Миглена Павлова: Законът за обществени поръчки е синхронизиран с изискванията на ЕС

Миглена Павлова е родена в София. Завършила е "Счетоводство и контрол" в УНСС. Преподавател е в катедра "Финансов контрол" и е специализирала финансов, данъчен, одиторски, валутен и митнически контрол. Със заповед на министъра на икономиката Лидия Шулева от 23 април тя беше назначена за изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки (АОП) към Министерството на икономиката, административна структура по новоприетия ЗОП, която ще замени Дирекция "Обществени поръчки" към Министерския съвет, като законът разширява значително функциите й.

Г-жо Павлова, смятате ли, че Агенцията по обществените поръчки ще изпълнява по-ефективно заложените й в закона функции от предшественика си - Дирекция "Обществени поръчки", в администрацията на Министерския съвет?
- Новият ЗОП предвижда държавната политика в областта на обществените поръчки да се осъществява от министъра на икономиката. Създава се и Агенцията по обществените поръчки. Нейното основно предназначение е да подпомага министъра при осъществяването на държавното управление в областта на обществените поръчки. През март тази година Министерският съвет прие устройствен правилник за структурата и организацията на дейността на агенцията. Обособяването на тази административна структура с ясни правомощия, цели преодоляването на проблемите с организацията и административния капацитет с цел да осигури по-стриктното прилагане на закона и уеднаквяването на практиката по прилагането му.


Какви нови функции ще има изпълнителният директор на Агенцията по обществените поръчки?
- Изпълнителният директор ще издава методически указания по прилагането на закона. Те няма да имат задължителен характер, а ще бъдат като ръководство за улеснение на възложителите и за унифициране на практиките. Ръководителят на агенцията ще има правото при необходимост да сезира Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, които да упражнят контролните си правомощия по спазването на закона. В допълнение на това изпълнителният директор ще може да оспорва пред съда решения на възложителите за откриване на процедури по ЗОП. Това ново правомощие ще се прилага, когато се поставят дискриминационни условия за участие към кандидатите. В този начален етап се наблюдават най-много нарушения. Затова тук ще контролираме условията, заложени в обявленията на възложителите. Целта е да се защитят интересите на участниците в процедура по ЗОП. Друга новост е, че директорът на агенцията ще може да предявява пред съд искове за обявяване на нищожност на сключени договори по закона. Това правомощие може да се реализира на етапа след подписването на договори по ЗОП. Това е гаранция, че действително ще бъдат защитени интересите на данъкоплатците и на участниците в процедурата. Друга функция е даването на становища по проекти на нормативни актове и на проекти за международни договори в областта на обществените поръчки. Агенцията следва да изготви и поддържа списък на всички потенциални възложители по ЗОП. Изготвянето на образците на обявленията и на информацията, която трябва да подават възложителите, също е една много важна задача с оглед унифицирането на практиката в областта на обществените поръчки. Ще изготвим и класификатор на поръчките, съгласно който ще се определя обекта на процедурата. Тези данни ще бъдат достъпни за всяко заинтересувано лице на сайта на агенцията, по чието създаване работим в момента.
Поддържането на публичния регистър за обществените поръчки също е в обхвата на функциите на изпълнителния директор.


Сега действащият Регистър на обществените поръчки често съдържа непълна или неточна информация относно процедурите и договорите по ЗОП. Проблемът там беше двустранен - от една страна, Дирекция "Обществени поръчки" не разполагаше с необходимия кадрови потенциал за въвеждане на данните, от друга страна, възложителите изпращаха доста оскъдна информация. Вие вече ще бъдете човекът, отговорен за този регистър. Какво ще направите за подобряване качеството на информацията в него?
- Идеята ни е да се запознаем с най-добрите практики за поддържане на електронни регистри от този вид и да изготвим напълно нов регистър, който освен на ЗОП да отговаря и на изискванията на съвременните информационни технологии. Законодателството ни позволява да предложим опцията възложителите сами да могат да попълват онлайн необходимите данни в регистъра съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвижда се и предоставяне на данните на електронен носител. Информацията ще се подава съгласно унифицирани образци. АОП ще следи стриктно дали се спазват законоустановените срокове за изпращане на информацията. Класификаторът на поръчките, над който също работим, ще се базира на прилаганите в Европейския съюз кодове, наричани CPV кодове. В тази връзка изготвяме и таблици на съответствие между тези кодове, митническата тарифа на страната и националния класификатор по икономически дейности към НСИ. Идеята е тези таблици да се публикуват в сайта на агенцията с цел улесняване на компаниите кандидати в процедури по ЗОП.


