Изложба на изложбите ще следва тракийското злато по света

Галерия „Архиви“ от година насам сякаш става все по-интересно място за съпреживяване на историята. Пореден пик на възходящата тенденция за популяризиране на работата на Държавна агенция „Архиви“ сред широката общественост днес бе откриването на една забележителна „изложба за изложбите“, посветена на 40-годишния триумфален поход на тракийското злато на няколко континента. В експозицията са представени 35 от почти 85-86 гостувания на тракийските съкровища – нашата златна кредитна карта в света на духовността, в традиционни за културния обмен мегаполиси като Париж, Ню Йорк, Москва до по-неочаквани като Сент Луис и Каляри...

Тези десетки изложби присъстват в сбирката с илюстровани издания, плакати, фотоси, писма и други, предоставени освен от фонда на държавната агенция още и от архивите на БНТ, БТА, 15 чужди посолства, от личните архиви на културолога проф. Иван Маразов, на Гавраил Лазов от НИМ и на Александър Минчев от РИМ – Варна, куратори на повечето от изложбите зад граница. Пред тези експонати неведнъж са се възторгвали короновани особи, световни политици, прочути артисти... 

Летоброенето започва от 1974 г. с изложбата от май до август в „Пти Пале“ в Париж, когато държавата за пръв път официално застава зад проявата, но още през 1958 г.  представянето на съкровищата на траките в швейцарския град Нюшател смайва публиката и вдъхновява учени и творци, превръщайки се в маркер за културната ни идентичност, изтъкна по време на откриването проф. Стоян Денчев – един от патроните на документалната изложба, чийто съорганизатор е Университетът по библиотекознание и информационни технологии.

„Изложбата е опит да бъде възстановена паметта за едно дело, което през десетилетията е представяло България по света в най-красивия й блясък. Достигналите до нас културни ценности на траките са безмълвният, но много мощен посланик, доказващ високото ниво на културата и цивилизация им в Европейския югоизток и, за щастие, най-мощните културни и политически центрове са на територията на нашата страна“, подчерта проф. Стоян Денчев.

Експозицията вече е поканена да гостува в Държавния архив в Париж и в няколко български музеи, които редовно предоставят експонати за представянето на тракийската култура по света. Съдържанието на таблата скоро ще се „трансформира“ в книга, която ще бъде разпространена във всички музеи в страната, а преведена на френски език – и в столицата на Лувъра. Председателят на ДА „Архиви“ Иван Комитски разкри, че ще бъде предложено на Министерството на културата и Националния исторически музей сегашната сбирка да придружава самите златни колекции при пътуванията им по света.

Посланикът на Франция у нас Н.пр. Ксавие Лапер дьо Кабан на прекрасен български сподели, че няма спомени от първата парижка изложба, но пък в замяна на това е завел и децата си да видят златото на траките при поредния му гастрол във френската столица преди 7-8 години. „Изложбата беше прекрасна и те останаха изключително доволни, въпреки че на децата обикновено не им се ходи много по музеи“, отбеляза той. Ксавие Лапер дьо Кабан се спря на дългогодишното сътрудничество между български и френски археолози, които са пристигнали в новоосвободената ни родина от разкопки в Атина скоро след 1878 г.  Наследството на траките е европейско и световно наследство, подчерта дипломатът.

Проф. Валерия Фол, научен ръководител на изложбата, обясни, че показването на тракийските съкровища по света веднага се е превърнало във фактор за пълноценно международно общуване. „Атрактивно и неполитично, представянето на това наследство дава  повод на много български учени за пръв път да излязат в чужбина, да публикуват в западни списания“, каза тя. Така нашите специалисти преодоляват изолацията и дават добър пример в интернационалната изложбена практика: дори Гърция започва да организира подобни изложби, престъпвайки своите доскорошни правила да не изнася най-ценното от музейните си хранилища.

Експозицията „40 години тракийска изложба по света“ е също така памет и почит към първите, които са реализирали показ на съкровищата зад граница с първото размразяване на тоталитарна България към свободния свят през 70-те - проф. Александър Фол, проф. Иван Венедиков, проф. Велизар Велков, проф. Георги Михайлов… Днес на откриването на поредното доказателство за ярка традиция в тази област присъстваха мнозина съпричастни на делото през годините, сред които художникът Светлин Русев, някогашният шеф на Комитета за култура Георги Йорданов, общественици, експерти и множество граждани.