34 824 лв. за стенописи на църквата в манастира - Кремиковци

Министерството на културата осигури необходимите средства за изграждане на защитно покритие на късносредновековни стенописи на западната стена на църквата „Свети Георги” в Кремиковски манастир „Свети Вмчк. Георги Победоносец”, съобщиха от Министерство на културата.

Кремиковският манастир е разположен на южните склонове на Стара планина, на 4 км северно от кв. „Кремиковци“ в София. Манастирът е изграден върху скалиста тераса, от която се открива чудесна панорама към обширното софийско поле.

За да може да започне изграждането на защитното покритие на късносредновековните стенописи, министърът на културата Вежди Рашидов и изпълняващият длъжността игумен на Кремиковски манастир  „Свети Вмчк. Георги Победоносец” протойерей Серафим Янев подписаха договор, по силата на който Министерството на културата осигурява сумата от 34 824 лева за изпълнението на въпросните дейности, които трябва да отговарят и на изискванията на Закона за културното наследство. Предвижда се още тази есен защитното покритие на късносредновековните стенописи на западната стена на църквата „Св. Георги” в Кремиковски манастир вече да е изцяло завършено.

В обителта се намира стара църква, посветена на Св. Георги Победоносец, която датира от 15 век и заради изключително красивите си и ценни стенописи е обявена за паметник на културата с национално значение - І степен. По вид и архитектура тя представлява еднокорабен храм с притвор и полукръгла олтарна абсида. Стенописите й са направени веднага след построяването и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Сред тях се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента, в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на светеца - патрон св. Георги. Смята се, че манастирът е бил основан още по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър (1331-1371), но е разрушен в края на 14-ти век от османците. Преданията за неговото възстановяване разказват за местния велможа Радивой, който със собствени средства издига наново и изписва порутената църква „Св. Георги“. За тази история напомня и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момента на предаване на дарението. Възстановяването на храма през османския период демонстрира позволението, макар и под владичество, да се изграждат и изписват църквите по един много каноничен начин. Именно затова Кремиковският манастир се превръща и във важен книжовен и културен център за населението от Софийско. В него са се преписвали и много богослужебни книги. Един от запазените старинни ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на софийския митрополит Калевит.

Сред стенописите в храма, направени веднага след построяването му, най-същественото присъствие е на небесния пълководец Архангел Михаил, като идеята е да се покаже неговата закрила над светото място и е  изографисан така, че сякаш е пристъпил извън стената. Сред по-интересните фрески в църквата е и житието на Св. Георги, нарисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост.