180-тата годишнина от рождението на Левски влиза в Културния календар

Отбелязването на 180-тата годишнина от рождението на Васил Левски вече е включено в Културния календар на Министерството на културата за 2017 г., който се изготвя в момента. 

Инициатори на предстоящото достойно честване на 180-тата годишнина от рождението на Васил Левски в неговия роден град са Община Карлово, Национален музей „Васил Левски“ и Фондация „Васил Левски“. На 17-18 юли 2017 г. в Карлово ще се проведе и XXVI Народен събор, посветен на величавото дело и подвига на Васил Левски.

Както е известно, 18 юли – рождената дата на Апостола, е Ден на Васил Левски и празник на гр. Карлово. Очаква се в дните на XXVI Народен събор, посветен на Левски, Карлово да стане център на нашата национална памет и в подбалканския град ще пристигнат хиляди родолюбци от всички краища на страната, за да посетят родната къща на Апостола на свободата, да се преклонят пред подвига и саможертвата на Васил Левски и да отдадат своята почит към великия българин.

Музеят на Васил Левски в родния му град Карлово има вече близо 80- годишна история. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на Апостола през 1933 г. и нейното отваряне като музей през 1937 година. Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането, строена е през 18 вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви. Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гаитани и полуоткрита бояджийница. Дълги години необитавана, къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 година върху разкритите й основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването на къщата в първоначалния й вид, за вътрешната й уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937 г. тя отваря врати за посетители. Първоначално за къщата се грижи общественият комитет, който я възстановява, както и читалището в града. Обслужва се само от пазач, който посреща и посетителите. За пръв уредник на музея е назначен Никола Славчев. През 1954 г. Къща музей “Васил Левски” е включена в държавната музейна мрежа. През 1955 г. в близост до нея е изградена зала за документална експозиция. Когато тя се оказва малка, през 1965 г. в съседство е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала. От 1968 г. до 1992 г. къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово.От 1993 г. тя е самостоятелен музей. На 21 юли 2000 г. той е обявен за Държавен културен институт с национално значение и наименование Музей “Васил Левски” – Карлово. Така той заема своето подобаващо място като национален мемориален музей, посветен на един от най-бележитите българи. В продължение на десетилетия в музея са събирани и се съхраняват редица вещи, документи, снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници, както от Карлово, така и от други краища на страната. Тук се пазят и почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство, немалко документи и снимки, проследяващи дейността на обществени организации, посветили дейността си на увековечаване делото на Апостола. Значителна част от материалите са дарени на музея. Национален музей „Васил Левски“ в Карлово е и един от най-посещаваните мемориални музеи в България и в миналото, и днес. През последните години интересът към него е все по-голям. Родната къща на Васил Левски се посещава целогодишно от български и чуждестранни туристи, в това число от много ученически групи, а през лятото е притегателен център и за много млади семейства, които съчетават почивката си с възможността децата им да разгледат музея на героя-мъченик, посветил се на идеала за свободна България.