4 734

Ода за амазонките

  • амазонки-
  • минало-
  • митология-
  • явление-
  • име-
  • произход

Явление, произход, име

Едни от най-загадъчните и разпалващи въображението образи, изплували от дълбоката древност, са амазонките. Те проблясват подобно искри тук и там в съчиненията на древните автори като героини по-скоро на поетите и драматурзите, отколкото на хронистите. Днешната историческа книжнина ги отбелязва като "спомен от матриархата". Но не, от начина, по който са описани в немногобройните извори, съобщаващи за тях, става ясно, че иде реч не за майки и владетелки, управляващи мъжете в своите фамилии и държави, а директно за жени-воини, за общество без мъже, подчинено на железни закони, които под страх от смъртна казън, отказват всякакъв достъп на мъжете на свещената женска земя. Става дума за целенасочено възпитание на "мъжката страна в женската природа" проявяваща се в трагични времена, когато мъжете - заповедници и защитници - абдикират от своя дълг и се покриват с позора на "женски недостатъци" като малодушие, подлост и измяна. Точно това, което се случва и в настоящата епоха.

Амазонките са тренирани за война, истински автомати за убийство на мъже, недостъпни за другия пол и затова неистово желани от него. Героите се влюбват в пагубната красота на техните царици. Според Овидий в "Героини" и Вергилий в "Енеида", Ахил губи ума и сърцето си по сразената от него в двубой Пентезилея, когато сваля шлема ѝ и я вижда вече мъртва, но неизказано прекрасна, а Тезей получава като трофей от Херакъл победената Хиполита ( наречена от Диодор Антиопа, Историческа Библиотека, Книга V ), която става негова съпруга.

Но съществували ли са изобщо амазонките или техният образ е плод на нечия особено разбушувала се поетична фантазия в дълбоката старина? Това се пита и Страбон в своята "География", Кн.11, гл.5 и сам отговаря:

" ... по отношение на амазонките едни и същи истории се разказват, както в стари времена, така и сега, макар те са чудодейни и невероятни. Например, кой би могъл да повярва, че е възможно да се организира от жени армия или град, или племе, и не само да се организира, но дори да прави набези в територията на друг народ, и не само да надвие народите близо до тях, дотолкова, че да напредне в днешна Йония, но дори да изпрати военна сила през морето чак до Атика? Защото това е същото, като да кажеш, че мъжете в онези времена са били жени и жените са били мъже. Въпреки това същите тези истории в днешно време се разказват за амазонките и те усилват гореспомената странност и вярата ни по-скоро в древните описания, отколкото в днешните".

Следователно Страбон смята сведенията за амазонките за истина, защото те са толкова невероятни, че ничие развинтено въображение не би могло ги сътвори и толкова упорито еднакви в различните източници, че става ясно : не е възможно всички автори, съобщаващи за тях, да лъжат и то по един и същи начин.

Впрочем великият Омир, чиито творби са най-достоверният и най-древен писмен извор, достигнал до нас, за деянията на старите народи в Мала Азия, Егея, Средиземноморието и на Балканите, споменава амазонките в Трета Песен на "Илиада" по начин, който не оставя никакво съмнение в тяхното реално съществуване:

"А възхитеният старец Приам заговори:

(...) Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде,

там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни,

по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен.

Сбрани стануваха те на брега на реката Сангарий.

Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,

щом се явиха сами амазонките мъжеподобни."

От тези хекзаметри се разбира колко близки са троянци и фриги ( съпругата на цар Приам, Хекуба, е дъщеря на фригийския владетел), а също че на фригите се е наложило да викат троянците на помощ срещу нападналите ги амазонки. Отбелязвам посочените от Омир имена на най-древни фригийски царе - Мигдон ( Македон? ) и Отрей, което, според мен е Одрей - т.е.Едрей, както са наричани пеласгите, наследници на атлантите, в Палестина - "едреи", буквално "едри". Оттам идва етнонимът на одрисите и името на един от техните "митични" царе - Одроес. Но легендата твърди, че една от първите амазонски царици се е наричала Отрера, буквално производно от споменатия Отрей и тя, според Хигин ( "Fabulae" ) е построила храма на Диана в Ефес. За основаването на Ефес и други градове от амазонките, свидетелства убедително Страбон в спомената Кн. 11, гл. 5 на "География":

"Прочие на амазонките се приписва основаването на градове и даването на имената им, като например Ефес и Смирна, и Киме и Мирина, а също така гробници и други паметници; а Темискира и равнините около Термодонт, и планините над тях, са споменати от всички писатели като принадлежали на амазонките; но казват, че амазонките били прогонени от тези места. Само няколко писатели се изказват къде се намират те в днешно време..."

