5 0350

Имената в Илиада: Игра на думи от трьок-българския език

  • история-
  • минало-
  • имена-
  • илиада-
  • български език

Надявам се някои да си научат урока бързо и безпроблемно

Имената в Илиада: Игра на думи от трьок-българския език - 1
Снимка: БГНЕС

В най-древните епически поеми, оцелели до днес, шумерската Гилгамеш и старогръцката Илиада, човечеството никак не допуска и не може да забележи, че се говори за древния български народ и негови герои. По-древният български митологичен герой Гуруглъй ("Син на слепия", или "Син на могилата") е фонетична валенция, навлязла в шумерския епос като героя Гилгамеш, в старогръцките митове се нарича Херакъл, в римските легенди Херкулес, а в тюркските легенди е Кьороглу.

Първият стих на Илиадата на старогръцки звучи така: "Менен аейде, теа, Пелеадео Ахилеос", което в един от различните словореди на превод на български означава "Гнева на Ахила Пелеев, богиньо, възпей". Каква невероятна изненада - още в този първи стих от старогръцки епос от пет думи, има три думи, които се съотнасят към българската древност!!!

1. От същия корен на глагола аейдо - "възпявам, известявам гадаене" е съществителното аед - "епически поет, певец - сказател". В онзи древен свят епическите поеми традиционно се представяли пред слушателите театрално, като напевен разказ, придружен със свирене, обикновено на струнен инструмент, тамбура. Но тази старогръцки дума има своята успоредица, определено водеща във времето, трьок-българската дума "хайджия". Като направим морфемен анализ на тази дума, излиза следното: -джия е флексия, nomina agentis, значение за занятие, занаят, професия. Българското име на римския полководец Аеций е Хайджи Яучи ("Певецът воин"), неговата сестра се казва Бинаджи - майка на Атила. -джи се използва и до днес в много думи, примерно като ханджия, хаджия, абаджия, бояджия и др., съответно и във фамилните имена, като Бояджиев, Абаджиев, Казанджиев и т.н. -аей е коренът на думата, обясняващ действието, а х- е предихание в близкоизточните и кавказките говори на българските думи, което се предпоставя в началото на думите. Примерно една от десетките думи за "българин" - "ас", от която идва и името на континента Азия, в севернокавказките говори получава предиханието "х", получава се "хас"/"хаз", откъдето идва династичното име и етнонима "хаз-ар" ("български човек"). Глаголът аейдо, и днес се използва като междуметие подсказващо движение, начало на действие в български, турски - "хайде, айде".

2. Ахилеос - главният герой Ахил, получава името си от трьок-българската дума Агил ("Бяла област, Светла област, "Балкани"). Буквално тя произлиза от "агак" - "бял, светъл" и -"ил" - "област, район". Оттук като калка, буквален превод на български агилски ("праславянски"), се получава Белобрежие, Беломорие. Т.е. "Ахил" = "Балкански".

3. Пелеев, или синът на Пелей, се обяснява така: Това е обеззвученото име на вожда/царя на българите билишци, известни в гръцката история като пеласги, Бел Билиш. За него светът не е чувал нищо, историческа личност и факт, укриван стриктно от нашето познание. "Бел" е равносилно на Беле-бей ("Български владетел"). Българското "Б" в старогръцки се обеззвучава като "П" и се получава Пелей. Т.е. "Ахил Пелеев" = "Балканецът, сина на Бел Билиш". А Билиш означава "обръсната глава с плетени задтилни плитки тип чембас".
Българите-билишци (пеласги) и царят им Бел Билиш са оставили десетки следи в гръцката ономастика и история. Херодот пише, че пеласгите (българите билишци, или билсага) са построили първата защитна "стена" около Акропола и вероятно от тогава е въведено името Атина - от името на тенгрианската алп-бика (дух), майка на всички алпи, Умай-Бика-Адана (Атина)-Балада. Укрепленията тогава не са били направени от камък, а от плет от трънливи храсти, вероятно от т.н. рошкови, с каквито е пълно в региона на Атика. И по някое време пеласгите са били прогонени от туземните, местни атиянни, след един скандал, когато момците пеласги задявали неприлично местните моми, които ходели да наливат вода от извора “енеакрунон” – “деветте чучура”. Тогава тези пеласги от Атина се преселили на остров Самотраки, срещу тракийския бряг в Бело море. (История, V-64, VІ-137).

