Библиотеките у нас са в трагично състояние

Василка Ванчева, зам.-председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга” пред Факти.бг

Какво е състоянието на българските библиотеки към момента?
Като цяло - трагично. С изключение на няколко регионални библиотеки останалите са на светлинни години от минималните критерии на ЮНЕСКО. Причината - вече над двадесет години няма разбиране за тяхната ключова роля за достъпа до знание, информация и образование - все права, гарантирани на гражданите на Република България и от Конституцията, и от Хартата за правата на човека. И съответно няма необходимото финансиране. Няма и необходимото отношение. На библиотеката се гледа като на нещо допотопно, ненужно, изживяло времето си. А в западните страни те са гордост за населеното място.

Каква сума от бюджета на страната е заделена за това, сравнима ли е с парите, които се отпускат в Европа за подобна дейност?
Тази и миналата година бяха заделени по един милион лв. Предните две години - по 0 лева. Ще цитирам само минималните изисквания на стандарта на ЮНЕСКО, съобразени с числеността на нашето население и средната цена на книгата в България - около 18 милиона лв. годишно.  И резултатът от отношението към четенето е налице - половината от българските младежи са номинално или функционално неграмотни.

Отговаряте за международната дейност на АБК. Можем ли да се сравняваме с европейските страни по отношение на книгоразпространението?
По отношение на вида на книжарниците - да. Вече имаме прекрасни книжарници в големите градове. Но по отношение покриването на страната, като цяло сме доста далеч от развитите страни.
Друг проблем, по който се различаваме коренно от развитите страни - начинът на плащане и гарантирането на плащанията. Проблемът лъсна с цялата си тежест миналото лято, когато книжарската верига "Пингвините" изпадна в неплатежоспособност. Тя дължеше стотици хиляди на издателите за книги, взети на консигнация или на разсрочено плащане. И нямаше откъде да им ги изплати. Това върна назад много издатели, отрази се върху тяхната продукция и съответно върху целия пазар. На запад когато един търговец работи на разсрочено плащане, поема гаранции върху разписаните му фактури, най-често банкови. И при фалит банката обезщетява кредиторите му, в случая издателите. А у нас думата гаранция е мръсна дума, не знаем коя верига стои с парите си зад взетите на кредит книги и коя е де факто е пирамида, каквато явно се оказа "Пингвините". Защото разсроченото плащане и консигнацията са си вид кредитиране за книжарниците от издателите. Никоя банка не ви дава кредит без обезпечение, нали?

Достатъчни ли са книжарниците у нас?
Проблемът у нас не е в броя, а в разпределението на книжарниците. В няколко града на България вече има повече книжарници, една от друга по-лъскави, отколкото тези градове могат да понесат. Такива са според мен София, Варна, Стара Загора, Пловдив. Книжарниците там стават все повече, а публиката е една и съща, т.е. все повече играчи са се юрнали да я делят. Не надушвам нищо добро, ако не се вземат мерки за разширяване на публиката, а това е дълъг процес. "Пингвините" са типичен пример докъде води безумното разрастване...
От друга страна, книжарници и въобще книгоразпространение липсват в цели региони на страната. Откриването на книжарници не се рентира, няма библиобуси както в много други страни... Тук би трябвало да е най-развита библиотечната мрежа.

Какво мислите за електронните книги? Имат ли бъдеще у нас?
Аз, като човек поживял повечко години, говоря за бъдещето много рядко и с големи уговорки. Бъдещето го знае само, може би, Господ, защото съм чувала какви ли не визии и нищо от тях не се е случило. Още повече не зная какво друго ще се появи след електронните книги. Мога да кажа какво мисля засега и за близките 1-2 години. Аз лично не очаквам нито голямо търсене, нито голямо предлагане. Нагласата на читателите не се променя току-така. Не бива да пришпорваме и изнасилваме нещата, те си имат собствен ход. Мисля, че четенето на електронни книги е изкуствено раздувано от електронното лоби. Ние, издателите, имаме сметка да издаваме на електронен, а не на хартиен носител. Но трябва да оставим читателите спокойно да изберат. Освен това огромен проблем е липсата на реална законова защита. Трябва да се решат някои принципни неща и да се вкарат  нови текстове в Закона за електронна търговия, за да посмеят повече издатели да предложат електронно съдържание. Аз съм един от тези издатели, които не смеят да пристъпят към това, защото не мога да гарантирам на авторите си, че няма да бъдат изпиратствани. А нося отговорност пред тях.

Вие сте и издател. Какви са последните заглавия на Вашето издателство?
На първо място искам да сложа едно наше издание, което излиза на пазара - първия превод на грандиозния персийски епос ""Шах-наме" от оригинал, илюстриран със средновековни миниатюри.
Освен това пускаме на пазара скандинавския криминален роман "Група 25" от Ане Холт, поредната книга от библиотека "Преживяно" - "Забранената жена" от Верена Вермут, мащабния исторически роман "Градината на Всевишния" от българския автор Светослав Цветков.

Автор Андрей Симеонов