„Персей” с книги за Достоевски и на проф. Симеон Хаджикосев

Новите книги на двама от най-изтъкнатите университетски преподаватели филолози спечелиха конкурс на Министерство на културата. Това са „Достоевски – духовните митарства на гения и пророка” на проф. Петко Троев (най-видният познавач на руската класическа литература) и „Което е било и ще бъде” – мемоарната книга на проф. Симеон Хаджикосев (най-авторитетният изследовател на западноевропейската класика).

Изданието на „Персей” „Достоевски – духовните митарства на гения и пророка” е в чест на 70-годишния юбилей на проф. Петко Троев. Може да се каже, че това е книгата на живота на автора и плод на многогодишните му занимания с „Петокнижието” на Достоевски. Същевременно книгата е първото у нас цялостно изслед¬ване на литературното дело на гениалния руски художник и мислител. Съдбата и творческото наследство на създателя на полифоничния ро¬ман се осмислят и разглеждат като феноменално, парадоксално, трагедийно и пророческо явление с универсални общочовешки и вселенски измерения. Централно място е отделено на месианската философска стратегия и реформаторската поетика на християнските метаромани от знаменитото „Петокнижие” на Достоевски - „Прес¬тъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”. Книгата е предназначена както за специалисти, така и за най-широка читателска аудитория.

Проф. д.ф.н. Петко Троев (1942) е известен литературовед и дълго¬годишен преподавател по руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите „Гогол” (1981), „А. П. Чехов” (1985), „Руският роман от първата половина на XIX век” (1989), „Руска класическа литература. Литературен справочник” (1994), „Етюди за руската литература” (1996), „Руска класическа литерату¬ра за гимназиалния курс” (1997), „Руският модернизъм. Енциклопеди¬чен речник” (2004), „Руска класическа литература. Университетски учебник” (първа част, 2006; втора част, 2012), на десетки студии и статии върху историята на руската литература и на българо-руския културен диалог.

„Което е било и ще бъде” е новата мемоарна книга на проф. Симеон Хаджикосев след издадените от „Персей” и предизвикали широк отзвук „Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант”. Новата му книга е любопитна с оглед на това, че е поглед към променилия се многократно обществен, културен и личен живот от дистанцията на 70-годишния жизнен опит на Симеон Хаджикосев. Той отправя поглед назад, за да разкаже не само за собствения си жизнен път, но и за значими български творци, с които е бил в досег – Дора Габе, Емилиян Станев, Вера Мутафчиева и др. Интригуващо, с чувство за хумор и самоирония авторът изпъстря повествованието си с любопитни и запомнящи се случки. Но немалко страници са изпълнени и с горчивина заради политическите игри и манипулации и хвърлянето на сянка на съмнение върху чистото минало на самия автор. Когато в късните новини по БТВ миналото лято се появява негова снимка той с потрес узнава, че е бил сътрудник на ДС. Когато отива да се запознае с досието си в съответната комисия, в него той не вижда нито свой подпис или знак за съгласие за сътрудничество, нито изготвени от него информации… „Такава е истината за моя „служебен романс” с тайните служби. И по времето на социализма, и в годините на прехода тайно съм се гордял, че съм намерил сили да откажа сътрудничество на ДС. Ако съм бил сътрудник, щях да си посипя главата с пепел и да кажа „Такива бяха времената” и т. н. Но днес, когато думата агент е синоним на аморалност и доносничество, не мога да приема да бъда поставян в кюпа при действителните доносници.” Но „Което е било и ще бъде” не е разказ само за този горчив момент, който вероятно вече е забравен от мнозина, но продължава да тегне в душата на авторитетния професор. Както самият автор се шегува, настроението му при писането на книгата е от минор към мажор.

Именно на остроумието, иронията и свежестта на повествованието се дължи четивността на мемоарните текстове на проф. Хаджикосев, потенциалът им да влизат в диалог с читатели от различни поколения. Дори когато авторът е насочил поглед към неприятни моменти в живота си, чувството за (само)ирония ни най-малко не му изневерява.

„Което е било и ще бъде” е, от една страна, документ за миналото, поглед към културата и литературата десетилетия назад, но от друга, книгата е художествено произведение, създадено от талантлив писател. Образният и богат език не само издава високата култура и ерудиция на автора, но е и декларация за литературен талант, който не е бил пропилян в ровене из чужди книги, анализиране и проучване. В края на краищата, както споделя самият автор, нещата опират до смисъла на човешкото съществуване – как да си набавим върховен смисъл и да го положим в координатната система на собствените си представи за морал и човечност.