За гениалния руски композитор, един от малцината, обновили музиката на XX век, са изписани хиляди страници. Но истинска сензация предизвика напоследък томчето с 150 негови писма до Татяна Гливенко, голямата му любов от 20-те години. Жизненият, почти весел автопортрет в петстотинте, изписани на ръка, страници наистина контрастира с образа на мрачния, потиснат гений, какъвто го видяхме и у нас, по време на двете му паметни гостувания на “Мартенските дни” в Русе през 1958 и 1965. В тези редове Дмитрий Дмитриевич се представя пред нас като ведър, възторжен студент в Петроградската консерватория, който през 1923 година се е влюбил в гимназистката Татяна, дъщеря на известен тогава московски критик. Двамата са се срещнали по време на лятната ваканция в Крим и завърнали се в родните си градове – той в Петроград, а тя в Москва – продължават своя любовен роман чрез писма.
През същата 1923, младият и много обещаващ композитор вече е съчинил своето Първо трио за цигулка, виолончело и пиано. В писмо от 11 ноември той съобщава на любимата си, че ѝ посвещава този опус. По- късно ще сподели за големите трудности около премиерата на Първата си симфония – новаторско произведение, предизвикало гнева на партийната критика. На 9 февруари 1926 ще ѝ пише: “Да чуя плодовете на своите безсънни нощи, плодове, които израснаха в толкова трудни условия и да почувствам с цялото си същество своето собствено творение, да бъде изпълнено – плът от плътта ми, кръв от кръвта ми – не е ли това истинска радост?! След концерта аз тичах като луд около Консерваторията и исках всеки срещнат да сподели моята велика радост!...”
В едно от писмата си Шостакович критикува постановката на вожда Ленин: “От всички изкуства за нас най- важно е киното”. В друго иронизира неговата “Нова икономическа политика”/ НЕП /, която според Шостакович щяла да “доведе рая на земята след... 200 милиона години”! ...Той не е съгласен след смъртта на вожда родният му град да приеме името Ленинград. “Ако случайно аза стана “велик” като Ленин, дали Петербург няма да стане “град Шостакович”?
Писмата са датирани от 1923 до 1927 в краткия период на интелектуална и творческа свобода в Съветска Русия, когато все още не е започнал сталинският диктат в изкуството, наречен “социалистически реализъм”. По –късно и Шостакович, макар и световнопризнат, ще стане жертва на тази “културна” политика. Сянката на зловещия диктатор от Кремъл ще падне е върху неговото творчество – особено много неприятности ще има заради блестящата си опера- трагедия “Катерина Измайлова” или “Леди Макбет от Мценски уезд”, известна и на нашата публика от чудесната ѝ русенска постановка /1965/.
Писмата ще спрат след май 1927. Дмитрий Шостакович ще срещне своята бъдеща първа съпруга еврейката Нина Варзар, с която ще сключи брак през май 1932. А Таня Гливенко, неговата голяма, първа и незабравима любов, ще се омъжи за друг през 1929.
Преди повече от десетина години Татяна Гливенко, тогава 85- годишна, продаде писмата на аукцион в лондонската галерия “Сотби”. Мисля, че не бива да бъде упрекната за това. В СССР те просто щяха да потънат в някой от огромните държавни архиви. А там все още няма музей на великия Шостакович...
Едно от младежките увлечения на Шостакович, примабалерината Татяна Вечеслова
Четете ни и в Google News