Относно Егейско море, разбира се гърците са го разкрасили в мит за Егей. Но наименованието Егейско се получава от Агил („Балканско”). За произхода на думата Бяло море може да се подходи и по друга хипотеза от агилски български език, че е "Българското море" "Морето на Бел Белиш" - българският цар на белишците, или билсага - т.е. пеласгите, царят от Агилската българска династия, която е основана от Маджи Суз Таргиз-Атряч (Сесострис) и чийто народ завладява в средата на ХVІ век пр.н.е. целите Балкани, Малоазийското крайбрежие и Егейските острови. Самото име Бел влиза в няколко географски наименования, използвани и до днес, за което не се досещаме, че се дължи на него. Планината Беласица ("Билсага"), столицата на македонците Пела идва от Бел-а ("Българския", "Градът на Бел") след обеззвучаване на "Б" в "П". Името на тракийския герой, певец и маг, Орфей идва от Орбелос ("Българският планински жрец, хайджия)". Също така Орбелос ("Българската планина") е гръцкото име на планината Пирин.

Името на българското градче в Македония Велес може да се анализира като буквална останка от името Белиш, след фонетични промени. Името на река Велека в Странджа също може да се тълкува с така етимология. Българо-тракийското светилище в Централните Родопи Белинташ означава "Планината на Бел". Думата за вътрешно море в гръцки пелагос ("Българско море") са изградени фонетично последователно от Бел и би(е)лишци, или билсага, пеласги. Като се абстрахираме от гръцкия мит за Пелопс, името на полуостров Пелепонес получава името си от "Пел-" "Бел-", а името на тамошния древен Пилос "Бел-", или "билсага" (билишци, пеласги), където е регистрирано довнесеното древно българско писмо, известно като "Пилоско писмо, линеар Б". Тук може да споменем и един много по-късен топоним, "славянизираното" име на първата столица на Аспарух Плиска, че първоначално тя е наричана Билишкая и Билсага на трьок-български език.

И без да искаме навлязохме в топонимиката свързана с македонците и Македония. В случая може съвсем категорично да се заяви, че всичко с тях е свързано с древните българи и трьок-българския език. И на македонските историци или историчари много ясно и категорично може да им се просветли всичко това. Самото име Македония е с трьок-български произход, "Мак-идан" означава "Вълчата долина", "Долината на вълчия народ/българите" и е наречена така от Бел Билиш. Херодот съобщава, че Македония е основана от вожда Македон, дошъл от Египет, но по това време (18-16 в.пр.н.е.) древен Египет е владение на древните българи-авари – егсази, т.н. “хиксоси”. Древните гърци нямат ясно обяснение на процесите, които са протичали в региона на Египет, Близкия Изток и Балканите вследствие на миграциите и завоеванията на различните български племена в онази древна епоха, когато те още не са съществували.

Но тези сведения са подробно описани в българските летописи. За древната македонска столица Пела споменах. За македонските царе с името Филип, етимологията им идва от Бел-е-бей ("Български цар"), което е много по-убедително от гръцкия етимологически вариант "Обичащ конете", който смятам за симулативен. Гърците удобно са си го съчинили, нямайки сериозни познания по трек-българския език?! Всички българи са отглеждали и обичали конете, особено пък техните царе са имали най-добрите коне! Така че в този смисъл може да се обясни “обичащ конете”. Древното трьок-българско име на Пловдив е Белебейбул - ”Градът на Белебей” (Филипополис).

