Не останаха къщи-паметници на културата в столицата

Красиви и изящни сгради, създадени през столетията, превърнаха София в атрактивен и привлекателен град. Столицата ни беше сред държавите, в които можеха да се видят уникални постройки. Днес обаче повечето от тях са разрушени, а малкото останали са в окаяно състояние. В центъра на София днес могат да се видят големи, лъскави и някак си лишени от живот стъклени постройки, които никнат като гъби. Ако се замислим, столицата ни няма стара част, като например Пловдив. Построеното през миналите два века почти изчезна, а малкото останали постройки не могат да бъдат реставрирани, поради липсата на пари.
Поредният пример се намира в центъра на столицата, точно срещу Народното събрание. Това е къщата на Яблански, обявена за паметник на културата. Тя е построена по проект на известният австрийски архитект Фридрих Грюнангер през 1906-1907 г. и е най-яркият представител на т.нар. елитна жилищна архитектура от началото на ХХ в., е мнението на специалисти. От общо 14 сгради, проектирани от Грюнангер, днес са запазени по-малко от половината. Сред тях са североизточното крило на Княжеския дворец, Православната духовна академия, Централната синагога, Централна минерална баня, къщата на Сърмаджиев.
До 1991 г. в къщата на Яблански се помещава китайското посолство, а след това тя е реституирана. До днес сградата е преминала през трима собственици, като никой от тях не се е грижил за нейното опазване и поддържане. От течове по фасадата външната мазилка на места е паднала и се виждат тухлите. Изящните декоративни орнаменти около прозорците са в окаяно състояние и не се полагат грижи за тяхното възстановяване. Сериозни конструктивни пукнатини по източната фасада застрашават пространствената устойчивост на сградата. Демонтирани са всички елементи от богатия архитектурно-художествен синтез на помещенията: дърворезба, парапети, мраморни камини, кристални огледала и други.
Какви действия предприема Столична община за запазване къщата на Яблански? В Столичният общински съвет е внесена докладна записка от арх. Борислав Борисов, председател на комисията по Архитектура и градоустройство. Исканията са общината да намери решение за запазването на архитектурния паметник на културата.
В рамките на световното треанале "Интерарх`2003" проблемът за къщата-паметник на културата също се разисква. На него са изложени снимки от порутената фасада и други поражения, възникнали в следствие нехайството на собствениците.
Писма до президента и парламента са изпратили от Съюза на архитектите с молба да бъдат предприети необходимите мерки този паметник на културата да бъде реставриран. И до днес отговор не е получен. ОП "Стара София" със Софийски исторически музей са уведомили министъра на културата, кмета и главния архитект на София за проблема. В писмото се изразява "силното безпокойство от отношението на настоящите собственици към сградата … и пълната липса на дейности по нейното опазване".
Според чл. 20 от Закона за опазване паметниците на културата и музеите "всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона." Притежателите на такива имоти се задължават "да извършват своевременно текущ ремонт за поддържане на паметниците в добро състояние", гласи Наредба № 6, отнасяща се за недвижимите паметници на културата.
"Държавата води политика на унищожаване на паметниците на културата", категоричен е арх. Танко Серафимов - председател на Съюза на архитектите. Тя трябва незабавно да се намеси и да спре процеса на рушене на архитектурните паметници на културата.Разрушаването на къщата на Яблански и издигането на 15-16 етажен бизнес-център е сред най-спряганите идеи в средите на архитектите. Явно отново ще има опити за заобикаляне на закона или по-точно за неговото потъпкване, защото целият квартал 471, в който се намира къщата, има статут на групов паметник на културата, както и съседните квартали.
За съжаление запазването и развитието на културното наследство остана на заден план през последните години и едва ли скоро ще влезе в дневния ред не само на обществото, но и на държавните институции. Вярно е, че липсата на пари е сериозен препъни-камък, но реставрирани и посещавани, културните ни обекти могат да доведат не само туристи, но и пари.
Милена БОГДАНОВА
[email protected]