Най-рискови за строителство са земите между устието на Искър и Силистра

Най-големи рискове при строителството на сгради има в зоната от р. Искър до Силистра, съобщи за “Монитор” проф. Димчо Евстатиев от БАН. Там се съчетават 2 негативни фактора - неустойчив льосов терен и висока сеизмична опасност. По начало по-голямата част от Северна България е покрита с льос, който е изключително слаба почва. Пораженията при земетресение зависят не само от силата му, но и от земята, върху която са построени сградите. Когато теренът е слаб, разрушенията са много по-големи. През 1977 г. по време на земетресението в Румъния, трите сгради, които паднаха в Свищов, бяха на неустойчив терен. Едната беше върху пропадъчен льос, другата върху тиня, а третата върху свлачище, припомня професорът.

Друга част на България, където почвите са рискови за строителство, е Тракийската низина. Там има високи подпочвени води и песъчливи водонаситени почви, които имат свойството да се втечняват при земетресение. При сеизмичен удар те си губят сцеплението. В тази връзка искам да припомня за последното голямо земетресение в Мексико, казва професорът. Епицентърът му бе много по-близо до морския курорт Акапулко, но той почти не пострада. Докато в столицата Мексико сити разрушенията бяха големи и причината бе именно слабата почва, добавя той.

Почвите в района на столицата също носят големи рискове за сградите. Тук също има втечняващи се пясъци, високи подпочвени води. На много места в столицата, като например "Зона Б-5" има блокове, които са построени върху слаби почви. От друга страна, през софийското поле минават много разломи. Най-много са те в южната му част, където полето потъва, а Витоша се издига. Много от най-красивите комплекси на София са построени именно в зони където съществуват разломи. В цяла България се наблюдават 60 опасни геоложки процеса, само дето нямаме вулкан, шегува се професорът от БАН.

Най-опасни са свлачищата, пропадането на льоса, повърхностната ерозия, подземните карстови кухини, които се срещат в Североизточна и Западна България. Затова някои малки язовири в Лудогорието останаха без вода, тя изтече в подпочвените кухини. Русе е построен върху такъв карстов терен, но върху него има 20 м льос, казва професорът.

Най-устойчиви са скалистите почви в Предбалкана и планинските райони. Не бива обаче да мислим, че стабилни сгради може да се строят само в планините, подчертава проф. Евстатиев. Има технологии, които позволяват да се подобрят качествата на почвите, върху които се строи. За укрепване на неустойчивите льосови почви най-често се използва трамбоване на почвата, което е много евтин метод. Друг начин да се избегнат рисковете от пропадане на почвата е да се направи под сградата стоманобетонна плоча. Така теренът се предпазва от намокряне, което води до пропадането му. Един от методите за укрепване на льос е българско изобретение и се нарича "фундиране с циментопочвена възглавница". В най-ниската част на изкопа се прави пласт от навлажнена смес от пръст и цимент, която се трамбова с валяци. Така се постига якост на основата, а възглавницата не пропуска вода. Методът е използван при изграждането на АЕЦ "Козлодуй". Технологията е прилагана и при строителството на много хидромелиоративни водни басейни у нас.

За укрепване на льос може да се използва и инжектиране на почвата с водно стъкло, казва професорът. Технологията е известна като силикатизация и обикновено се прилага при появата на признаци за пропадане на някоя сграда. Методът бе използван при укрепване на театъра в Русе, като под основите бе инжектирано водно стъкло. По същия начин бе спасена и църквата, строена от Кольо Фичето в Свищов. Друг метод, прилаган за укрепване на льосовата основа, е изграждането на инжекционни или къси пирамидални пилоти.

При дебели пластове льос преди започване на строителството може да се прилага взривно хидроуплътняване. Почвата предварително се навлажнява с дренажни сондажи и след това с взривове се предизвиква нейното пропадане до 1-1.2 м. Методът е използван при строителството на блокове в Русе.

При строителството на площадката на АЕЦ "Белене" бяха приложени други по-скъпи технологии, поясни проф. Евстатиев. Там теренът е разположен на една от ниските тераси на Дунава и имаше опасност от втечняващи се пясъци. Първо бе изградена дренажна система, която да понижи нивото на подпочвените води около строителното петно. След това дребнозърнестата почва бе изкопана и на нейно място бе насипана и трабмована баластра. Така основата стана изключително здрава. Друг методи за укрепване на почви от втечняващи с пясъци са дълбочинното вибриране и изграждането на колони от уплътнена баластра. По последния метод в широки сондажи, разположени шахматно, се насипва и трамбова баластра. При сеизмичен удар баластровите колони не позволяват на пясъците да се втечняват. Технологията е използвана при изграждане на каналите на 4-и и 5-и блок на АЕЦ-а, които преминаваха през зона с потенциално втечняващи се почви.

Най-големият проблем в момента е, че са ликвидирани всички големи организации за геоложки проучвания, казва професорът. Документацията на много места е окрадена и сега дейността е разпръсната по различни дребни фирми, които нямат все още необходимия потенциал, подчертава проф. Евстатиев.