Следователно създаването на държавата на жените-воини - амазонки възхожда към най-стари, легендарни, пеласгийски времена. Колкото и странно да е, тя е свързана с червена нишка с битието на нашия тракийски и български народ в най-дълбока древност.

Легендарната традиция твърди, че амазонките са дъщери на Арес и Хармония, а Арес, както е известно от Херодот, е най-почитаното божество у траките. Но този довод едва ли е достатъчен за съвременния читател, ето защо ще се позова на конкретните твърдения на хронистите.

Най-подробни сведения за това как е създадено обществото на амазонките, се съдържат в "Историческа Библиотека" на Диодор Сицилийски, но нека преди това размислим върху две фрази у Аполодор в гл. 3 Кн.V на неговата "Митологическа Библиотека", с които хронистът чертае безбрежните размери на Тракия в епохата на Дионис. В скоби отбелязвам, че Диодор Сикул говори за два обожествени персонажа, носещи названието Дионис ( по-древният е Сабазий ) и в този контекст аз се спирам на втория Дионис - този, който е дал на човеците великия дар на лозата и виното. Във връзка с похода на Дионис в Индия, като културен герой, Аполодор пише:

"Там ( във Фригия, подир броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия"...

И малко по-нататък:

"Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя..."

Тези изречения у Аполодор са знаменателни, макар че в неговото повествование съм откривала доста противоречия, някои от които опровергават горното твърдение. Но текстът на Аполодор е бил жертва на някои фалшификации през вековете, които със сигурност не са дело на траките. Защо Аполодор с толкова широк замах обявява за тракийска цялата земя до Индия? Веднага ми идва наум твърдението на Херодот за многобройността на траките, потвърдено от историците, описващи Бактрия, Согдиана и народите, обитаващи Хиндукуш в най-стари времена като свързани с тракийския и българския етнос.

Нека сега се върнем към въпросния откъс у Диодор, в Кн. II гл. XLIII на "Историческа Библиотека", приеман от някои съвременни български изследователи като описание на генезиса на българите. След като проследява деянията на Дионис в Индия и уточнява, че "земите, окръжаващи Индия като Скития, Бактрия и Ариана, са разположени над Индия", Диодор пише:

"(1) Сега да минем към скитите, населяващи съседната с индийците страна. Те отначало заемали съвсем незначителна област, но впоследствие, малко по малко усилвайки се, благодарение на своята храброст и военни сили, завоювали обширна територия и осигурили на своето племе голяма слава и господство.

(2) Отначало те живели в съвсем незначително количество при река Аракс и били презирани за своето безславие; но още в древността под управлението на един войнствен и отличаващ се със стратегически способности цар, те придобили страната в планините до Кавказ, крайбрежията на Океан и Меотийското езеро и прочие области до река Танаис."

По-нататък Диодор разказва преданието на самите "скити", че у тях се появила родена от земята дева, полу-жена, полу-змия, която се съчетала със Зевс и родила син, наречен Скит, превъзхождащ по слава всички свои предшественици. По неговото име народът бил наречен скити. Сред потомците на Скит имало двама братя, известни с доблест и множество подвизи - Пал и Нап, които разделили помежду си царството и поданиците им съответно започнали да се зоват пали и напи.

Текстът е безкрайно интересен и носи огромна информация, част от която е убягнала от вниманието на историците - и стари, и нови. Досега винаги се смяташе, че името Скит или не означава нищо важно, или е производно от "скитник, скитащ". Позволявам си да обърна вниманието на читателите върху факта, че е твърде възможно това име да произлиза от тракийското Скил, а оттам и от етнонимите секеи, секели и секули, под които в най-дълбока древност е познат клон от българския народ, населяващ балканските земи и Мала Азия, а впоследствие преместил се на Апенинския полуостров и прилежащите му острови. Това предположение се потвърждава от следващите редове у Диодор, на които след миг ще се спра. Скаи се е наричал народ, обитаващ Троада, според Стефан Византийски - "Скайските, Скейски порти на Троя". Да си спомним и името на Йоан Скилица - то показва дълготрайното присъствие на названието Скил в именната традиция на народите, произхождащи от траките и българите. Внимание заслужават също имената Пал и Нап, като Пал е възможно да бъде тълкувано като Бал, Бял - съответно поданиците на Бал са наречени бали ( българи? ) - а Нап като Наб. Ще разгледам по-долу в текста си тези имена, цитирани от Страбон като етноними на конкретни народи.

Диодор продължава:

"След известно време потомците на тези царе (...) подчинили на себе си обширната страна зад река Танаис до Тракия и насочвайки военните действия в другата посока, разпространили своето владичество до река Нил. (5) Поробвайки множество значителни племена, живеещи между тези предели, те разпрострели господството си от едната страна до Източния океан ( Индийския, М.В. ), а от другата до Каспийско море и Меотийското езеро; защото това племе широко се разраснало и имало забележителни царе, по имената на които едни били наречени саки, други масагети, някои аримаспи и подобно на тях много други."

Саките едва ли са наречени така на някой цар с име Скит. Много по-логично е техен епоним да е бил владетел с име Скил или Секел - Страбон споменава тракийски вожд на име Секел, когато говори за заселването на Цикладските острови.Така или иначе народностното име саки категорично свързва диодоровите скити с българите. Колкото до клона със знаменателното име масагети, в който някои виждат директно българско ядро, в заключението си неизбежно ще се спра отново на него. Неизтощимият Диодор продължава в глава XLIV от цитираната книга:

"След като в Скития се случило веднъж междуцарствие, в нея се възцарили жени, отличаващи се със сила. У тия народи жените подобно на мъжете, се проучват към война и никак не им отстъпват по храброст; поради това много велики подвизи били извършени от славни жени не само в Скития, но и в съседните на нея земи".

В уверение на това, Диодор разказва историята на скитската царица, победила на бойното поле и погубила персийския завоевател Кир. Хронистът не споменава името на владетелката, но очевидно става дума за масагетската царица Томирис. Диодор заявява:

"Образувалото се по този начин племе на амазонките се отличавало с такава храброст, че не само опустошило много съседни страни, но и покорило значителна част от Европа и Азия".

Ето го сведението - ни повече, ни по- малко - че амазонките произлизат от масагетите.

Тяхното "племе" се създава в период на "междуцарствие", т.е. на тежка политическа криза, когато е настъпило дълбоко разочарование от управляващия "мъжки елит". И най-сетне Диодор стига до тая част на повествованието си, в която разкрива жестокия механизъм, по който е създадено това удивително общество от жени-войни - с уговорката, че "нашият разказ, може би, вследствие своята невероятност, ще изглежда приличен на приказка".

"XLV Живял при река Термодонт народ под управлението на жени, които наравно с мъжете, се занимавали с военни дела. Говорят, че една от тях, имаща царската власт, се отличавала с мъжество и сила. (2) съставяйки войнство от жени, тя започнала да го обучава във военното изкуство и покорила някои от съседите. Придобивайки все повече и повече доблест и слава, тя постоянно вършела набези над съседните племена и възгордявайки се, вследствие на успехите, се провъзгласила за дъщеря на Арес, а на мъжете предоставила да предат вълна и домашните женски работи; след това издала закони, с които призовавала жените към военни състезания, а на мъжете предоставила смирение и робство. (3) На децата от мъжки пол те осакатявали нозете и ръцете, за да ги направят непригодни за военна служба, а на момичетата изгаряли дясната гръд, за да не се издава във времето на телесна зрелост и да не им пречи; по този начин племето на амазонките и получило това название.(4) Отличавайки се с ум и военни таланти, царицата построила голям град при устието на Термодонт, на име Темискира, построила славен дворец и, обръщайки по време на походите, голямо внимание на дисциплината, отначало покорила всички съседи до Танаис (...).

XLVI Дъщеря ѝ, наследила царството (...) наложила пищни жертвоприношения на Арес и Артемида, наречена Тавропола. Отправяйки се на война в страната зад Танаис, тя покорила всички съседни племена до самата Тракия и връщайки се у дома с богата плячка, построила великолепни храмове на споменатите богове и със своето кротко управление, си спечелила огромната любов на своите поданици. После тя се отправила на война в другата посока, завоювала голяма част от Азия и разпростряла своето владичество до Сирия. (3) След кончината ѝ нейните родственици, наследили царската власт, управлявали със слава и възвисили силата и славата на племето на амазонките."

С думи прости, без видимо възмущение и излишен патос, Диодор рисува ужасяващия начин, по който амазонките са се разправили с мъжката част на своя народ. Това е радикална сексуална революция, която няма равна на себе си в човешката история. Какво я е предизвикало? От краткото обяснение на Диодор става ясно, че царицата, променила сексистките и социални полюси в държавата, вероятно се е бояла за своята власт и за живота си, изправена пред мъже, желаещи да върнат управлението в осветеното от обичая и закона "мъжко русло". Ето защо тя е създала армия от жени и нови закони, отнемащи правата на мъжете, заставящи ги да изпитат цялата горчилка на "женската орис" и директно поставящи ги в робско положение. Нещо повече, нововъведените социални и военни практики се намесват в телесната неприкосновеност на двата пола, за да разменят местата им. Сакатите момчета остават инвалиди, неспособни не само да воюват и управляват ( нека си спомним, че у повечето древни народи е съществувало свещеното правило царят бъде личност без умствени и физически недостатъци - микенският владетел Евристей, заповедникът на Херакъл, е бил възмутително, запомнящо се изключение ), но и да изкарват нормално прехраната си - т.е. законите на първата амазонска царица поставят мъжете в пълна зависимост от жените-воини. Това е невиждан преврат, узурпиране на "мъжката сила", нравствена и обществена кастрация на мъжете, възмездие, обезличаващо мъжа на всички нива на битието и лишаващо го от неговите природни прерогативи. Дори оплодителната му способност е превърната в унизително робско задължение. Както ще се убедим, впоследствие отношението на амазонките към мъжете прераства в пълна нетърпимост към представителите на мъжкия пол - дори като безправни роби-инвалиди - на територията на амазонската държава. Измислен е нов способ за продължаване на рода, за който постоянното присъствие на мъже в "женската земя" не е необходимо. Агресията на жените - воини - обществото им е построено така, че за неговото съществуване е необходимо да се водят постоянни войни и завоевателски набези - е насочена вече изцяло навън - към съседни народи или случайни пътници, моряци, принудени да акостират на техния бряг. Неин обект вече не са "вътрешните" ( те са окончателно прогонени ), а "външните" мъже. Амазонките са особено свирепи и безпощадни бойци, защото се нуждаят от постоянно себедоказване - както и да се стараят, те все пак не са и никога няма да бъдат "пълноценни мъже".

Ще се върна отново към промените, които в течение на времето настъпват в обществото на амазонките, но нека първо разгледаме сведенията за тяхното първо обиталище - територията, върху която се е родила тяхната "държава". От по-горните, цитирани от мен откъси у Диодор, които недвусмислено сочат връзката на амазонките с масагетите, оставаме с впечатлението, че амазонското общество се е формирало в "Скития", след царуването на Томирис - и респективно, обособяването му се е случило подир завоеванията на Кир. Всъщност това е хронологическо противоречие в съчинението на Диодор, обяснимо с факта, че древните историци са използвали множество творби на предходни автори, получили са се застъпвания и повторения, в резултат на които времевите контури на събитията са размити. Всички писатели, споменаващи амазонките, указват като тяхна прародина Североизточна Мала Азия, територията при устието на река Термодонт ( днешната Терме- чая ) на брега на Понт ( Черно море ). Тези земи граничат с Витиния и Фригия. Самият Диодор ( гл.XLV и XLVI, Кн.II ) сочи въпросния район като изконна родина на жените-войни, а както ще видим след миг, той потвърждава тези свои думи в описанието на Деветия подвиг на Херакъл, при който героят трябва да донесе на Евристей пояса на царица Меланипа - или Хиполита ( или Антиопа - има объркване в имената, вероятно някои са прозвища ). Според мен, произлезлите от гетите амазонки, тясно следват гетските преселения в различните епохи в огромния, населен с тракийски народи ареал на Мала и Средна Азия. Ето защо те се оказват в различни области в тая територия, докато най-сетне ги съзираме - сякаш установили се дълготрайно - в Прикавказието, недалеч от Меотийското езеро ( Азовско море ).

Да проследим драматичния им път от самото начало.

Любимият ми древен Диодор, който ненавижда фантазьорството в историографията, но понякога неволно допуска противоречия ( поради изброените от мен причини ), този път - в Книга IV, гл. XVI на "Историческа Библиотека" е непоклатим като канара: в легендарни дни, едно поколение ( пеласгийско обаче ) преди Троянската война, Херакъл поема към земята на амазонките по заповед на хилавото недоносче Евристей, което желае да си присвои пояса на амазонската царица. Това е деветият подвиг на могъщия Зевсов син:

"Получавайки заповед да придобие пояса на амазонката Хиполита, Херакъл се отправил в поход срещу амазонките. Доплавайки до Понта, наречен от него Евксински, и преплавайки по него до устието на река Термодонт ( Топлодайна ), той се установил близо до град Темискира, столицата на амазонките. (2) Отначало Херакъл им поискал пояса, за който бил изпратен, а когато амазонките отвърнали с отказ, встъпил в битка с тях. Войската на амазонките се сражавала със спътниците му, а срещу самия Херакъл се устремили най-славните от тях и започнали ожесточена схватка. Първа в бой с Херакъл встъпила Аела ( буквално Хала, Буря ), получила такова прозвище поради своята стремителност, но въпреки това нейният противник се оказал още по-ловък. Втора била Филипида, която получила смъртоносна рана още в първия сблъсък и веднага издъхнала. Сетне в битка встъпила Протоя, която, казват, седемкратно побеждавала призованите от нея на двубой противници. Тя също била убита, а четвърта Херакъл сразил амазонка по име Ерибея, чиято доблест в ранните дела ѝ давала основание да се хвали, че не се нуждае от ничия помощ, но при среща с по-могъщ противник хвалбата ѝ се оказала празна..."

Диодор последователно изрежда всички паднали в двубой с Херакъл жени-воини и така узнаваме доста имена на амазоки - Келено, Еврибия, Феба, Деянира, Астерия, Марпа, Текмеса и Алкипа. "Последната - пише с тъга Диодор - дала обет завинаги да остане дева: клетвата сдържала, но живота си да съхрани не съумяла." И продължава:

"Предводителката на амазонките Меланипа, която предизвиквала възхищение със своята доблест, била лишена от власт...(4)... от числото на пленените амазонки, Антиопа той подарил на Тезей, а Меланипа пуснал на свобода, отнемайки ѝ пояса".

И тук Диодор драсва един изненадващ щрих :

"С това ( Херакъл ) окончателно разгромил това племе".

Нима разцветът на амазонската държава е предшествал във вековете времето на Херакъл ? Нима амазонските градове като Ефес, Смирна, Киме и Мирина, за които говори Страбон, намиращи се на територията на Фригия, са били вече построени и народът на амазонките се е оттеглил в това ъгълче край Термодонт?

Аполоний Родоски, автор на поемата "Аргонавтика" прави в Песен Втора на своята творба великолепна скица на природата в страната на амазонките, сурова и трагична, като самите тях. Описанието му напомня мрачен морски акварел, пропит от тръпчивия аромат на "неприютния" Понт - гледката към брега, който се възправя срещу героите от кораба Арго, поели към Колхида, за да завладеят Златното руно. Язон е почти връстник на Херакъл - намираме се все още в легендарната епоха. Повече от трийсет стиха - от 970 до 1000 в цитираната песен, ни дават още някои важни свидетелства за обичаите на жените, пожелали да променят природните закони:

970 В залива там, до носа, близо до устието на река Термодонт

971 Спряха те в заслон, защото вълните се вдигнаха в морето.

972 С тази река ни една не е сходна, защото толкоз

973 ръкави ни от една по земята не текат, отделяйки се:

974 Ако руслата броим на пръсти, не стигат

975 до сто всички четири, а изворът истински е само един;

976 На материка той носи водите си, хвърляйки се от върха

977 на стръмни планини - наричат ги, казват - "Амазонски" планини.

978 Падащият от тях поток в ширина се разлива и среща

979 стръмни хълмове пред себе си, затова и се вие пътят му.

980 Вечно натам и насам прицелва се, търси, дано

981 низина да намери ... Тоя негов ръкав надалеч бяга,

982 тоя пък по-близо тече; има много и такива, които безследно

983 губят се нейде, сам потокът в Неприютното море

984 чрез немного устия къдрава пяна донася.

985 Ако се бяха задържали там героите, щеше да се наложи да се сразят

986 с тълпа амазонки и борбата не щеше да е безкръвна.

987 ( Та нали амазонките не са никак толкоз добри и у тях не е на почит

988 правото - у тях, които в долината Дойантска имат обител.

989 По душа им са делата на Арес и плачевната разпра -

990 понеже родът им иде от Хармония и от Арес:

991 браннолюбиви деви родила е тази нимфа на Арес,

992 в гората Акмонийска, в гъстаците съчетавайки се него ).

993 Ако не се бе променило диханието на Аргест по волята Зевсова ...

994 Вятър подухна и напуснат бе тоя вгънат бряг,

995 дето амазонките темискирски винаги за бой се снаряжават

996 ( Та нали те не всички в град единно живеят, а отделно

997 по племена делейки се, своята страна обитават.

998 Тия, чиято царица в това време бе Иполита

999 там отделно живеят и отделно от тях ликастийки,

1000 а пък отделно от всички копиеметиците от Хадесия.

Аполоний Родоски съобщава многозначителни елементи за строежа на амазонското общество. То не е единно, представителките на различните кланове живеят отделно. Делят се според произхода си от околните тракийски народи. Интересно е сведението за "ликастийките" - вълчици, което свързвам с мариандийците и техния цар Лик - Вълк, на които Аполоний Родоски посвещава предшестващи цитирания пасаж, стихове в поемата си. Според Страбон, " География", Кн. VII, гл. 3, мариандийците и мигдоните са фригийци и същият автор във въпросния текст определя фригийците като "бригийци, някаква тракийска народност".

Вървим напред във времето и навлизаме в годините, предхождащи Троянската война. Хронологически тук е мястото отново да се позова на цитираните вече стихове на Омир в Трета Песен на Илиада:

"Някога ходих във Фригия ...

(...)Там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни,

(...) Сбрани, стануваха те на брега на реката Сангарий.

Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,

щом се явиха сами амазонките мъжеподобни".

"Реката Сангарий" днес се нарича Сакария - име, познато на българското ухо. Оставаме с впечатлението, че тя разделя фригите от земята на амазонките и фригийските бойци са заели позиция на границата. Жените - воини очевидно не са толкова отслабени, деградирали във военно отношение или изгонени от територията си, щом фригите се боят да посрещнат сами удара им и викат на помощ троянците. Усещането от текста е, че тъкмо на амазонките принадлежи инициативата за нападението.

А ето и романтичният апотеоз на амазонките и тяхната царица Пентезилея, обезсмъртени от Вергилий в поемата му "Енеида". Според преданието, ( въпреки предшестващите разногласия с фригите), храбрите жени участват в Троянската война като съюзници на троянците, подир гибелта на Хектор:

"Ей редове амазонски със щитове - сърп новолунен

Пентезилея повежда от яростен плам обладана,

Голата гръд е пристегнала в златна препаска.

Девата-воин страх не сеща във битка с мъжете"...

Легендата и поезията гласят, че я сразява Ахил.

Минава хилядолетие.

И ето че Страбон решава да им посвети почетно място в своето съчинение "География". Но вместо край Термодонт, той обявява за тяхно ново обиталище Прикавказието недалеч от Меотида ( Азовско море ), при това с уговорката, че амазонките отдавна са изчезнали и оттам. Ето какво още ( освен цитираното от мен, М.В. ) съобщава видният учен в Книга 11, гл.5 на своята творба:

"(1) За амазонките също се казва, че живеят в планините над Албания. Прочее Теофан, който участвал в похода с Помпей в страната на албаните казва, че гелите и леките, скитски народ, живеят между амазонките и албанците и че там тече реката Мермадалис, по средата между тези народи и амазонките. Но други, между които Метродор от Скепсис и Хипсикрат, които самите също не са били запознати с този район, твърдят, че амазонките живеят на границите на гаргариите, в северните подножия на онези части от Кавказките планини, които наричат Керавнийски; и че амазонките прекарват останалата част от времето си усамотено, като всяка върши своята работа, оране, сеене и падение на добитък и особено обучаване на коне, макар че най-смелите се занимават предимно с конен лов ( кланът, непосредствено подчинен на Хиполита у А.Родоски? М.В. ) и бойни упражнения; че десните гърди на всички са отрязани още като бебета, за да могат лесно да използват дясната си ръка за всякакви нужди и особено за мятане на късото копие; и че също така използват лъка и сагариса, и правят от кожите на диви животни щитове, дрехи и колани; но че имат два специални месеца през пролетта, в които се качват на близката планина, дето ги разделя от гаргариите. Гаргариите също, според древен обичай, се качват горе да поднесат жертви с амазонките и също тъй за да се сношават с тях, за да се раждат деца, , като го правят скришом в тъмното, всеки гаргариец с която амазонка се случи; и след като ги оплодят, ги отпращат; а родените женски амазонките задържат при себе си, но мъжките ги вземат гаргариите, за да ги отгледат; и всеки гаргариец, на когото донесат дете, го осиновява като свое и смята детето за свой син поради несигурност."

От този откъс у Страбон разбираме, че за изминалите векове амазонките са разрешили проблема с прираста, оптимизирайки и хуманизирайки ( на пръв поглед ) програмата си за отглеждане на децата - само момичета. Вече не им трябват сакати роби-мъже - на територията им изобщо не се допускат никакви мъже. Но не настъпва ли някаква душевна осакатеност у тези деца, едните от които имат само майки, а другите - само бащи ( дори ако бащата има законна жена- гаргарийка у дома си )? И колко ли тежък е жребият на жената, която работи вкъщи и на полето, отглежда женски чада, упражнява се в бойно изкуство и се хвърля в безмилостни битки? Макар и избран в началото по собствена воля - от първите амазонки - не се ли превръща той през столетията в капан за тия изтерзани жени? Те живеят без мъжка подкрепа и ласка, без любов - и имат само два месеца, за да изпитат някаква наслада, набързо, скришом, в тъмното, измъчени от съзнанието, че това съприкосновение има за цел само оплождането. Не мислят ли нощем за родените момчетата, които също са техни рожби?

