да очакваме някъде през 2005 г.

Какво ще последва за Интернет пазара и крайните потребители на Интернет от изравняването на цените на аналоговите и цифровите телефони?
Ясна е тенденцията за повишаване на цените на телефоните чрез предвижданата промяна на цените с повременно отчитане на аналоговите постове (като цифрови) и със самия процес на цифровизация. Това се отразява не само върху dial-up потребителите, но и върху Интернет пазара като цяло.
В резултат на промяната ще се задълбочи сегашната тенденция - засилено търсене на високоскоростна алтернатива от домашните потребители, малките и средни фирми.
Как изглежда търсенето на пазара в момента? Dial-up достъпът е недостатъчен, сравнително евтин, но в същото време все по-скъп. Наетите линии дават много, но цените им са достъпни за няколкостотин големи компании. Оптималните алтернативи за масов високоскоростен достъп са кабел, LAN и DSL.
Специалистите са еднодушни, че DSL дава повече на потребителите: повече Интернет; по-висока надежност; повече сигурност; по-добро покритие; гласови услуги; видео по поръчка. Не случайно това е най-популярната високоскоростна услуга в ЕС.
Поскъпването на телефонните импулси, оттам - и на Интернет по dial-up, ще прави DSL още по-желана услуга. Анализаторите сочат тази технология като най-перспективна и с най-голям потенциал за развитие на пазара през следващите 2-3 години.

Как ще се отрази на Интернет пазара заложеното в Закона за далекосъобщенията условие правото на обвързан достъп до крайните точки на мрежите да влезе в сила от началото на 2005 г. (т. нар. последна миля)?
Новият закон залага бомба за Интернет сектора. Потребителите търсят интензивно масов високоскоростен достъп. Особено важна е тази услуга за малките и средни компании, на които се разчита да оформят стабилността на икономиката и средната класа.
Има опасност този нов пазар да бъде превзет от един отгледан монопол. Търсенето на високоскоростен достъп ще продължи да нараства интензивно и заради оскъпяването на телефоните - съответно на dial-up ползването. Новата технология DSL безспорно е най-добрият вариант за висока скорост на достъп на ниска цена - с решаващи предимства пред другите технологични алтернативи - кабелния и LAN достъпа.
С неосвобождаването на последната миля практически БТК ще е ексклузивен доставчик на тази услуга. С което естествено 100% от потребителите на DSL ще бъдат нейни клиенти. И така до 2005 г.
Защо тази прогноза е реалистична? Европейските държави осигуриха достъп до абонатната мрежа няколко години след либерализацията на пазара. В резултат към юни 2002 г. от общо 6 млн. действащи DSL линии в държавите от ЕС едва 300 000 са на алтернативни оператори, което означава, че пазарният на бившите монополи е 95% - данните са от The ECTA (European Competitive Telecommunication Association).
Тревожната тенденция събра европейските министри, които взеха решения за енергични промени в нормативната уредба, влизаща в сила от средата на 2003 г.
Разумно изглежда България да се поучи от грешката на обединена Европа. Ако изберем доказано грешния път, ще монополизираме изкуствено една индустрия, която е изключително конкурентна - противно на стратегическата икономическа логика и в ущърб на потребителите.
Обективен аргумент е, че БТК не е готова да предостави последната миля навсякъде на своите конкуренти. Решението на този казус: за да не се допусне отлагане на либерализацията и монополизиране на DSL пазара, алтернативата е незабавна постъпкова либерализация, каквото е предложението на бранша. Без непосилни задължения към БТК. Нека тя предостави само технически възможното, но без отлагане във времето.

Елена Маркова
[email protected]