Роман на годината 2025. Имаме ли нов скандал?

Завърши тазгодишното издание на престижния литературен конкурс „Роман на годината 2025“. В аванс мнозина бяха убедени, че знаят предварително името на победителя. Но останаха излъгани. Вместо при сочените за фаворити романи на Георги Господинов и Радослав Бимбалов, наградата отиде при пловдивчанина Красимир Димовски. Не съм чел книгата му, възможно е текстът да притежава достойнства, превъзхождащи „Градинарят и смъртта“ и „Ти, подобие мое“. Но искам да споделя някои свои наблюдения, с намерението да бъда опроверган, или пък те да бъдат потвърдени…

Председател на журито е известният писател Владимир Зарев, член на СБП и автор на 18 книги, както сочат медиите. Направих си труда да ги разгледам и установих, че 15 от тях са публикувани от Издателство „Хермес“. И сега внимавайте – същата пловдивска издателска къща е публикувала и „Тезеят в своя лабиринт“, избран за Роман на годината 2025. Авторът му Красимир Димовски е родом от селото на Хайтов и също е ако не член на СБП, то очевидно гравитиращ към тази организация /негови книги са печелили наградата за белетристика на Съюза и са коментирани в годишни обзори/.

Миналогодишният конкурс бе анулиран, защото се оказа, че член на журито е и редактор на книгата, избрана за Роман на годината 2024. Според вас, обвързаността с едно издателство по-пренебрежим конфликт на интереси ли е? Защото този конкурс предполага на практика реален сблъсък/противопоставяне между големите български издателства. Тъй като спечелването на „титлата“ носи блясък, престиж и продажби. Досега силите си мереха основно „Жанет“ и „Сиела“. Сега в играта се намеси и „Хермес“, който изкова победата си с решаващата „свирка“ на съдията, по моето скромно мнение.

Искате ли да разиграем гласуването на уважаемото жури? В неговите редици има още един член на СБП – добрата във всякакъв смисъл Здравка Евтимова. Имаме и двама нечленове на СБП – доц. Ани Бурова и доц. Морис Фадел. Те са за цвят, за баланс, за демократически привкус на уважаемата комисия. И стигаме до решаващия глас, който може да наклони везната. Проф. Валери Стефанов, бивш сътрудник на Шесто управление на ДС и настоящ масон, „велик оратор“ на своята ложа. И, тъй като самите те се правят на тайнствени, а ние простосмъртните нямаме представа с какво се занимават наистина „свободните зидари“, можем да очакваме от един масон всичко, дори и най-лошото. Усмихнахте ли се?

И така, гласуването е било 3:2 в полза на СБП. Това са нашите предположения, а дали наистина вотът е протекъл точно така – това може да потвърди само Нешка Робева, като един медиатор с духа на „леля Ванга“.

Нека завърша с едно недоумение. Не съм наясно какъв е смисълът от съществуването на т. нар. Съюз на българските писатели. Тази организация е очеваден рудимент от епохата на НРБ; да, тогава бе потребна на БКП, за да прокарва партийната линия сред пишещите соц-реалисти. Но кому е нужна днес? Вероятно на нейните членове и членки, които взаимно се облъщават, че са едно „събрание на гении“, ако се изразим в духа на псевдо-академика Гранитски.

Другият момент, който заслужава внимание е, че СБП през последните години бе „тунингован“ с путинистки дизайн. Да си припомним само драстичния пример с публичния линч над белетриста Светослав Нахум, заради проукраинската му, а всъщност про-хуманна художествена позиция в книгата му „Бягство от Крим“.

Вече чувам как мастити членове на СБП фъфлят полугласно, но заканително: „Рудимент, рудимент, ама пак ще приказваме след Третото освобождение“… И се барат по „парабелумите“.

Автор: Петър МАРЧЕВ