Защо се харчат грешни пари за ГКПП "Кулата"

АК има някакъв скандал в държавата за някакви апартаменти. Някакви дребни хора ни занимават от сутрин до вечер с дребните си постъпки. През това време на този сив и втръснал ни фон продължават големите безобразия. Дефицитът по текущата сметка достигна рекордни стойности, а управляващите харчат пари за нов ГКПП на Кулата. За чий хатър се харчат грешни пари на данъкоплатците, когато само след 3 години на това място няма да има граница, защото земите между България и Гърция стават вътрешна територия на ЕС и границата пада. Полша, Чехия и Унгария още години преди да бъдат приети в ЕС, интегрираха митническите си системи с тези на съседните страни от ЕС и създадоха общи гранично-пропускателни пунктове. Така държавниците в тези страни спестиха десетки милиони долари от съкращаване на митническата администрация и издръжка на ГКПП, които употребиха за други, по-важни за социално-икономическото развитие неща. Няма ли в България по-важни неща, за които да се похарчат и без това недостигащите пари от бюджета? Докога властта ще пилее за пясъчни кули и пирамиди, докато здравеопазването, науката, образованието и културата са в плачевно състояние? А какво да кажем за инфраструктурата? Премиерът се възмутил от състоянието на ГКПП и смъмрил Церовски. Ами какво да кажем за състоянието на пътя от София до Кулата. След 10 години ремонт положението е в първоначална мъртва точка и българи, и чужденци дружно благославят майките и бащите на премиера и българските министри, докато пътуват към Гърция.

Очевидно е, че келепирът, провъзгласен от Бай-Ганьовото поколение политици, е основна категория в мисленето на българските политици и в момента. Няма и не може да има друго обяснение на поведението на държавата в този случай. Някой трябва да похарчи парите и да си получи комисионата. Какво значение има, че и тази грандоманска идея ще остане като ненужен паметник от бетон за бъдещите поколения. Вероятно някой следващ министър на финансите ще вземе комисиона от фирмата, която ще разруши това ГКПП. Самият премиер, попитан на 3 март за коментар на опашката от тирове, каза, че "съжалява и смята, че като влезем през 2007 г. в ЕС, тя ще изчезне, защото няма да има документи". След като "няма да има документи" и необходимост от митница между две държави от ЕС, за какъв дявол се харчат тези средства сега за 8 платна и т. н. Къде са депутатите от опозицията, пред очите на които се върши това безобразие!? Отговорът е ясен - и те си имат по-важни лични проблеми и задачи, обсебени са от вътрешнопартийни борби за надмощие и уреждане на семейния бизнес. За много от тях след 50 години ще се знае само че са били министри и премиери по времето на Шоуто на Слави, но какво от това. Трябва да се живее добре днес, бъдещето на държавата кучета го яли.

Това не е единственият пример за безстопанственост и разхищаване на народна пара без никаква полза. Тези примери са много и са станали всекидневна практика в държавата - от общините и областните управи до министерствата и ведомствата. Когато трябва да се направят инвестиции за общото благо, все се намира обяснение, че няма пари в бюджета или че МВФ или ЕС не разрешават. Когато се изсипват пари за безсмислени и никому ненужни неща - това става много бързо и без излишен шум и обяснения кой дава и кой не дава. Годините си минават, а България си стои с 500 км автомагистрали, при положение че в ЕС вече едва ли не до всяко село може да се стигне по магистрала. Сравнително малки проекти като Дунав мост в ЕС се реализират за година-година и половина, у нас 10-15 години се води подготовка за започването им. Няма нито един голям инфраструктурен проект, който да е бил реализиран след 1990 г. Има започнати неща, които се влачат по 10 години - проектът за Софийското летище, проектът за пренос на петрол Бургас - Александруполис, проектът за река Арда, Дунав мост, тунелът под Шипка, пристанище Лом, магистралният пръстен, Околовръстното на София и т.н., и т.н. Извинението, че няма пари, вече писна на българските граждани. В света има много свободни пари, но нашите политици не могат да ги привлекат, защото ги е еня само за техните комисиони. Затова се превърнахме в прокълнато място, където никой не иска да инвестира. Известният австрийски бизнесмен Роберт Рогнер, който завинаги напусна България, казваше: Докато започна един проект в България, построих хотел "Дон Жуан" в Прага, хотел "Собиецки" във Варшава, хотел в Москва, 26-етажен бизнесцентър в Шанхай, ваканционно селище край Анкоридж-Аляска и курортен комплекс на Лакадивските острови-Индия.