Почина нобелиста Гюнтер Грас

На 87 години почина големият германски писател Гюнтер Грас, носител на Нобелова награда по литература, съобщи онлайн изданието на списание „Шпигел”.  

Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959) (Тенекиеният барабан) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма.

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн. Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.

След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.

Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществяването му е било прибързано.

През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС. През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел.

Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" (1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.

В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава, последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).

И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас "Обръщателен триъгълник" (1960) и "Разпитан" (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.

През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004), "Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012).

Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които "Берлинската награда на критиката" (1960), френската награда "Le meilleur livre étranger" (1962), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1965), наградите "Теодор Фонтане" (1968) и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999).

През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.