А кои са "гаргарийците"?

На този въпрос Страбон дава доста смътен отговор в следващия пасаж, но нека се спрем още миг върху съобщеното от него дотук:

Популярните тълкувания на етноназванието "гели" го свързват с ирландските и шотладски гели, а " леки" с лезгинците. Страбон определя двата народа като "скитски" ( при цялата размитост на това понятие в древногръцките извори ). Възможно ли е все пак да става дума за гети и лики - ликийци? Какво биха търсили гелите в Прикавказието - макар че вече е известно колко тясно са свързани брити ( бриги ), скоти ( скити?) и иршандци с тракийските народи. Особено названието на "леките" - лезгинци, ме кара да подозирам, че народ, който е ситуиран не особено далеч от фриги, мариандийци и ликийци - и носи съзвучен с последните етноним, не може да бъде много различен от тях.

В края на Кн.7, са запазени фрагменти от "География" на Страбон, цитирани от други древни автори, в които ерудитът твърди, че река Дунав, двата бряга на която са обитавани от гетите, в по-стари времена се е наричала Матоас ( Мътна ) и едва когато "скитите" претърпели нещастие, преминавайки реката, я нарекли за отмъщение Даусис или Данубис ( Давещата или Вълчата? ). Гетите, според Страбон, Кн.7, гл.3, са се смесвали с мизите ( дали само веднъж? М.В.), а основният им клон на Балканите обитава "край Понта и на изток " и после следва "Гетската пустиня". Мисля, че името Меотида би могло да е свързано с Матоас, тъй като районът около Азовско море е бил силно заблатен. Дръзвам да се запитам още дали името на Меотида, населението около която е наричано с общото название "меоти", според Страбон, би могло да произхожда от Меония, старото име на Лидия.

Един от другите фрагменти в края на Кн.7 гласи:

"(според Порфирий, хората от Метоне, които били поданици на Менелай, се наричали фтийци). Но Географът ( Страбон, М.В. ) казва, че населението около Метоне не били единствените хора, наричани фтийци, но както беше казано преди, поданиците на Ахил, Протезилай и Филоктет, също били назовавани с това име. В Кн.11, гл.2 Страбон цитира свързани с Ахил топоними и паметници в района на Азовско море - Меотида, където упоменава аспургиани, доски и дандарии сред жителите на областта. Към село Мирмикион - град Мирмикия, отбелязан от историка Георги Сотиров като Ахилова следа в тези земи, прибавям и самото име на река Мермадалис, на чийто бряг живеят амазонките, то също е съзвучно с етнонима мирмидонци.

Приазовието, както е добре известно, е районът, в който се обособява този клон от българския народ, който създава Дунавска България. Страбон пише: "Като се плава по езерото Корокондамитида се стига до Фанагория, забележителен град". И край това оживено тържище " между Фанагория и Гарипа" географът упоменава местоживеенето на аспургианите, от които впрочем произлиза и първият владетел на Боспорското царство - Тиберий Юлий Аспург. В своя много интересна статия археологът Андрей Киряков логично идентифицира това собствено и народностно име като свързано с Аспарух ( "Какво означава името Дуло и откъде произхожда" ). Колкото до "доските" и "дандариите" - първите вероятно са докси - които също свързвам с българското присъствие край Азовско море, а вторите си позволявам да отъждествя с "дарди" и дори с " дардани" - като отново питам: възможно ли е народи с толкова сходни названия да нямат нищо общо помежду си?

Съзнавам, че това са безредно нахвърляни хрумвания и скандални хипотези. Извинете - съмнението е мой порок, вкоренен от ранно детство.

Нека се върнем към повествованието на Страбон в следващите редове на цитирания откъс:

"(1) Мермадалис се стича буйна от планините чрез страната на амазонките и през Сиракене и пустинната земя между тях, и се влива в езерото Меотида. Казват, че гаргарите се преместили нагоре в този район от Темискира с амазонките, след това въстанали против тях и в съюз с някаква траки и евбейци, които били стигнали дотам, повели война срещу тях, и че по-късно прекратили войната срещу тях и сключили договор според споменатите условия, сиреч, че ще общуват помежду си само по въпроса с децата и че всеки народ ще си живее независимо от другия."

