И двете страни прекрасно знаят обаче, че едната иска да купува, а другата иска да продава ток. Въпросът е да се намери пресечната точка на държавните интереси. Защото споразумението през 1998 г. е подписано с доза лични интереси /нечии/, които вече не са актуални. Сега спорът е да строят ли турски фирми инфраструктурни обекти или не, да има ли Горна Арда или не, НЕК да инвестира ли печалбата си от износа в обектите или не...
Дойде ред и на частта "неустойки" от търговския договор, които трябва да изплаща виновната за прекратяването му страна. И борбата ще е кой е по-невинен. А водените яваш-яваш преговори са пак на ниво желание от двете страни да ги продължат. И да вземат категорично решение... за следващата дата на преговори. А дотогава нито износ на ток, нито инфраструктура. Вече обаче и с двете свикваме.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА