Новини

Дворецът "Царска Бистрица" е бил държавна собственост и по времето на цар Борис

Публикувана: 7 Ноември, 2003 00:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1829
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
Дворецът "Царска Бистрица" е бил държавна собственост и по времето на бащата на Симеон Сакскобургготски - Борис III. Това пише финансистът Марко Рясков в "Спомени от моя живот". Рясков е бил управител на БНБ и финансов министър през 1935 г. Той е бил определен за настойник на малолетния цар Симеон II. Задачата му е била да установи имущественото му състояние на Симеон след смъртта на баща му.

Този имот обаче бе превърнат от публична държавна собственост в частна и въз основа на решението на Конституционния съд през 1998 г. бе "върнат" на премиера миналата година. Областният управител на София Олимпи Кътев приключи процедурата в срок и даде възможност на царя в него да отпразнува сватбата на дъщеря си Калина на 26 октомври 2002.

"Жена ми много ще се зарадва, че ще може да подари дворец вместо подарък", пошегува се тогава управителят, който е единственият областен, поканен заедно със съпругата си на сватбата, отбеляза и царското електронно издание "Новото време" на 10 октомври м.г.

Царското семейство ще стане собственик и на 198 дка парк и над 1000 кв. м застроена площ - 2-етажен стар дворец, 2-етажен нов дворец, електроцентрала, жилища за персонала и конюшня, обеща тогава Кътев. От хижа "Саръгьол" премиерът ще получи само постройките без терена, защото в Национален парк "Рила" земя не може да се реституира.

Ето какво пише Рясков за тези законно върнати имоти:
"Направих най-напред разграничение между държавни имоти, които са били оставени за ползване от двореца, и имоти, частна собственост на покойния Цар.
1. Държавна собственост са: дворецът в София; дворецът в Евксиноград; дворците в Боровец (по-рано Чамкория)-Ситняково.

2. Смесена собственост: имотът на ул. "Московска", ъгъла ул. "Париж", в който се помещаваше Регентството. На същото това място имаше по-рано стара двуетажна постройка, в която се помещаваше интендантството на двореца. За таз постройка са харчени държавни пари - пари от цивилната листа на Цар Фердинанд и от Цар Борис. Тази къща биде срутена и още приживе на Цар Борис държавата построи ново голямо здание.

3. Цар Борис е построил със собствени средства един малък дворец в с. Баня до Карлово. Купил е и едно малко островче срещу Созопол (или Анхиало, не помня добре), на което се занимавал с риболовен спорт. За ловен спорт е построил 2-3 малки хижи в Рилския басейн.

Най-важният обект, по който с проф. Фаденхехт най-упорито се занимавахме, е имотът Врана с двата двореца. Прегледахме цял куп крепостни актове, с които Цар Фердинанд е купувал от разни селяни отделни ливади, докато се е оформил целият комплекс. За строежи и за обзавеждане на дворците са харчени пари както от дворцовото интенданство, така и от цивилната листа на Цар Фердинанд.

Проф. Фаденхехт ми каза, че адвокатът Сава Иванчев, който бил юридически съветник на Цар Борис, е препоръчвал за запазване този имот за Короната и за да не бъде разделен един ден между наследниците на бившия Цар Фердинанд след неговата смърт, следното разрешение:

Цар Борис да се снабди с нотариален акт за този имот по давност, понеже го владеел непрекъснато достатъчно дълго време, след като Фердинанд през 1918 г. напуснал България. Цар Борис неведнъж се е бил изказвал, че не искал този имот да се разделя както при наследниците на Фердинанд, така и между неговите наследници, а да остане собственост на властващия Цар - на Короната.

Когато Фердинанд, чрез своя бивш адвокат адютант ген. Ганчев, е направил възражение срещу установяване собствеността на имота по горния начин, тъй като останалите му деца щели да бъдат ощетени бъдещи негови наследници, Цар Борис се позовал на съветите на тогавашния виден адвокат Сава Иванчев да се снабди с нотариални актове по давност, за да гарантира собствеността на този имот на царстващия. Фердинанд, респективно наследниците му Евдокия, Надежда и Кирил са изгубили правото на собственост. Формален собственик е бил, следователно, Цар Борис.

Установяването на движимите имущества беше много мъчно. За влога, който Цар Борис имаше в Земеделската банка (около пет милиона лева), положението беше ясно. Доколкото ми стана известно (от Царицата), покойният Цар Борис е имал незначителна сума в някоя швейцарска банка за заплащане на текущи дребни поръчки. Най-трудното беше да се установи стойността на движимите имоти: мебели, килими, картини, прибори, порцелан и пр. пр. Мъчно беше да се установи кои имоти са лична собственост на цар Борис. Защото всички тези вещи са събирани през времето на царуването на Цар Фердинанд и на Цар Борис, в много случаи подаръци от разни чужди държавни глави по разни поводи."

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери