Юбилейна изложба на Драган Милев - Дари

Днес от 18:00 часа в Галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита юбилейната изложба на художника, скулптор, певец, фотограф и арт-импровизатор Драган Милев – Дари “EVERY DAY I HAVE THE BLUES... и така 50 години”.

На откриването Дари е поканил известния финландски блусар Ееро Турка, Николай Табаков, Христо Намлиев и Станислав Домбов, с които ще направят импровизиран концерт

Драган Милев-Дари е роден на 2 март 1962 г. в София, България. Член е на Съюза на българските художници - секция „Скулптура”. Член е на “Las Vegas Artist Guild”. Участва в много национални и общи художествени изложби от 1987 година. Има самостоятелни изложби в САЩ, Холандия, Германия и у нас. Автор на „Дари и приятели” – пърформънс, включващ различни изкуства: музика, танц, скулптура, фотография, поезия. Провежда се постоянно от 1992 г. Автор е на плакати, емблеми, запазени знаци, сценография, балетни и театрални костюми. Живопис, скулптури, фотографии и рисунки на Дари присъстват в частни колекции в България, Италия, Холандия, Турция, Германия, Унгария, САЩ, Швеция, Япония и др., съобщават от Министерството на културата.

Зад тази фактология стои интересната съдба на един истински рокер, влюбен в Созопол, морето, моторите, китарите, свободата и дълбокия блус. В търсене на абсолютната свобода и форма на изразяване „Самотният ездач” Драган Милев – Дари е опитвал от всичко – плакати, сценография, костюми, живопис, графика, скулптура, фотография, кино, музика... Случвал му се е и концерт на 5350 метра надморска височина в Хималаите, както и на морска височина с легендарните „Блус брадърс” в Бургас. Виждали са го да кръстосва софийските улици с мотор отпреди Втората световна война или да обикаля планините с машина, като тези от ралитата Париж – Дакар. В САЩ е скачал с парашут от 4500 метра височина. Казва, че ако има възможност, би го правил всеки ден. Наричат го Хипара, Кожаря, Хармоникатa, Самурая, Каскадьора, Авангардиста… Едни го познават като художник, който прави фотографски, скулптурни, графични или живописни изложби. За други е блусар, организиращ акции под имената “Darry & Co”, “Blues RH+”, “Blues Cult”.

Едни го мислят за ексцентрик и чудак, а индианците го сметнали за свой потомък, след като видели творенията му от кожа. Дари обаче отсича: „Не бих живял в Щатите, защото в България е с пъти по-хубаво”.

Числото на живота му е петица, което означава път. Затова и няма по-подходяща песен-стихотворение за 50-тата му годишнина от това, което посреща виртуалните пътници, отбили се в сайта му www.draganmilev.com:



Имам приятел


Имам приятел, стар приятел. По-стар дори и от мен.
Когато бях дете, ме носеше на раменете си, затова видях надалеч.
Истински приятел. Когато няма какво да каже, мълчи.
Когато има, казва го, без да лъже.

Той е черен и сияещ, дълбок и безкраен, тъжен и щастлив.
Аз съм само щастлив.
Той е спокоен, защото най-лошото вече му се е случило.
Аз съм свободен, защото няма какво да губя.
Той е силен, защото е чист.
Аз съм само богат.
Мога да бъда учен с учените, но с него съм само поет.

Той обича изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.
Не търси признание, именно заради това не може да му се отнеме.
Не искам от него невъзможното, защото възможностите са му неограничени.

Той има късмет, че е велик.
Аз имам само късмет.

Моето име е Дари и означава воин.
Неговото име е Блус и означава Път.”