Цялата истина за погребението на Висоцки

Над 100 хиляди души се стичат да изпратят в последния му път гениалния артист, певец, музикант и поет.

На 28 юли на Ваганковското гробище е погребан един от най-великите руски артисти - Владимир Висоцки.

Погребението на гениалния композитор, певец, поет и музикант е наистина историческо. Да изпратят поета в последния му път се стичат над 100 хиляди души и то при положение, че нито по съветската телевизия, нито по радиото е съобщено за смъртта му, която идва ненадейно и при много странни и мистериозни обстоятелства.

Владимир Висоцки умира в дома си през нощта на 25 юли 1980 година. В момента на смъртта му с него в помещението е познатият му реаниматолог Федотов, който му помага да пренесе абстиненцията по своя методика, биейки му седативни препарати.

В последната си вечер Висоцки изпива малко шампанско. След това Федотов му инжектира хлоралхидрат - силен седативен препарат, който е противопоказен при проблеми със сърцето. Дните преди да почине, Висоцки се оплаква от болка в сърдечната област. След инжекцията той се успокоява и заспива.

През нощта артистът умира. По молба на близките не е правена аутопсия, затова и не е ясно каква е конкретната причина за смъртта му.

Според най-разпространените версии, Висоцки е починал или от спиране на сърцето, или от задушаване, предизвикано от гълтане на езика. И едното, и другото биха могли да станат вследствие на приемането на високи дози седативни препарати.

Разбира се, при подобни обстоятелства на смъртта не липсват и конспиративни теории. Според една от тях Висоцки е убит по заповед на КГБ. Но това звучи доста съмнително, още повече, че самият всесилен тогава шеф на службите - Андропов е голям почитател на творчеството на Висоцки и му симпатизира.

В първите часове след смъртта на Висоцки властите се чудят как да съобщят за скоропостижната кончина на любимия артист. Оказва се, че това било сложно. Макар и известен, бил прекалено неформален за некролог в основните вестници на страната. По онова време съветският печат живее по свои правила, често негласни.

Дори и некролозите в по-малките издания трябвало да бъдат съгласувани. Йосиф Кобзон се нагърбва да разреши този проблем и получава разрешение да помести печалната новина и некролог във "Вечерна Москва и "Съветска култура".

На 26 юли скулптор прави три посмъртни маски на покойния. В същия ден се решава и въпросът с ковчега. По-късно тръгват слухове, че Висоцки е погребан в кристален ковчег. Това, разбира се, не е истина, но тези слухове имат основание, защото артистът е погребан в необичаен ковчег.

Администрацията на Таганка успява да осигури т. нар. правителствена шесторка. Такива ковчези се използвали само при погребенията на високопоставени номенклатурни деятели и се изготвяли само по поръчка. Но и самите съветски чиновници разбирали, че погребението на Висоцки в никакъв случай няма да е обикновено.

В четири сутринта на 28 юли тялото на Висоцки е пренесено от дома му в театър Таганка. Още по тъмно желаещите да се простят с великия музикант започват да се редят на опашка пред театъра. Към обед, тази опашка се разпростира на няколко километра.

“Те дойдоха да се сбогуват с този, когото обичаха и всички изведнъж разбраха, че това не е наша лична трагедия (смъртта на бащата, съпруга, приятеля). Тя засяга цялата огромна страна. Той им беше толкова близък, колкото и на нас” – спомня си синът на Владимир Висоцки – Никита.

За Москва това е било просто невероятно зрелище, а за властите в страната истински ужас, защото тази многолюдна тълпа, скърбяща за човека, възпял болката на обикновения руснак, бардът на нацията, който без страх изразявал мислите и гнева си чрез песен, мъжът, превърнал се в синоним на стремежа за свобода и на бунтарския дух.

Моментът със смъртта на Висоцки съвпада с Олимпиадата. И както някои от московчаните си спомнят, градът на практика опустява. Няма опашки, блъсканици в транспорта. Целият "проблемен контингент" от алкохолици, клошари и "политически неблагонадеждни'' хулигани били просто изселени от Москва, за да не правят лошо впечатление. Хора от други градове също не били допускани в столицата. На фона на такава Москва многохилядната опашка правела огромно впечатление.

Редът в театъра, където протичало прощаването с Висоцки, бил осигуряван от 700 милиционери, облечени в бяла парадна униформа.

На прощаването, при изнасянето на тялото и по време на самото погребение, присъствали над 100 хиляди души.

Московските власти не искали да проточват прощаването. Затова не позволили вечерният спектакъл в театъра да бъде отменен и постоянно настоявали тялото да бъде изнесено по-бързо.

На самото гробище при организаторите на погребението дошли представители на КГБ и ги "посъветвали" да няма прощални речи. Независимо от това тогавашният директор на театъра Дупак все пак произнесъл няколко прощални думи.

Накрая тялото на Висоцки било положено в пръстта. Същата вечер в Таганка вървял поредният спектакъл. Може би най-странният от всички, защото никой така и не разбирал кому е нужно това в този тъжен ден.

По същото време в дома на Висоцки се били събрали само най-близките му роднини и приятели, отпивайки в негова памет.