Костен материал от гроба на Деспот Алексий Слав изпращаме за изследване в САЩ

Министерството на културата направи необходимото, за да бъде извършен анализ в специализирана в палео-изследвания лаборатория на Университета в Станфорд, САЩ, на костен материал от открития през 2012 г. в Мелник гроб на деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян. За целта от бюджета на Министерството на културата по инициатива на министър Мартин Иванов ще бъдат предоставени 10 хиляди лева.

През 2012 г. в археологическия резерват „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник” беше направено откритие с голяма научно-историческа стойност - при теренно проучване на средновековния манастир „Св. Богородица Пантанаса” (III десетилетие на ХIII в.), извършено от екип под ръководството на проф. д.и.н. Виолета Нешева (НАИМ-БАН), със съръководител ас. Цветана Комитова, бяха разкрити 4 гроба, които по археологически, антропологически и исторически данни се свързват с ктитора на манастира – деспот Алексий Слав и неговото семейство.
        

По исторически документи този забележителен български болярин от династията на Асеневци е построил в столицата на своята „Малка България” Мелник два манастира – „Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Богородица Пантанаса”, и двата със статут на царски обители. Те принадлежат към типа на малките частни манастири с възпоменателни функции, издигани от владетелите във Византия, България и Сърбия след ХІ в. за прослава и възпоминание на техните дела и на семействата им, в които да прекарат в спокойствие старините си при отказ от власт и душите им да намерят вечен покой, отбелязва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Манастирът „Пантанаса” се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. За разлика от манастира „Спилеотиса”, разположен високо в крепостта, той се намира в подножието му, в източния край на Мелник - с възможност за бърз излаз от него. В „Пантанаса” е имало и таен ходник – тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство. Деспотът е лавирал дълго време между големите балкански сили според хронистите, но е имал основание да се чувства застрашен в назрелите тежки конфликти между тях за хегемония на Балканите към края на III десетилетие на ХIII в. поради родствени и съюзнически връзки с българи, латини и ромеи, и особено от латините, много негативно настроени към него като бивш техен васал, сродил се с най-опасния им враг Теодор Комнин, допълва проф. Божидар Димитров. Към манастира „Пантанаса” е бил изграден и възпоменателният параклис „Св. Троица” със специално оформена източно край него площадка, предназначена в съответствие със средновековната християнска практика за ктиторски погребения. В южната й половина са разкритите четири гроба, свързани по стратиграфски данни и находки с времето на изграждането на манастира, респективно параклиса. Според антропологическите изследвания тленните останки в тях са на двама мъже – 40 или 45-годишен и 20-25-годишен, на една жена – над 20-годишна, и на едно 3–4 годишно дете. Жената и детето предполагат семейни връзки между покойниците, като се смята, че в тези гробове са ктиторът на манастира - деспот Слав, неговата втора съпруга с норманско потекло – дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхно дете и евентуален син на Слав от първата му жена – дъщеря на латинския константинополски император Анри. Разкритите гробни камери са оформени по еднакъв начин, а тези на възрастните са увенчани на повърхността от запад (над главите на покойниците) с по една издълбана в скалата хоризонтална арка – символ на небесния свод в християнството, схващан като връзка на владетелите с Бога, т. е. символ на властта им. Самите ковчези са от дърво, според дендрохронологически изследвания от т. нар. Байкушевска или Черна мура, растяща по високите части на Пирин, с възраст около 800 години. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните. При добре обоснованата хипотеза, че става дума за деспот Слав и семейството му, датата на смъртта може да се конкретизира между 1229 г., когато той е споменат за последен път в исторически извор и 1231 г., откогато е Станимашкият надпис, информиращ за нов управител на Родопите, назначен от Иван Асен II.

За по-голяма яснота по въпроса за роднинските връзки на погребаните и за причината на тяхната смърт обаче е необходимо да бъдат извършени и специализирани анализи на тленните им останки. В тази връзка директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров със съдействието на гл. ас. д-р Никола Теодосиев от Катедрата по археология в Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” установиха контакт със специализирана в палео-изследвания лаборатория на Университета в Станфорд, САЩ, в която в най-скоро време предстои да бъдат извършени анализите на костния материал.

Както е известно, България за съжаление разполага с тленни останки на много малко свои бележити личности от средновековието. В този смисъл откритието в Мелник изпъква с изключително важното си значение - деспот Слав е владетел, за когото се пази със столетия историческа памет. Той е включен в добавките от ХIV в. в Поменика на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри в Бориловия синодик и е споменат като протоктитор на манастира „Св. Богородица Пантанаса” в грамота от 1393 г. на друг владетел на Мелник - деспот Константин Драгаш. Славата му е отразена и в топонимията – до ХVII в. Родопите са известни като Славееви/Славиеви гори. До днес е запазено и названието Доспат – от деспот, както и Склаве/Славе – село близо до Мелник, където вероятно е имало негово земеделско имение.