2 Април, 2016 17:19 1 370 1

Върху вишните на Дебелянов валеше снега на Константин Павлов

  • константин павлов-
  • поезия-
  • сега-
  • коста биков

Валери Петров, Константин Павлов и Борис Христов за мен са Светата троица на съвременната българска поезия, сподели режисьорът Коста Биков в предаването "СЪботаж", посветено на годишнина от рождението на поета Константин Павлов. Ако открия във фонда на БНР репликата му „Май прекалих с дълголетието“, ще направя филм, обяви Биков и разказа свой сън, в който на боксов ринг се случва джем сешън на българската поезия в лицето на Любомир Левчев, Стефан Цанев и Константин Павлов. В съня ми тези хора рецитират собствените си стихове, седнали върху купчината си издадени книги. Купчините на първите двама стигат до въжетата или до столчето в ъгъла, а Коста Павлов е бос върху средата на ринга, седнал върху двете си седеммилиметрови книжчици, обрисува виденията си режисьорът. Той се върна към съкровен момент от снимачното си минало, разказвайки любопитни моменти от заснемането на „Чуй петела“ по текст на Константин Павлов с думите:

Върху цъфналите вишни на Дебелянов валеше снега на Константин Павлов.

В анимацията Константин Павлов пише сценарии под чуждо име, пише без никой да знае и сценария на сериала „Селцето“, реализиран след много години, най-добрият български сериал, припомни още Коста Биков и допълни, че „Спомен за близначката“ е писан специално за Невена Коканова, като го нарече класика в областта на киносценариите. Константин Павлов е на нивото на световната поезия и на световното кино, обобщи Коста Биков, който е бил сред най-добрите приятели на Константин Павлов е и събрал богат архивен материал за него.

Според поета Иван Ланджев, българският литературен канон е тревожно избирателно пропусклив и има половинвековна дупка в литературния канон на младата трета българска държава:

Българската поезия след Вапцаров и Далчев не се учи. Няколко поколения поети след това отсъстват от учебниците. Горната граница е Далчев. Много е странно. Защо пропада всичко това? Цялото това време трябва да се обговори.

Силата на Константин Павлов е в неговата уникалност до степен на опърничавост. Много често прилича повече на баснописец. Винаги звучи тон на лека подигравка и отрицание, които обаче не звучат иронично, а много благородно. Той неизбежно е сатирик в много висок смисъл. Можем да го наречем в най-красивия смисъл на думата „чешит“ в българската поезия.

Младият писател и юрист Александър Шпатов от своя страна посочи, че поезията е най-високото проявление на словото, а поезията на Константин Павлов е един от възможните максимуми, които словото може да разкрие.

Шпатов е публикувал в сайта „Аз чета“ писмо до съставителите на програми по литература в МОН, в което им обяснява, че подходът към програмата е изцяло сбъркан. Сред препоръчаните от него автори за изучаване от учениците са Георги Марков, Станислав Стратиев, Виктор Пасков и Константин Павлов. Статията е стара, но около многословието покрай „История славянобългарска“ стана отново актуална, обясни белетристът. По думите му, за да запалиш учениците по четенето трябва да им представиш близки до тях неща. Културата е диалог, а Константин Павлов влиза в диалог с големите ни поети, отбеляза още Александър Шпатов.

Европейското общество е застинало в позата на Тодор Живков от 10-ти ноември, това заяви писателят и пътешественик Степан Поляков, прехвърляйки темата към речта на омразата, тероризма и медийната политика. На въпрос "Какво става в Европа?" участниците в разговора изказаха някои свои версии и обяснения:

Иван Ланджев: Европа според мнозина интелектуалци от различни посоки на политическия компас изпадна в собствения си капан на политическата коректност, а тя не се роди от добро. Има проблем с политическата коректност, когато се изведе до догма и диктатура спрямо словото...Европа забрави да защитава собствените си ценности и да спазва собствените си закони.  

Александър Шпатов: Арабският свят е много по-млад от нашия. Липсват им опит и защитни сили, а това ражда крайни мнения. Разговорът за тероризма в Европа е неясен и няма дебат по истинските въпроси...Говорим за ценности, в които обаче не знаем дали вярваме, защото не сме участвали в тяхното отвоюване.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Филолог

    0 0 Отговор
    Обявяването на нови класици си има предимства и недостатъци. Ако закъснеем, ще се получи "дупка", ако ги потърсим, също носим рискове. Веднага ще се сблъскат лобита, възможно е да станем жертва на политиката, а това в културата не е на добре.
    Далчев не е последният, който се учи в гимназиален курс. Съмнявам се, че беше най-добрият избор. Последна е Багряна, починала през 1992, което вдига летвата спрямо Димов и Талев, напуснали света през 1966.
    Валери Петров, Хайтов и Радичков се учат по-рано, така че децата се ги чували. Освен това в България е пълно с хора, които искат нещо да се изучава. Фондации, църква, очаквайте и мюфтийството.