Прието е
предложението на граф Игнатиев
храмът да се издигне до с. Шипка и да се нарича “Рождество Христово”, тъй като последната битка на руски военни части е била около този християнски празник. За двата параклиса в църквата са избрани имената “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (северния) и “Св. Александър Невски” (южния).
Обявен е конкурс за проект на храмовата сграда, спечелен от акад. А. Томишко (създател и на Докторския паметник в София). Мястото за църквата е подарено от жителите на с. Шипка. Но тъй като селището влизало в границите на Източна Румелия, появили се затруднения от страна на турските власти. Решаването на споровете отнема две години. През 1883 г. е получено разрешение за строителството. Скоро работата отново спира, този път по политически причини. Събраният капитал за достойното дело вече е 752 110 рубли.
Строежът ръководи А. Померанцев
професор по архитектура, по-късно автор на проекта за храм-паметника “Св. Ал. Невски” в София. Работата по изграждането на Шипченския храм продължава до 1902 г. В Москва, във фабриките на Постников са изработени десетте метални позлатени кръста, възправящи се на върховете на куполите. Седемнайсетте камбани също са излети в Москва. Автор на част от стенописите е проф. Г. Месоядов. Иконите в разкошния иконостас, направен в Санкт Петербург, са нарисувани от монасите в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон” и са дарени от тях. По вътрешните стени и аркадните галерии отвън са вградени 34 мраморни плочи с имената на загиналите в района на Шипка офицери, войници, опълченци - общо 18 491.
Съграждането на храма завършва през лятото на 1902 г. и всичко е готово за високите гости от Русия и България поканени за неговото освещаване. Преди това обаче е уреден един църковно-каноничен въпрос, който произтича от положението на схизма, в което се намира българската православна църква. Тя не е официално призната от нито една от сестрите й - православни църкви, включително от руската. Ето защо Русия изпраща за освещаването не висш духовник, а военния си протопрезвитер, командирован лично от императора. Той извършва освещаването на единия престол, а останалите два са осветени от старозагорския митрополит Методий. Във Варна на 12 септември пристигат Великият княз Николай Николаевич, военният министър ген. Куропаткин, генералите, участвали в Руско-турската война Драгомиров, Столетов, Мосолов, граф. Н. Игнатиев и др. Посрещат ги княз Фердинанд, министър-председателят Ст. Данев, митрополит Симеон. Ентусиазирани са посрещанията им през Бургас, Габрово и другите селища до Шипка. 14 и 15 септември са кулминационни в тържествата. Един тогавашен репортер отбелязва, че “временно Шипка е обърната на един многолюден панаир”, тъй като хиляди хора се тълпят там да зърнат видните гости, изпращат по пощата карти с лика на новия храм и с новите пощенски марки, издадени по случай празника.
Храмът е осветен на 15 септември 1902 г.
Последвал преглед на българските опълченци и тържествен обяд в чест на гостите. Речи произнасят княз Фердинанд, Великият княз Н. Николаевич, д-р Ст. Данев и граф Игнатиев. Юбилейните тържества през 1902 г. носят своя политически подтекст за България и Русия. Те обаче носят и огромен емоционален заряд, част от който е вграден в осветения на 15 септември 1902 г. Шипченски храм. Той не е първият знак на преклонение пред жертвите за българската свобода, но е първият християнски символ от такава величина, който събира в себе си преклонение, почит, християнско смирение. Стефан С. Бобчев пише: “Значението на тоя великолепен храм-паметник не е само за земята, в която се въздига; не е само за страната, с лептата на която се построява; то е мирово. Пред него ще прекланя вечно глава и българинът, и русинът, и чужденецът. Той е и ще пребъде несъкрушим възвестител на най-възвишената идея, сложена в последната освободителна война - на идеята за християнска хуманност.”
В София
има 2 паметника на загинали руски войници и офицери. Паметникът на ген.-лейтенат В. В. Каталей, ген. майор Дмитрий Философов и други руски офицери, загинали на това място при започване на настъплението към Пловдив, се намира в непосредствена близост до БТА. Някога е бил разрушен при строежа на агенцията. Възстановен е преди около 15 години. Руският генерал е един от най-старшите чинове, загинали край бъдещата българска столица.
Много по-известен е Докторският паметник. Той е издигнат в чест на медицински чинове от руската армия, загинали по време на Освободителната война в полевите болници в Плевен, с. Мечка, Пловдив и Шипка.
В руската царска армия е имало специални подразделения (команди), които са се занимавали с погребването на убитите и издигането на паметници. Войниците се погребвали в общи гробове, а офицерите в отделни. Те оставят и знаци. След войната тези команди изграждат и паметниците.
В България има около 500 паметника на загиналите руски, румънски, полски и финландски войни и български опълченци. Близо 100 от тях са в Плевенска област.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА