Най-старото ни кино отиде на кино

Киното „Модерен театър“, познато още и като кино „Цанко Церковси“ на столичния булевард „Княгиня Мария Луиза“ 26, може да се превърне в търговски център с позволението на всички държавни институции, установи проучване на Факти.бг. Процедурата по съгласуване между Министерството на културата и Националния институт по недвижимо културно наследство вече е започнала, като ведомството е издало препоръки към собственика и изпълнителите на проекта. Те трябва да спазят закона за културното наследство и да запазят автентичността на сградата, но Министерството на културата не забранява киното да се превърне в търговски център.

Както вече стана ясно в първата част от нашето разследване, сградата е недвижим архитектурно - строителен паметник на културата с „местно значение“. Имотът е частен и сега негов собственик е фирмата „Кохав дивелъпмънт“, а сградата се продава от агенция за недвижими имоти за 1 500 000 евро. След като решихме да разберем дали има внесени проекти за ремонт, от Националния институт за недвижимо културно наследство ни отговориха, че собственикът е внесъл проекти за ремонт и реконструкция. Тъй като сградата е паметник на културата, собственикът е длъжен по закона за културното наследство да поиска разрешение от Националния институт за действията, които възнамерява да предприеме за сградата, а след това Министерството на културата да одобри проекта, като го съгласува с Института по недвижимото културно наследство. Оттам ни отговориха, че има внесена виза за предварително (прединвестиционно) и обемно - устройствено проучване на  сградата. Тя е за „Реконструкция и преустройство на съществуващото кино в търговски център с магазини и офиси и реконструкция на покрив“. Също така има и внесен технически паспорт на сградата, доклад за конструктивно обследване на строежа в кино „Модерен театър“.

Какво пише в документите?

За сградата са издадени две становища. Първото е на Института за недвижимото културно наследство от 26-и май, 2015-а година. Според експертите внесената виза е допустима само при условие, че под „реконструкция“ се има предвид укрепване на сградата – усилване на хоризонтални и вертикални конструктивни елементи, вътрешни преустройства, рефункционализация и „адаптация на новите нужди“. Необходимо е и подробно археологическо проучване на имота, според изискванията на Закона за културното наследство. Предложението на експертите до Културното министерство е визата да се съгласува. 

Следващия месец ведомството също излиза с решение.

Становището на Министерството на културата е от 10-и юни, 2015-а година. Посочено е, че сградата е паметник на културата и че реконструкция е възможна, само ако се спазват изискванията според Закона за културното наследство. Според ведомството исканите намеси за реконструкция са допустими, ако се изпълнят няколко условия. Първото е всички обследвани места и предложения за бъдеща намеса да са изяснени с фотодокументация. Според министерството на културата при бъдещата намеса не трябва да се загуби автентичността и културно - историческата значимост на сградата, да не се променят представителните пространства, а уличната фасадата да се запази и възстанови в най-голяма степен автентичността ѝ. Другото важно условиe е топлоизолацията да се положи от вътрешната страна на стената на уличната фасада, а на архитектурното заснемане да се отбележат всички материали, изграждащи паметника на културата и тяхното състояние. От ведомството уточняват, че графичните материали по проекта от цветови характер трябва да означат избраните реални цветове по каталог, а намесите на скулптурните и художествени елементи от фасадата да се извършат от художник - реставратори, вписани от публичния регистър, като се представи програма и технология към задачата за съгласуване. Проектът също трябва да е авторизиран от лица, вписани в публичния регистър на Министерството на културата. От ведомството също отделят и внимание на думата „реконструкция“ и според експертите „се има предвид укрепване на сградата – усилване на хоризонтални и вертикални елементи“. Естествено в становището на Министерството на културата няма тълкуване на друга важна част от визата за предварително проучване на киното – „реконструкция и преустройство на кино „Модерен театър“ в търговски център“. Становището е подписано от зам.- министъра на културата Бони Петрунова. На 22-и юни, 2015-а Националния институт по недвижимо културно наследство изпраща писмо до „Кохав дивелъпмънт“, като прилага и становището на Министерството на културата.

Хем вълкът сит, хем агнето цяло

Решихме отново да потърсим за коментар Министерството на културата. Оттам ни отговориха, че с обемно - устройственото проучване за виза на сградата се доказва нормативната допустимост и целесъобразността на инвестиционното намерение. Според ведомството „обемно-устройственото проучване има за цел да адаптира бъдещото архитектурно решение на обекта към режима на устройство и застрояване“, или иначе казано – хем да се спазят изискванията на закона за културното наследство, хем киното да се използва за търговски център. Експертите уточняват, че съгласуваната със становище документация все още не е инвестиционен проект, по който ще се реализира строежът. Тепърва трябва да се изпълнят изискванията, които министерството е поставило пред строителите на обекта.

„Реконструкция“ на строежите е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Необходимостта от „реконструкция“  по смисъла на Закона за устройство на територията се доказва с конструктивно обследване. Внесеното техническо задание за изготвяне на Технически проект съдържа  понятието „реконструкция“, като се има предвид укрепване на сградата - усилване на хоризонтални и вертикални елементи. Проектът по част „конструкции“ също подлежи на съгласуване по реда на Закона за културното наследство“, коментираха от Министерството на културата.

„Предложенията за намеса в недвижимата културна ценност са въпрос на проектантско решение, а в правомощията на министъра на културата е да се произнесе дали с проекта са изпълнени поставените изисквания, във връзка със статута на обекта по Закона за културното наследство“, заявиха още от ведомството.

Изменение в закона развързва ръцете на общинските комисии да се разпореждат с паметниците на културата

Преди месец Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за културното наследство. Някои от тези промени се отнасят точно до недвижимите паметници на културата с „местно значение“ – точно какъвто е случаят с кино „Модерен театър“.  Според промените в закона местни общински комисии ще преценяват дали намесата в паметници на културата с „местно значение“ е допустима или не. Идеята на вносителите е по този начин да се заобиколи Института за недвижимото културно наследство и разрешенията и отказите да се издават по-бързо. Това обаче доведе до протести от страна на експертната общност и Форум „културно наследство“, които заявиха, че прехвърлянето на оценките за намеси в ценни обекти в общините е предпоставка за корупция, инвестиционен натиск и конфликт на интереси, особено ако служителите трябва да санкционират европроект, внесен от своя кмет. 

Така ремонт, реставрация, преустройство и други намеси по недвижими паметници на културата от местно значение, както и реализацията на инвестиционни проекти в защитени културни зони, вече се съгласуват в шест общински администрации в страната, вместо в Националния институт за недвижимо културно наследство. Това са София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Плевен. Отсега нататък Националният институт ще се произнася само за паметници на културата от национално и световно значение.Текстовете бяха остро критикувани от експертната общност, според която общините и сега не успяват да устоят на инвестиционен натиск, и с промените в закона един паметник ще може да се разруши и превърне в мол още по-бързо, отколкото преди. Затова се стигна до „компромисния вариант“ Институтът да държи общинските структури под своето методическо ръководство и да участва в подбора на участващите в тях специалисти. По този начин съдбата на всички недвижими културни обекти с „местно значение“ вече е в ръцете на шепа експерти в общинските комисии. И докато всеки спори кой трябва да сложи ръка върху контрола на забравени от държавата имоти, едно вековно кино е на път да допълни класацията на българските молове. Щом като кино „Изток“ отиде на кино и стана супермаркет защо и най-старото кино у нас да не може да стане търговски център?