Другото старо име на Пловдив - Пълдин пак идва отново заради Филип, но от прякора му Балдиу ("Лошият див, дух"). В едно съобщение Теопомп нарича този град Понерополис, на старогръцки "Град на лошия човек", т.е. спокойно може да се приеме, че е града на Балдиу - Филип ІІ. Името на град Белово, край Септември е от Бел-.

В Илиадата, която съобщава за събития от ХІІІ в. пр.н.е., макар и сглобена и завъшена като епическа поема след 5 века, се споменава за река Аксиос. Ако попитате гърци, какво означава Аксиос, едва ли някой ще ви даде смислено обяснение. Приемат я просто като име. Но ако питате човек, запознат с трьок-български език, то ще се окаже, че нейното име има етимология от този български език. Старогръцкото име на река "Аксиос" в долното ѝ течение е застинала форма от "Ак-су" ("Бяла-река/вода"), съответно получило гръцката флексия "-ос". Същата семантика, но от друг говор на трьок-българския език съдържа другото име на същата река - Вардар, употребявано както от древните българи в горното ѝ течение в тази географска област, така и днес. То произтича от "Вар", което означава също "Бял, Светъл, Свят, Българ" , и "дар" - "река", т.е. "Вардар" е също "Бяла река" и още по-убедителния вариант „Българска река”.

Древните българи винаги са считали сирийците за чистокръвни българи и винаги през хилядолетията са подържали със Сирия най-тесни връзки. Изненада - ново! Не би трябвало да е странно, че някаква част от сирийската топонимика има произход от трьок-българския, очевидно основен език на българите-авари. Още един пример с най-големия град в Северна Сирия - Алепо. Какво означава той? - Името му идва от трьок-български език "алъйп" - висок, височина, планина, хълм. А древният център на Алепо представлява мощна крепост, изградена на висок хълм в равнината. Т.е. "Алепо" означава "Високото". Прокопий Кесарийски (Във "Войната с персите", кн. ІІ, гл. 6-7, към 540 г..), описва битката за този град, тогава наричан Веройа, чието име е напълно идентично с българската Верия (Беройя, Стара Загора). Виждаме, че и двете древни имена на този сирийски град имат български корени.

За най-голяма изненада, етимологията на скъпия за всички гърци връх Олимп, център на митични сцени, е със същия етимологически произход и след фонетични промени, от трьок-българското Алъйп ("Високото") се получава Олимпос.

По същия лингвистичен генезис идва името и на най-мощната планина в Европа - Алпите, Алъйп-тау ("Високата планина" на трьок-български). В "Галската война" Юлий Цезар пише, че името на Алпите сред племето на хелветите (швейцарците) се произнася като Юра. Това име очевидно е сродно с българското Ур и Урал, шумерското Ур, със старогръцкото Орос (планина). Но възниква въпросът, какво общо имат всички тези езици? - Единственото общо което се отчита е трьок-българският език, за който става въпрос, че е водещ световен език в древността, много преди т.н. класически езици – старогръцкия и латинския.

Един възможен морфемен анализ на името на планината Юра е следният: Ю-Ур-а, където "Ю" е "Небесен" и "ур" - "планина", след синкопа дава "Юра" ("Небесна планина", т.е. висока до Господ). И това име е въведено от келтите, българите калти, или галиджийци, които са завладели тези географски региони два века преди Юлий Цезар. За да закрепим твърдението за етимологията на някои имена в Северна Италия и Швейцария, нека се взрем в римския пантеон. Обяснението на двете най-висши божества в него Юпитер и Юнона става единствено чрез трьок-българския език. Ю-питер се получава от „Ю-батъйр” („Небесен-баща”), я Ю-нона от „Ю-ане” („Небесна-майка”).

В този порядък, за да затвърдим още по-устойчиво представата на гърците, допълнително да ги "зарадваме" откъде са и какъв е историческият им произход, базирайки са етимологията на тяхната държава, нека продължим с урока. Специално за гърците!: Трьок-българското "Креш, Кряш, Куреш" - "борец" дава името на остров Крит - "Остров на борбите", оттам впоследствие се получава през латински език названието Гърция (Кряш, Креш), "гърци" и "християни" ("кряшени", ортотодоксални на трьок-български). Когато българите-билишци са завладели всички острови в средата на ІІ хилядолетие пр.н.е., те провеждали своите кинеши (съвещания на старейшините) на този остров. След кинеша се провеждали традиционните борби на борците балвани (оттук - пехливани, паликари на гръцки).

Те се борили, намазани със зехтин. От това положение възниква понятието "хрестос" - "помазаник", което дава прозвището Христос към името на Иисус. Победителят в борбите получавал за награда правото да се ожени за царска дъщеря. От тези традиционни борби възниква и първият олимпийски спорт, борбата. И понеже към тази теза ще се появят много недоверчиви "учени" по древната история и археология на Гърция, вярвам всеки един от тях ще си спомни, че сред гръцките археологически артефакти има едни малки скулпторки на полуголи младежи със сплетени на плитки коси, наречени от местните археолози "Курос". Сега тези наши и чужди учени ще се затруднят ли много да свържат това име на скулпорките с трьок-българската дума за борба "Куреш"?! Надявам се да научат урока бързо и безпроблемно.

Името на Лидийският цар Крез също произлиза от българското "Креш" ("Борец"). Името на остров Кипър идва от Кубар, българският алп на мълниите и водите. Другото име на родината на гърците Елада също има трьок-български произход, тя е от думата "Илат" - "държава", "родина". "Илат" нашите са казвали на цяла днешна Гърция, егейските острови и Малоазийското крайбрежие. От "Илат" идва второто име на Троя (българския Атряч, означаващ свещен Дракон) - Илион. Името на принц Парис се получава от трьок-българското име Баръйс - "Барс, Лъв, Тигър", откъдето произлиза името Борис.

И така, в края на беседата, ми се ще да си призная за насладата и удовлетворението си от извирането на историческата истина на повърхността и в българските медии. Не се съмнявам, че милите гърци и милите македонци ще изпаднат в ступор, като зашеметени от удари с мокър парцал от това просветление и обяснение. Милите гръко-мани и юдо-мани, залегнали единствено на античната литература, казионите професори на народна заплата в българските ВУЗ и диванните историчари на кръчмарска диета, ако се абстрахираме от обилното им слюноотделяне и плюене, просто ще подивеят. Първите от злоба и завист, а вторите от изблик на простащина и пълна липса на познания извън менюто в кварталния кабак. Да са живи и здрави всички български патриоти.

Валентин Вътов,
по извадки от "Цивилизацията на древните българи. Атила-повелителят на целия свят". За въпроси и мнения: valv@mail.bg



Свързани новини

  • Крон - българското време
    Крон - българското време
    В историческата наука има аксиоми, в които учените не смеят да се усъмнят, защото те са обгърнати с ореола на сакралност още в древността. Тези аксиом ...
    21.01.2022
    4 051
    1
  • Имената на тракийските богове
    Имената на тракийските богове
    Преди повече от век, американският автор Игнейшъс Донъли в книгата си "Атлантида" казва, че последното което ще забравят хората, са имената ...
    15.01.2022
    11 357
    112
  • Колко древна е българската история?
    Колко древна е българската история?
    Българската държава има официално призната хиляда и триста годишна история. Това прави нашата държава една от най-старите в Европа. Въпреки че Българи ...
    13.01.2022
    20 582
    124
  • Българските имена на реките в стария свят
    Българските имена на реките в стария свят
    По повод статията ми за амазонките, любезно публикувана от ФАКТИ археологът Андрей Киряков ми писа, че имената на споменатите в текста реки - Дунав - ...
    11.01.2022
    9 717
    0
  • Ринго Стар влиза в комикс
    Ринго Стар влиза в комикс
    Животът на бившия барабанист на "Бийтълс" Ринго Стар влиза като анимирана история в нов комикс като част от поредицата "Орбита" на ...
    09.01.2022
    763
    4