56 години без Джанис Джоплин: гласът, който не замлъкна ВИДЕО

На 17 август 1969 г., под светлините на сцената край Бетел, Ню Йорк, Джанис Джоплин излиза пред публиката на „Уудсток“ с Kozmic Blues Band. Тя не е най-шумният символ на фестивала, но изпълнението ѝ показва защо гласът ѝ трудно може да бъде сбъркан с друг. В него има блус, соул, рок и усещане за човек, който пее така, сякаш всяка песен е последна.

Днес се навършват 56 години от смъртта на Джоплин. Тя умира на 4 октомври 1970 г. в Лос Анджелис, едва на 27 години. Причината е определена като случайно предозиране с хероин и алкохол. Така приключва животът на певица, която за по-малко от десетилетие успява да промени представата за това как може да звучи и изглежда една рок вокалистка.

От Тексас до Сан Франциско

Джанис Лин Джоплин е родена на 19 януари 1943 г. в Порт Артър, Тексас. В средата на 60-те години тя напуска родния си град и се отправя към Сан Франциско. Там става вокалистка на Big Brother and the Holding Company, групата, с която се превръща в една от фигурите на психеделичния рок.

Албумът Cheap Thrills от 1968 г. съдържа изпълненията на „Piece of My Heart“ и „Ball and Chain“ и превръща Джоплин в звезда. Тя не разчита на изгладена вокална техника. Силата ѝ е в контраста – от почти шепот до дрезгав вик, от нежност до ярост в рамките на един куплет. Залата на славата на рокендрола описва този стил като смес от блус, кънтри и ритъм енд блус, с която Джоплин разширява границите на рок сцената.

Последните песни

След Big Brother and the Holding Company Джоплин създава Kozmic Blues Band, а през 1969 г. издава първия си самостоятелен албум I Got Dem Ol’ Kozmic Blues Again Mama!. По-късно започва работа с Full Tilt Boogie Band и записва песните за Pearl – албума, който излиза посмъртно през януари 1971 г.

В него е „Me and Bobby McGee“ – песента, която се превръща в най-големия ѝ хит след смъртта ѝ. Тя е въведена в Залата на славата „Грами“ през 2002 г., а самият албум Pearl получава същото признание през 2010 г. Джоплин е приета в Залата на славата на рокендрола през 1995 г., а през 2005 г. получава посмъртно наградата „Грами“ за цялостно творчество.

„За своите фенове тя беше богиня – въплъщение на страстта и силата на любовта и свободата“, казва Мелиса Етеридж в текста, посветен на Джоплин при приемането ѝ в Залата на славата на рокендрола.

Джанис Джоплин остава в историята не просто като певица с разпознаваем дрезгав глас. Тя превръща уязвимостта в сценична сила и показва, че блусът може да бъде едновременно лична изповед и рок химн. Влиянието ѝ продължава да се усеща в музиката на изпълнители като Ейми Уайнхаус, Стиви Никс, Пинк и Британи Хауърд. Пет десетилетия след последния ѝ концерт песните ѝ все още звучат така, сякаш са изпети не пред публика, а на един човек, който има нужда да ги чуе.

Източници: janisjoplin.com, tshaonline.org, rockhall.com, grammy.com