7 Април, 2016 01:29 6 272 1

Маргарит Абаджиев: Никъде не е лесно да си талантлив

  • маргарит абаджиев-
  • васко абаджиев-
  • концерт-
  • цигулар-
  • шакона пасион

За хората на изкуството се пишат романи и се организират юбилейни концерти, за културните дейци се публикува некролог от профкомитета

Маргарит Абаджиев: Никъде не е лесно да си талантлив - 1

Днес, 7-ми април, от 19 ч. в зала 6 на НДК "Софийски Солисти" ще изнесат концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на Васко Абаджиев. Наричан някога „дете чудо“ и „Паганини на ХХ век“, Васко Абаджиев ще бъде почетен от имена като Ангел Станков, Йосиф Радионов, Йордан Димитров, Стоимен Пеев, Евгени Николов и Орлин Цветанов. В програмата са включени произведения от самия Васко Абаджиев, Антонио Вивалди, Георги Златев-Черкин, Едуард Елгар, Пабло де Сарасате, Игор Фролов и Михаил Пеков.

На концерта ще бъдат прожектирани непоказвани досега снимки и видео за големия цигулар, а актьорът Любомир Бъчваров ще чете откъси от книгата на Маргарит Абаджиев "Шакона пасион" (биографичен роман за Васко Абаджиев, издаден през 2009 г. Книгата обхваща близо 50 години от историята на 20 век, разглеждайки обстоятелства, катаклизми и съдбовни обрати, довели до почти пълното забвение на този велик българин.)

Часове преди концерта Факти.бг разговаря с писателя Маргарит Абаджиев, който, да припомним, няма роднинска връзка с големия цигулар.

Маргарит Абаджиев: Никъде не е лесно да си талантлив

Кой е всъщност Васко Абаджиев?

Васко Абаджиев е сред признатите гении на българския ХХ век, един изключителен цигулар с толкова неблагодарна съдба. Той е преродено откровение за всички, които са имали щастието да го чуят и оценят по достойнство.

Срещнах се с десетки българи, които са го слушали през 30-те и 50-те години, когато е концертирал най-често в родината. Тези хора, вече на преклонна възраст, са запазили толкова жив спомен за музиката му, че думите им звучат направо невероятно. Бях изненадан и потресен от артист с толкова мощно въздействие, което не губи силата си след цял човешки живот. Легендарен чаровник.

 

С какво е важен за българската култура?

За съжаление, в нашата култура има много знаменити артисти, в чиито личности и творческа съдба има нещо недовършено, осакатено, недоосъществено. Може би Васко Абаджиев е най-драстичният пример за такава участ. Той е заслужавал далеч повече признание и известност от онези, които са му били засвидетелствани. За да си отиде като последен бедняк в чужбина, починал от разрив на сърцето – сам, забравен и никому ненужен.

В същото време личността и митарствата на Васко Абаджиев напълно отразяват съдбата на интелектуалците през целия ХХ век, особено на творческите натури от Източна Европа. Тяхната кариера и бъдеще стават заложници на пропаганден натиск и политическо давление, провалящи генерално една толкова податлива същност, каквато е талантът. Това особено важи за музикантите от най-чиста проба, какъвто е бил и нашият сънародник.

 

Маргарит Абаджиев: Никъде не е лесно да си талантлив

След твоята книга, мнозина започнаха да говорят за Васко Абаджиев, но преди това малцина бяха чували за него. Ти как разбра за него и какво те провокира да напишеш книгата?

Аз съм наясно, че романът въздейства по различен начин на публиката от чисто биографичната проза, вестникарския материал и дори филмите, били те документални или игрални. В това отношение „Шакона пасион” съумя да хвърли мост между поколенията: моето и тези след нас, и хората, за които споменах по-горе, безрезервните почитатели на Васко Абаджиев. Така че моята книга всъщност закрепи представата за този велик българин в съзнанието на съвременниците ни.

Бях заинтригуван от неговата история след документалния филм,  произведен за БНТ през 2000 година. Засрамих се, че съм чувал само името на този човек, който щеше да стане мой герой. А когато се чувствам така, аз правя достатъчно, за да променя нещата. Резултатът е роман от над 400 страници.

Дължа много на малката книжка на госпожа Брашованова, която съвестно е събрала информация от всякакъв тип за Васко Абаджиев. Като дъщеря на първия български музиколог Стоян Брашованов, тя е приятел от детинство на нашия герой и неоценим източник на сведения от първа ръка.

От друга страна, държа моето име да се свързва само със значими неща. За разлика от мнозина правя разлика между книгите, които МОГА да напиша и онези, които ТРЯБВА да напиша. Трябваше да напиша „Шакона пасион” като вложение в културната памет на всички ни. Ако е правдиво и непресторено, това вложение ще живее дълго.

 

Проклятие ли е да си талантлив в България?

Не зная дали е проклятие, но в днешно време да си талантлив не е лесно никъде по света. Надарените музиканти и художници като че ли са най-скромни и всеотдайни, те просто работят и не крещят на всеослушание за своите постижения.

За себе си бих казал, че държа на свободата и се стремя да не завися от конюнктурата; ако допуснем, разбира се, че се радвам на някакъв талант. Стремя се да редя думи с художествено намерение; ако се слеят в изкуство, то все някога ще се превърне и в част от културата.

Няма по-голямо удоволствие от това да казваш каквото искаш и както искаш. Удоволствие в писането, имам предвид.

Виж, ако на всяка крачка чакаш държавата да признава някакъв привилегирован статут на твоя талант, тогава те чакат тежки дни. За съжаление неизброимите „проекти”, с които брюкселските чиновници си купуват конформизма на разни луксозни „културтрегери”, разлагат изобщо понятието за култура и го превръщат в чиновничество на държавна дажба. Така става например в европейското кино и книгоиздаване. Създаде се цяла каста, която е все по-алчна и безогледна. Това положение много ми напомня времето отпреди 1989 година с официозните артисти, които крепяха пропагандата и халтурата. Аре, нема нужда и днес, както се казва.

 

Какво мислиш за сегашната ситуация с културата у нас? Наскоро беше разпространен от театрали "Пакт за култура", които искат 1% от брутния вътрешен продукт на страната да се влага в културна дейност. Постижимо ли е това?

Имам много приятели актьори и режисьори, но не познавам Пакта. Малко ми звучи като Манифеста за републиката на господа професорите. Не съм съвсем наясно с дрязгите в театралното съсловие, не са моя работа. Но дали само на мен прави впечатление, че схемите за крадене на пари от бюджета под мотото „Парите следват...” на практика са едни и същи. Дали следват зрителя в салона с платен билет, страдащия в болницата или ученика и студента в образованието – самото схващане за продаване на „услуги” изкривява мисленето и отваря ада на добрите намерения, а те все завършват с корупция на всички нива.

Продаването на „културни услуги” е нелепица, която се надявам, че няма да се изплъзне от устата на някой заместник-министър, ама знае ли човек... Аз пък зная, че дадено общество притежава и поддържа толкова култура, от колкото има нужда. Нито стих, картина, музикална фраза, роман, сграда, кинокадър или каквото и да било в повече.

Но ние би трябвало да се научим, че когато не сме съгласни с нещо, следва да предложим конкретни цели: този, този и този да заемат тези позиции, парите да отидат там, там и там. Един процент от БВП е добро начало, стига да е постижим и да не отива в културно-масова работа и културни услуги, които да крепят някого на щат и заплата.

А с изкуство, в това число и с театър, се занимават хора, които не могат без него. Лесно е да се каже, трудно е да се защити с дела.

За хората на изкуството, какъвто е Васко Абаджиев, се пишат романи и се организират юбилейни концерти. За културните дейци се публикува некролог от профкомитета. Това е дребната, но съществена разлика.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Тъпо

    0 0 Отговор
    Изключително тъпа статия, поради: 1. Така и не се разбра какъв е тоя Абаджиев и с какво толкова е допринесъл за националната ни култура. 2. Всеки път, като чуя или прочета нещо подобно се чудя - от къде бе джанъм идва тази информация, че едва ли не преди 89-та у нас не е имало изкуство и култура, защото видите ли те били мачкани. А бе, аланкоолу, аз помня онова време и с абсолютна увереност заявявам, че най-великите български постижения в музика, театър, кино и т. н. са създадени у нас ПРЕДИ "ДЕМОКРАЦИЯТА". 3. Колкото и да се напъвам, не мога да се досетя за повече от 2-3 качествени музикални авторски произведения, създадени по време на "демокрацията". 4. Новосъздадените филми са ужасни и винаги, когато по ТВ има български филм, аз сменям канала, за да не си развалям настроението от простотии или да не се стряскам цяла нощ от още по-големи простотии. 5. Очевидно е, че слободията се отразява пагубно на българската култура, а и изобщо на българина! В заключение (не че не мога да пиша цял ден за хала на държавата) искам да изкажа възмущението си от тази лумпеноидно-комплексарска мода за перманентно плюене по ерата на соца. ТОГАВА ИМАШЕ МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ НЕЩА И КОЛКОТО И ДА Е МЪЧНО НА НЯКОИ ПОМИ.РИ, ЖИВОТА НЕ ЗАПОЧВА С ТЯХ!!!