21 Май, 2015 12:32 921 0

Ходим все по-често на театър

  • ходим-
  • често-
  • театър

Това сочат статистическите изследвания на НСИ в областта на културата

През 2014 година сме ходили по-често на театър. Това сочат статистическите изследвания на Национален статистически институт (НСИ) в областта на културата. През 2014 г. в действащите 72 театъра в страната са организирани 14 694 представления, посетени от 2 302 хил. зрители. В сравнение с 2013 г. представленията се увеличават с 1.6%, а посещенията - с 5.7%.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31 декември 2014 г. в страната действат 204 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. По тематичен обхват те се разделят на 86 общи и 118 специализирани музея (включително художествени галерии).

Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 600 хил. фондови единици, като техният брой се увеличава с 1.9% в сравнение с 2013 година. От тях цифровизирани са 290 хил. фондови единици, което е с 15 хил. повече в сравнение с предходната година. 

Посещенията в музеите през 2014 г. са 4 781 хил. и в сравнение с 2013 г. се увеличават с 3.0%. Приблизително една шеста от тях (764 хил.) са осъществени в дните със свободен вход Отчетено е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 10 хил., или с 1.3% повече в сравнение с предходната година.

Общите приходи на музеите през 2014 г. са 44 105 хил. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 3.0%. От тях делът на бюджетната субсидия представлява 33 079 хил. лв. (75.0%), приходите от посещенията са 6 643 хил. лв. (15.1%) и от европейски програми и проекти са 547 хил. лв. (1.2%).

Общият персонал на музеите през 2014 г. е 3 106, като се увеличава с 8.6% в сравнение с 2013 година.
През 2014 г. в музеите се използват 1 212 компютъра за административни цели, 600 - за съхранение на база данни, и 134 - за предоставяне на данни на посетителите.

2. Сценични изкуства

През 2014 г. в действащите 72 театъра в страната са организирани 14 694 представления, посетени от 2 302 хил. зрители. В сравнение с 2013 г. представленията се увеличават с 1.6%, а посещенията - с 5.7%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление от 150 души през 2013 г. на 157 души през 2014 година.

Разпределението на театрите по вид и представени постановки през 2014 г. е както следва:

- 35 драматични театъра с 5 964 спектакъла;
- 22 куклени театъра с 5 841 спектакъла;
- 7 оперни и балетни театъра с 1 076 спектакъла;
- 6 драматично-куклени театъра с 1 532 спектакъла;
- 2 оперетни театъра с 281 спектакъла.

Приходите на театрите през 2014 г. са 68 601 хил. лв., като 15 856 хил. лв. (23.1%) от тях са приходи от билети и от участия в турнета в страната и в чужбина.

През 2014 г. в страната развиват дейност 59 музикални колектива - 6 филхармонии, 30 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 23 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с

10.0%, а посещенията - с 9.5% в сравнение с 2013 година.
Дружества, сдружения и музикални компании са организирали 27 рецитала (художествено слово), посетени от 2 280 зрители.

Осъществени са 837 концерта, посетени от 511 хил. лица. Най-често са организирани естрадни концерти (поп, рок, фолк и др.) - 255, посетени от 270.7 хил. лица, или 53.0% от всички посетители.

3. Библиотеки

През 2014 г. библиотеките с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни единици са 48, или с 2 повече от предходната година. Библиотечният фонд се състои от 33 595 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други. Регистрираните в тези библиотеки читатели са 250 хил., което е с 16.3% повече в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеките също се увеличават (с 21.6%) и достигат 4 009 хиляди. Заетият библиотечен фонд на средно на един читател, обаче намалява на 27 броя при 29 през 2013 година.

С най-висок  дял от общия библиотечния фонд в наблюдаваните библиотеки са книгите - 56.0% (18 812 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи) - 29.3% и продължаващите издания – 14.7%.

В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” през 2014 г. има регистрирани 7 952 хил. библиотечни документа, което е с 45 хил. повече в сравнение с предходната година. В 27-те регионални библиотеки в областните центрове библиотечният фонд е 11 943 хил., а заетият библиотечен фонд в тях се увеличава със 156 хил. (4.0%) в сравнение с предходната година

Аудио-визуална дейност

Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.

4. Филмово производство

През 2014 г. са произведени общо 114 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, от които 16 за киномрежата, 96  за телевизията и 2 за други цели.

В сравнение с предходната година се наблюдава спад с 42.9% в общия брой на произведените пълнометражни филми, като през 2014 г. те са 16,  от които 13 са за киномрежата, а 2  - за телевизията (сериали с общо 18 епизода).

Броят на произведените късометражни и среднометражни филми е 98, от които игралните филми са 7, документалните и образователните - 83, и анимационните - 8. В сравнение с 2013 година увлечението е с 14.7%.

5. Кина

В края на 2014 г. броят на кината в страната е 49, а на киноекраните – 196, като спрямо предходната година е регистрирано увеличение съответно с 9 и 39. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 70.1% от прожекциите и 74.0% от посещенията.

През 2014 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 13.6%, а посещенията - със 7.1%. Прожектирани са 5 414 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 586 български, 1 283 европейски, 3 140 от САЩ и 405 от други страни.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 19 кина със 148 хил. прожекции, посетени от 2.8 млн. зрители. В столицата функционират 15 кина с 92 екрана, в които са прожектирани 2 346 филма.

6. Радиопрограмна дейност

През 2014 г. радиооператорите (85 радиа и радиомрежи) са излъчили 673.0 хил. часа радиопредавания, което е с 3.5% (22.5 хил. часа) повече в сравнение с 2013 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 43.6%, следвани от информационно-тематичните и новините (бюлетините, коментарите, спортните новини и прогнозите за времето) с по 11.9%. Делът на програмите за изкуство и култура е 2.0%, а на образователните програми - 1.3%. Излъчените реклами заемат 5.7% (38.4 хил. часа) от всички предавания.

7. Телевизионна програмна дейност

През 2014 г. в страната функционират 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 9 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 773.3 хил. часа, или със 7.9% повече в сравнение с 2013 година. От специализираните предавания най-голям относителен дял заемат художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 29.5% (228.2 хил. часа), следвани от музикалните – 15.5% (119.9 хил. часа) и информационните предавания - 7.2% (55.9 хил. часа). Делът на образователните предавания е едва 1.0% (7.6 хил. часа), а на излъчените реклами - 5.9% (45.6 хил. часа).

Изследванията осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО и Евростат.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА