Last news in Fakti

28 Февруари, 2003 00:00 2 434 0

Църквата в Шипка е първият храм, изграден в чест на освободителите

  • шипка-
  • русия-
  • паметник-
  • руски-
  • рубли-
  • септември-
  • загинали-
  • българия-
  • загиналите-
  • опълченци-
  • руската-
  • война-
  • офицери-
  • игнатиев-
  • обаче-
  • пловдив-
  • около-
  • паметника-
  • тъй като
, Докторският паметник е дал името на едноименния малък столичен паркОтдаването на дължимата почит на паметта на загиналите руски воини и българските опълченци при Шипка започва още през 1878 г. По инициатива на Русия и с нейни средства са изградени множество паметници по пътя за Шипченския проход и на самия връх Св. Никола. Нова България е твърде бедна, за да може да си позволи подобно грандиозно начинание. Идеята за построяването на храм като най-величав и достоен паметник на загиналите воини обаче има силни застъпници в руското висше общество. В края на 1879 г. в Санкт Петербург майката на ген. М. Скобелев Олга Скобелева, заедно с граф Игнатиев и П. Василчиков издействат от императора разрешение за откриване на подписка за пожертвования. Първата вноска от 1000 рубли внася самият Цар Александър II Освободител. За седем месеца са събрани 200 000 рубли. Лептата си дават военни, студенти, търговци, работници от цяла Русия. В края на 1881 г. сумата е вече 300 000 рубли. Към комитета за набиране на средства е сформирано и българско отделение с председател руският консул в Пловдив Ал. Церетелев.
Прието е

предложението на граф Игнатиев
храмът да се издигне до с. Шипка и да се нарича “Рождество Христово”, тъй като последната битка на руски военни части е била около този християнски празник. За двата параклиса в църквата са избрани имената “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (северния) и “Св. Александър Невски” (южния).
Обявен е конкурс за проект на храмовата сграда, спечелен от акад. А. Томишко (създател и на Докторския паметник в София). Мястото за църквата е подарено от жителите на с. Шипка. Но тъй като селището влизало в границите на Източна Румелия, появили се затруднения от страна на турските власти. Решаването на споровете отнема две години. През 1883 г. е получено разрешение за строителството. Скоро работата отново спира, този път по политически причини. Събраният капитал за достойното дело вече е 752 110 рубли.

Строежът ръководи А. Померанцев
професор по архитектура, по-късно автор на проекта за храм-паметника “Св. Ал. Невски” в София. Работата по изграждането на Шипченския храм продължава до 1902 г. В Москва, във фабриките на Постников са изработени десетте метални позлатени кръста, възправящи се на върховете на куполите. Седемнайсетте камбани също са излети в Москва. Автор на част от стенописите е проф. Г. Месоядов. Иконите в разкошния иконостас, направен в Санкт Петербург, са нарисувани от монасите в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон” и са дарени от тях. По вътрешните стени и аркадните галерии отвън са вградени 34 мраморни плочи с имената на загиналите в района на Шипка офицери, войници, опълченци - общо 18 491.
Съграждането на храма завършва през лятото на 1902 г. и всичко е готово за високите гости от Русия и България поканени за неговото освещаване. Преди това обаче е уреден един църковно-каноничен въпрос, който произтича от положението на схизма, в което се намира българската православна църква. Тя не е официално призната от нито една от сестрите й - православни църкви, включително от руската. Ето защо Русия изпраща за освещаването не висш духовник, а военния си протопрезвитер, командирован лично от императора. Той извършва освещаването на единия престол, а останалите два са осветени от старозагорския митрополит Методий. Във Варна на 12 септември пристигат Великият княз Николай Николаевич, военният министър ген. Куропаткин, генералите, участвали в Руско-турската война Драгомиров, Столетов, Мосолов, граф. Н. Игнатиев и др. Посрещат ги княз Фердинанд, министър-председателят Ст. Данев, митрополит Симеон. Ентусиазирани са посрещанията им през Бургас, Габрово и другите селища до Шипка. 14 и 15 септември са кулминационни в тържествата. Един тогавашен репортер отбелязва, че “временно Шипка е обърната на един многолюден панаир”, тъй като хиляди хора се тълпят там да зърнат видните гости, изпращат по пощата карти с лика на новия храм и с новите пощенски марки, издадени по случай празника.

Храмът е осветен на 15 септември 1902 г.
Последвал преглед на българските опълченци и тържествен обяд в чест на гостите. Речи произнасят княз Фердинанд, Великият княз Н. Николаевич, д-р Ст. Данев и граф Игнатиев. Юбилейните тържества през 1902 г. носят своя политически подтекст за България и Русия. Те обаче носят и огромен емоционален заряд, част от който е вграден в осветения на 15 септември 1902 г. Шипченски храм. Той не е първият знак на преклонение пред жертвите за българската свобода, но е първият християнски символ от такава величина, който събира в себе си преклонение, почит, християнско смирение. Стефан С. Бобчев пише: “Значението на тоя великолепен храм-паметник не е само за земята, в която се въздига; не е само за страната, с лептата на която се построява; то е мирово. Пред него ще прекланя вечно глава и българинът, и русинът, и чужденецът. Той е и ще пребъде несъкрушим възвестител на най-възвишената идея, сложена в последната освободителна война - на идеята за християнска хуманност.”

В София
има 2 паметника на загинали руски войници и офицери. Паметникът на ген.-лейтенат В. В. Каталей, ген. майор Дмитрий Философов и други руски офицери, загинали на това място при започване на настъплението към Пловдив, се намира в непосредствена близост до БТА. Някога е бил разрушен при строежа на агенцията. Възстановен е преди около 15 години. Руският генерал е един от най-старшите чинове, загинали край бъдещата българска столица.
Много по-известен е Докторският паметник. Той е издигнат в чест на медицински чинове от руската армия, загинали по време на Освободителната война в полевите болници в Плевен, с. Мечка, Пловдив и Шипка.
В руската царска армия е имало специални подразделения (команди), които са се занимавали с погребването на убитите и издигането на паметници. Войниците се погребвали в общи гробове, а офицерите в отделни. Те оставят и знаци. След войната тези команди изграждат и паметниците.
В България има около 500 паметника на загиналите руски, румънски, полски и финландски войни и български опълченци. Близо 100 от тях са в Плевенска област.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА