Откога сме на Балканите?

Напоследък бях обвинен, в един коментар, че съм изхабил много клавиатури, за да пиша по този тема – темата за древността и дълбочината на българското културно наследство. Наистина смущаващо е, че след всичко изписано по темата, през последните години, много хора все още не знаят какво е имало на Балканите преди идването на Аспарух и основаването на българската държава. Тези пък които знаят, че преди идването на Аспарух, земите ни са били част от римската империя, за повече от шест века, не знаят какво пък е било пред това. И това е така, понеже тема за нашата дълбока древност, е оставена предимно в ръцете на независими изследователи, на патриоти и на хора с всякакви занимания, търсещи неуморно историческата истина. Някак си държавата и академичните среди все още не са готови да говорят ясно по тези въпроси. Липсва концепция, мотивация, желание, а не на последно място и смелост, която вижда се, в последните години, е присъща на малцина.

Мненията на различните изследователи, се различават по много детайли, но всички са единни в едно – за дълбоката древност на българската културна традиция, език, генетично наследство. Например аз, съм един от хората, които приемат, че действително българската държава, с това име, е била създадена през 680/681 година. Но тук не говорим, не толкова за създаване на една нова държава, а за премахване именно на това римско или латинско господство на Балканите, продължило толкова дълго време. Само че и това, не е еднопосочен и едностранен процес. От самото начало на новата ера, чак до седми век, българските земи с многомилионното си население, били неотменна част от римската, а по-късно и византийска история. Тракийските земи дали хиляди войници, работници, занаятчии, майстори и не на последно място, около дузина императори, от тракийски произход, седнали на римския престол. Но ако българската държава с това име „българска“ е на около тринадесет века, то няма да е пресилено да кажем, че формирането на българския народ е на повече от осем хиляди години, дори ако щете на тринадесет хиляди. Тоест имаме тринадесет века България, срещу сто и тридесет века български (тракийски, древнобалкански) народ.

Доказателствата за приемственост са пред очите на всички, които имат достатъчно наблюдения и познания по темата. Още от времето на епохата наречена новокаменна, следвана от каменно-медната епоха, а по-късно и бронзовата епоха, имаме многобройни артефакти, които показват поразителни сходства, с по-късни времена и епохи. Например, една глинена кана, открита при село Градешница, край Враца, представлява женска фигура, с многоцветна украса.

Антропоморфен съд от Градешница, ранен неолит; Ахинора - картина от Иван Милев

Такива фигури, които изобразяват хора, се наричат антропоморфни и са характерни за онази времена, няколко хиляди години пред Христа. Тази фигура е от времето на ранната новокаменна епоха, т.е. около шест хиляди години преди новата ера. Представя женска фигура, която е забрадена, с нещо като насечена на триъгълници забрадка. Което е още по-впечатляващо, на главата на жената са представени два големи пандантива – начелници. Такива женски начелници или прочелници са традиционна част от българската женска носия. В средната част та фигурата, там където е кръстът или коремът се виждат две правоъгълни пафти! Така наречените пафти или чапрази, са едно от най-характерните женски украшения, за женската българска носия. Те символизират преминаването на невястата във вече омъжена жена. С две думи, праисторическа фигура от село Градешница, най-вероятно изобразява женска сватбена премяна. Сватбена, понеже жената е забулена, като по време на сватба. Епохата е отдалечена на осем хиляди години от нашето време..!

Една друга впечатляваща, този път не женска, а мъжка фигурка, от времето на средната новокаменна епоха, дори не е намерила място във витрината на някои от нашите музеи!

Мъжката фигура, която датира около времето 5700 – 5200 години преди новата ера, носи калпак, с малък вдлъбнат конус в средата. Този вид калпак е характерен за областите Мизия, Тракия и Македония и е бил неотменна част от облеклото на българина допреди стотина години. Така например са изобразявани героите на писателя и хуморист Чудомир, от самия него, и в рисунките му и в неговите разкази.

Портрет на герой от Чудомир; Мъжка глинена глава, с капа - среден неолит

Много характерни елементи от типична женска народна носия виждаме във фигурките разкрити при село Орсоя, Ломско. Тези фигурки са от едно доста по-късно време, от края на бронзовата епоха. Но дори и това време е отдалечено на близо две хиляди години от времето на основаване на българската държава и на Първо българско царство. Праисторическите съдове, включително антропоморфни и зооморфни такива, както и глинените фигурки от онези времена, често имат необичайна за нас форма. Много от глинените фигури и глави, с присвити очи и издължени лица, дори извикват днес представата за „извънземни“, но това е само на пръв поглед. Внимателният анализ на тези изображения, разкрива много елементи от древното облекло и украшения на хората от онова време.

Антропоморфен съд от село Габарево, късна каменно-медна епоха

Имаме и един известен съд, който представлява „пикаещо човече“, подобен на пикаещото човече, което днес е символ на град Брюксел. Антропоморфният глинен съд на пикаещо човече е открит при село Габарево, Старозагорска област и датира от времето на късната каменно-медна епоха. Вижда се, че фигурата е обута с нещо като панталон (потури), пристегнат с дебело въже, което играе ролята на колан.

Имаме и няколко фигури на „мислители“, от територията на България и Румъния, не много различни от „Мислителя“ на френския скулптор Огюст Роден. Това обаче е един съвсем кратък поглед върху стотиците глинени и мраморни фигурки, открити по нашите земи, от онази далечна епоха, както и съдове изобразяващи хора и животни.

Глинена фигурка на "мислител" от село Драма, Ямболско, късна каменно-медна епоха

Искам да спомена имената на различни хора, който от много време търсят истината за нашия древен произход и твърде ранното формиране на българския народ, тук на Балканите. Въпреки че тези хора понасят много критика, понякога и заслужена, включително и аз, ние всички продължаваме да търсим истинските причини и процеси в нашето историческо развитие и в нашата хилядолетна история. Това са хора като Александра Делова, Ангел Щапаров, Иван Симеонов, Иван Стаменов, Илиян Йорданов, Ирена Янчева, Любомир Цонев, Мартин Константинов, Павел Серафимов, Петко Атанасов, Славян Стоянов и много други, които виждаме, че официалната българската история трябва да бъде преосмислена, а в не малка част и пренаписана. Тогава ще намерим нашето истинско място в Европа и в глобалния свят.