Енигматичните предизвикателства на независимия театър

Изследователският характер на независимия театър и неговата непримиримост с класическите конвенции, условности и пространства, ще увлекат публиката на ACT Фестивал за свободен театър: 2 във вълнуващо пътуване през любопитни експерименти от 14 до 18 ноември в София.

Пърформативно-мултимедийната акция на режисьора Валерий Пърликов „И, моя любов” проследява връзката на човека с Бог чрез любовта, ползвайки за драматургична основа текстове от Библията и сценариите на „Хирошима, моя Любов” от Маргарит Дюрас, „Виридиана” от Луис Бунюел и Хулио Алехандро. Въпросите, които проектът задава, са свързани с промените в богословската парадигма преди и след Холокоста. В стената на човешките страдания и неразгадаемостта на волята Божия са сблъскани две деца на нашата епоха - една Жена и един Мъж, желаeщи се разтърсващо с интуицията, че „любов завинаги” е възможна. Пукнатината на отговорите е разкъртена от екипа на акцията (Валерий Пърликов - режисьор и VJ; Анета Янкова-Пърликова и Николай Чилов - актьори) чрез авторски метод, свързан с потока на човешкото съзнание. Допълнителните бонуси са иновативното използване на манипулирана в реално време звукова и мултимедийна среда в едно чисто ново театрално пространство – "Ателие VIA NEGATIVA" в Народно читалище „Акад. Андрей Стоянов-2003”, ул. Искър №62.

Различен вид предизвикателство е пространството, в което се играе „Отровата на театъра” на режисьора Марий Росен и Българско музикално сдружение. Драмата от Рудолф Сирера е изцяло независим проект, осъществен в едно нестандартно пространство в сърцето на най-голямата държавна сценична институция - Зала Север на Народен театър „Иван Вазов”. Сюжетът чертае изтънчен капан, създаден от перверзния ум на Маркиз Дьо… (аристократ), за да проследи възможните предели на човешкото през образа на младия комедиант Габриел Дьо Бомон. Играта между тях преминава през различни етапи, поставящи под въпрос същността на истината, степента на условност на театъра и ценността на истинското театрално преживяване. Постепенно сигурността и удобството на публиката са отнети от усещането за съучастничество в една реална екзекуция, в която театърът е толкова тотален, че е смърт и живот едновременно.

Въпросите за човешкото и неговите граници са основни и в „ГогоДиди” и „Въображението мъртво си представете” – две постановки, които по напълно различен начин интерпретират текстове на Самюел Бекет.
За „ГогоДиди” на Юлиян Петров (автор на идеята, режисьор и актьор) с участието на Сотир Мелев и Даниел Викторов основен фокус в интерпретацията на класическата пиеса „В очакване на Годо“ е зависимостта на човешката съдба от обстоятелства, независещи от самия човек. В него Вярата и Съмнението (Владимир и Естрагон) хвърлени в Нищото и неспособни да съществуват един без друг, чакат Спасението (Годо) в свят, чиито единствени реалии са детските рисунки. Екипът на представлението поставя импровизационния принцип като основен похват, поради което и самият проект е определян като „театрален джаз в две действия”. Това от своя страна прави още по-интересен изборът на пространство за изпълнението – музикалният джаз клуб Studio5.

Другата интерпретация по Бекет на фестивала – “Въображението мъртво си представете”, пък е процес, провеждан в реално време и пред публика. Загадъчният кратък текст е диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство. Авторите на идеята Явор Костов (актьор) и Янко Велков-Янец (режисьор) обаче превръщат  диалога в моноспектакъл в мазето на ателие „Пластелин“. В тъмното затворено пространство актьорът е буквално на "ръка разстояние" от публиката и задачата му е да я въведе в изключително богата на символика визия. Прииждащата и изчезващата светлина и две неподвижни тела  в ротонда са изгубени в белия безкрай на „мъртвото въображение”.