Хуан Мануел Куичан: Изкуството е моя живот

Известният еквадорски художник и организатор идва за втори път в България през месец септември. Той ще бъде участник в арт пленера в рамките на шестото издание на Международния арт форум „БезГраници“ от 21 до 27 септември тази година, в „Двореца“ – Балчик. Автор на интервюто е Румяна Тенева.

Може ли да се представите?

Казвам се Хуан Мануел Фернандез Куичан и съм роден гр. Кито, Еквадор. Още от съвсем малък ми харесваха изкуствата, рисунката и живописта. В действителност и до сега ги практикувам. Завършил съм Централния университет за изящни изкуства в Еквадор и до този момент имам много изяви по света. Преподавам и живопис. Преместих се да живея в Европа, за да укрепя своите познания и да правя каквото ми харесва в изкуството. Изкуството е моя живот и е свързано с навиците ми и това много ме обогатява. За и това съм в Навара, Испания.

Харесва ли Ви да пътувате?

Да, от 15 години мечтая да бъда в Париж. Да познавам този град е голямата ми мечта.
Разбира се това е и във връзка с моето изкуство. Бил съм на изложба в Нормандия (Франция) на един голям майстор в изкуствата. Бил съм и в много други различни страни.

Вашата предпочитана техника?

Спомням си, че през последните осем или десет години рисунката за мен е много важна. Занимавам се и със скулптура, ювелирно изкуство, живопис, керамика и някои други техники. Предпочитана обаче ми е рисунката.

Като представител на Еквадор, какви културни и художествени дейности сте
организирал в Европа?

Много и разнообразни. Организирал съм конкурс чрез Ибероеквадорската асоциация за култура и изкуство в гр. Авила в автономна област Кастилия и Леон, Испания. Това е моето първо събития в Европа. След това започнах да мисля какво още мога да предложа и отидох в Памплона, Навара. Организирах срещи между поети от гр. Авила и гр. Памплона. Координирах цялата активна дейност за обмен между двата града, за да има повече движение. Като плод на тази дейност е една книга с мои поеми и илюстрации. След това организирах и координирах събития с художници от света в Навара в Испания. Бяха пет издания на артистични форуми представящи художници от Еквадор и такива представящи испанци.

Испанската култура в изкуството и литературата е известна по света и в тази връзка
културата на Еквадор е сравнително непозната. Може ли да ни поговорите малко за
нея?

Моята култура и моите корени са от гр. Кито, Еквадор, където съм се родил. Преди да дойдат испанските конкистадори тя е позната и според мен е от много високо ниво. Древните местни са познавали много добре архитектурата, обработката на злато и платина, керамиката. Една от най-старите керамики в света е открита в Еквадор. За мен това е култура и укрепване на душата на коренното население, което е уникално.

След завладяването на Новия свят, процесът в изкуството и културата продължава с влияния от Италия, Франция и Испания. Част от църквите в Кито например са известни като световни паметници на културата, а градът е първата испанска културна столица извън Испания. Според моята историческа памет всичко което казах е важно, защото в Европа, моята държава се приема като страна от третия свят. Това предизвиква в мен носталгия и тъга. Не се оценя това, че Еквадор има собствена много древна култура. Аз трябва да оценям и уважавам това, което виждам в Европа, но моята култура, от
където идвам, нито се оценя, нито се уважава. Има интерес обаче тя да се опознае. Това е важно. Има страни, които са богати и с развита икономика и технология, а ние сме бедна страна и заради това няма голям интерес към нас. Според мен обаче културата на Америка преди Христофор Колумб е богатство, дух и душа.

Как се чувствахте на предния форум „БезГраници“ и какви очаквания имате за новото
издание тази година?

За мен това, да бъда там с артисти от цял свят, е много полезен опит. Останах с чувството, че всички там сме като братя и сестри и наистина е без граници, че говорим на един и същи език. Да познаваш езика на другия е улеснение, но езика на изкуството винаги е по-важен.

Във Вашите произведения има ли влияния от европейското изкуство?

Мисля, че практически имам много малко влияние. Повече техники научих в Испания от Антонио Лопес от университета на Навара. Поддържам идеята за начина ми на мислене за моята култура и винаги пресъздавам в произведенията си образа на Андите, на Еквадор. По-добре казано, имам съпреживяване и взаимодействие с артисти или личности от Испания.