Тери Пратчет щеше да навърши 73

"Ако не превърнеш живота си в история, ставаш част от нечия чужда история", пише незабравимият писател Тери Пратчет, който ни напусна през 2015 година и , чиито фенове започнаха петиция, адресирана до самия Смърт да го върне при живите.

Известен с безграничното си въображение и сентенциите за живота, пълни с дълбок смисъл и огромна доза хумор, Пратчет оставя след себе си огромно литературно богатство.

Той е изключителен разказвач, а неговият невероятен свят свят е изпълнен с вълшебство, магия, мъдрост и безразсъден героизъм, както и големи дози хумор и сърказъм. Който е чел дори една от книгите на Тери Пратчет, знае каква магия владееше авторът.

View this post on Instagram

A post shared by Discworld Official (@discworld.com_official)

Любимецът на милиарди читатели сър Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948 г. във Форти Грийн, Великобритания, в семейството на Дейвид и Ейлън Пратчет. Днес по целия свят той е известен като Тери Пратчет. Още в ранните си юношески години прави опити, като пише разкази и повести. Първият му роман „Килимените хора“ излиза през 1971 г., първата книга от поредицата „Светът на Диска“ – „Цветът на магията“ – 1983 г. След това Пратчет започва да пише средно по две книги на година. Той е един от най-продуктивните писатели. Всички свои произведения той посвещава на съпругата си Лин и дъщеря си Риана.

Пратчет е най-четеният британски автор за 90-те и седмият най-четен чуждестранен автор в САЩ, носител на медал „Карнеги“, 13-ият писател, награден с приза „Удхаус“, носител на ордена на Британската империя „за служене на литературата” и рицарска степен от Кралицата. Книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.

През 2007 година Пратчет е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Той открито застава зад идеята за евтаназията. През 2011 година ВВС излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който той обяснява своите виждания за асистираното самоубийството по здравословни причини. Въпреки че състоянието му постепенно се влошава, той продължава да работи до последно и диктува книгите си на своя помощник Роб Уилкинс.

През 2013 година писателят "пренаписа" своя първи роман „Килимените хора” (“The Carpet People”). Макар по онова време, заради болестта си, той да не може да чете, волята му е достатъчно силна и с помощта на специален софтуер за разпознаване на гласа, той пренаписва книгата, чиято първа редакция е публикувана през 1971 г., а оттогава той е написал средно по две книги всяка година.

Като автор, който се бори със загубата на паметта, той се връща към историята за килимените хора и я редактира наново ред по ред.

„Когато четете, аз съм сигурен, че не си давате сметка, че очите ви шарят напред-назад по страниците и към това място, и към онова място. Моите не правят това“, казва писателят.

Поредицата романи за Света на Диска, която той твори през цялата си писателска кариера, е една от най-внимателно конструираните измислени вселени. Светостроенето на Пратчет е видимо и от птичи поглед: достатъчно е да се отвори която и да е негова книга и ще забележите обяснения, бележки под линия, цитати. Всички те добавят така необходимите за един жив свят детайли. А Пратчет рядко е лаконичен под линия. Той разгръща въображаемия си свят като всеки друг ерудиран постмодернист, но за разлика от Умберто Еко или Дейвид Фостър Уолъс тук играта е още по-голяма, защото вратите, които отварят обясненията на Пратчет, често не водят до места от нашия свят, пише Владимир Полеганов, в своя статия за последната книга на британския писател, озаглавена "Светът на акото".

Тери Пратчет не успя да се спечели битката с Алцхаймер, но спечели битката със забравата. И днес любовта на милионите му фенове по цял свят е по-жива от всякога.

“Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна. Аз се каня да умра, седейки в кресло в градината, с чаша бренди в ръката и айпода с Томас Тайлис. Но понеже все пак това е добрата стара Англия – ако завали дъжд, ще се прибера в библиотеката”, споделя авторът на една от най-интересните и забладяващи литературни поредици в света на фентазито.

Ето и някои от многобройните крилати фрази на великия Тери Пратчет, които да ни напомнят за него:

„Много е важно да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.”

„Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда.”

„Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история“

„Тези, които търсят истината, трябва винаги да бъдат предпочитани пред онези, които мислят, че вече са я открили“

„Истината може и да е някъде там, но лъжите са в главата ти“

„Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва“

„Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу“

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект“

„Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака“

„Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите”

„Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който би предпочел да не го правите“

„Повечето богове хвърлят зарове, но съдбата играе шах. И няма да се усетиш, преди да е станало твърде късно, че през цялото време е играла с две царици“

„Само в мечтите си сме свободни. През останалото време имаме нужда от заплата“

„Толкова огромна Вселена и толкова малко време“

„Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липсата на мъдрост“

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде“

„Животът е като да гледаш филм. Само дето ти е струва, че винаги влизаш 10 минути след началото и няма никой, който да ти обясни за какво става дума, така че трябва да се оправяш сам и сам да си вадиш заключенията“

„Времето е наркотик. Твърде много от него те убива.”