Създаването на Арбитражен съд към агенцията беше отчетено като основно предимство на новия ЗОП. Според вас това ще помогне ли за по-бързото решаване на споровете, възникващи около процедурите?
- Арбитражният съд наистина е новост в закона. Законодателят определи, че актовете на възложителите по възлагане на обществени поръчки не са индивидуални административни актове. Арбитражният съд е алтернатива на държавния съд.
Предимствата на арбитражното производство са няколко. Преди всичко, това производство е по-бързо, тъй като този съд е едноинстанционен, тоест решенията му са окончателни и не могат да се обжалват пред по-горна инстанция. Разходите за арбитражно производство са по-ниски от тези за съдебното. Третото преимущество на арбитража е, че той дава възможност за специализирано правораздаване чрез привличане на компетентни лица и експерти. Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) предвижда разрешаването на имуществен спор пред арбитражен съд, стига страните да са сключили предварително арбитражно споразумение. Арбитражният съд няма да е самостоятелна институция, а се създава към АОП. Той ще разрешава единствено спорове в областта на обществените поръчки. Страните имат свободата да изберат дали техните спорове да се решават по съдебен или арбитражен ред. Законът обаче ограничава тяхната свобода при избора на арбитраж. Те могат да посочат само Арбитражния съд към АОП.


Досега делата по оспорване пред Върховния административен съд (ВАС) на решенията на комисиите на възложителите се точеха с години. През това време се замразяваше изпълнението на поръчката от спечелилия кандидат. Наистина ли ще се ограничи до няколко месеца процесът на обжалване, когато това става пред районните съдилища?
- Съгласно новия ЗОП съдебното производство е двуинстанционно. Делата ще се разглеждат от районните и окръжните съдилища по реда на ГПК. Районните съдилища са основни в правната система на държавата и броят им е най-голям. Това следва да ускори първоинстанционното разглеждане на споровете с оглед разпределянето им между по-голям брой решаващи органи. В тази насока следва да бъде разгледана и промяната в ГПК - обжалването на решенията на възложителите по ЗОП ще се осъществяват по реда на бързото производство. Конкретните срокове за решаването на споровете естествено зависят от ефективността на българската съдебна система.


Кога ще бъдат създадени и ще влязат в сила подзаконовите актове, обвързани със Закона за обществените поръчки?
- Съгласно новия закон трябва да бъдат приети Правилник за прилагането на ЗОП, Наредба за възлагането на поръчки под праговете на ЗОП, на поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, Класификатор на обществените поръчки, устав и правилник за работата на Арбитражния съд, както и тарифа за арбитражното производство. Цитираните подзаконови и други актове следва да бъдат приети и обнародвани до влизане в сила на ЗОП на 1 октомври.


Не смятате ли, че т.нар. "преференции", предвидени в ЗОП, за малки и средни предприятия, имат твърде ограничен обхват?
- Разпоредбата се прилага, когато офертите на кандидатите са от страни, с които България няма подписан договор за сравним и ефективен достъп за участие на български лица в процедури по възлагане на обществени поръчки в тези страни. Това се налага поради факта, че страната има поети ангажименти по силата на европейското споразумение за асоцииране. Подобни споразумения страната има със страните от ЕАСТ и ЦЕФТА. Преференциите водят до повишаване разходите на възложителите, но все пак те са известна подкрепа за малките и средните предприятия за определен период от време.


Какво е мнението ви относно опцията доставки по ЗОП да се извършват през стоковите борси в страната?
- Възможността доставки по ЗОП да се извършват на стоковите борси съществува и в Директивите на ЕС. ЗОП предвижда изготвяне на списък на борсовите стоки, които могат да се доставят по този ред. Списъкът се одобрява от Министерския съвет. Това ограничение на доставките е предвидено на база досегашния опит за доставки на нетипични борсови стоки. От друга страна, възложителите ще могат да се ползват от предимствата на борсовата търговия, а именно бързина на доставката, утвърдени и ясни правила и икономии при разходването на бюджетни средства. В тези случаи възложителите пак ще са длъжни да изпращат информация за всеки договор, включително и за сключените на стоковата борса.


Какъв ще бъде прагът, под който няма да е необходимо обявяването на обществени поръчки?
- Относно това не мога да посоча определена стойност. Все още обсъждаме какъв точно е прагът, при който повече са разходите по откриване на процедура, отколкото ползите от провеждането й. Смятаме да използваме и данни от проведени социологически изследвания сред потенциалните възложители, за да можем да защитим решението си за този минимален праг.


Като цяло какво е мнението ви за новия Закон за обществените поръчки?
- Това е един от най-важните закони в процеса на присъединяване на България към ЕС. Пълното уеднаквяване на правилата за възлагане на обществени поръчки с тези, които действат в европейското пространство, е условие за повишаване на доверието към нашата страна.Това е един от основните критерии за оценка от страна на ЕК за готовността на България за усвояване на средствата от структурните фондове. Новият ЗОП е изцяло синхронизиран с четирите основни директиви на ЕС.