В този текст прозира истината за гаргариите - те са от народа на амазонките, поробеният мъжки елемент в амазонското древно общество, който, макар и с огромно закъснение, се е сетил за правата си и си ги е възвърнал с въстание. Честно казано, завиждам на търпението на гаргарите! На резонния въпрос - как са успели да се разбунтуват и да извоюват свободата си тези инвалиди, Страбон отговаря - в съюз с "някакви траки и евбейци". Географът честичко употребява тоя израз - "някакви траки" - поради презрение? поради неведение? - и с това много ме затруднява. Щях да съм му благодарна, ако се бе постарал да уточни какви именно " траки", а колкото до евбейците чийто първи цар е Абант с произтичащата от това "българска прическа - чумбас", нещата се изясняват - тия народи, които са кръвнородствени на троянците - фриги ( бриги, бълги ), ликийци, мизи, а може би и част от гетите ( хети ), са били принудени да се преместят нагоре по бреговете на Понта, чак до Меотийското "езеро". И дори отвъд Кавказ. Амазонките, вироглав филиз от тези народи, са се придвижвали ведно с тях и при променените обстоятелства, са били принудени да отстъпят по някои точки в своите сексистки обичаи и закони.

Това преселение се е налагало и поради създадените впоследствие по-мощни, централизирани държави в Мала Азия и преструктурирането на първичните общества - от малки и многобройни самостоятелни царства на родовите групи - в несамостоятелни компоненти, включени в единен, по-мащабен, държавен организъм, който ги унифицира, налагайки единни закони. Разбира се, мъжки закони. Несъгласните с това положение, е трябвало да си търсят диви пущинаци за заселване.

Тези обстоятелства ведно с целенасоченото, според мен, изтребление на голям брой амазонки още в пеласгийската епоха ( времената на Херакъл ), неминуемо води към техния залез.

Над бившите земи на амазонките край Термодонт изгрява господството на могъщата държава Лидия. Тя се задържа дълго в зенита и постепенно в нея се вливат почти всички тракийски народи в Мала Азия. За произхода на основната част от лидийското население съдим по казаното от Страбон в Кн. 10, гл. 3 на "География":

"И Еврипид привежда лидийските ритуални практики редом с тези на Фригия заради приликата им (...) и отново той свързва критските практики с фригийските"...

Такава тясна родствена близост подсказва и самото име на легендарния цар Луд ( Лид ), епоним на лидийците, което несъмнено произхожда от вакхическия екстаз. Една любопитна подробност: нека прочетем името Луд отзад напред - получава се Дул.

Солиден елемент в Лидия са и хетите - азиатските гети. Тъкмо за тях ще говорим след малко, макар че в цитираната Кн.10, гл. 3 на своето писание, Страбон отказва да ни осведоми относно древната гетска история.

Евентуалните следи на гаргариите, логично оформили се като народ предимно от мъже, но после слели се с околните планински народи в Казказ и заживели нормален живот, са осезаеми в топономията на Южен Дагестан. В Армения откриваме град Гаргар. Но всъщност и в самата древна малоазийска Мизия се е издигал град Гаргар.

Какво е това име? Нима е прозвище, дадено на подбив от амазонките на техните обезправени мъже? Или е названието на целия народ - мъже и жени - от който в един момент се създават аюазонките? Име, напомнящо звуково "гаргар" е това на град Харков на Кубан, наречен, според легендата, на някой си Харко - разбойник и грабител. Санскритската дума gardhra ( от Гаруда?) означава хищник, грабител, а в българския език "гарга", " гарван" е названието на грабливи птици. Грабителки са харпиите, грабителка е тракийската героиня Харпалика - реминисценция на амазонките? Вълкът също е хищник и грабител и май етимологичното тълкуване ни води в тази посока. Или пък "гаргар" ще рече "планински хора"? Само нахвърлям вариантите - не ги изчерпвам. Изкушавам се да приведа и понятието "гигер", произхождащо от "гигант", което препраща към спомена за девата-змия, прародителска на "скитите", според Диодор. Изненадващо, селища с название Гаргария се намират в Индия, в щатите Западна Бенгалия и Мадхя Прадеш.

Страбон свидетелства, че по времето, в което той пише своята "География", амазонките отдавна са изчезнали и от северните подножия на Кавказ и брега на река Мермадалис:

"Само няколко писатели се изказват къде се намират те в днешно време, но техните твърдения са без доказателство и недостоверни, както в случая с Талестрия, царица на амазонките, с която, според тях, Александър се събрал в Хиркания и се сношил с нея, за да има потомство.(...) Клейтарх твърди, че Талестрия тръгнала от Каспийските порти и Термодонт и посетила Александър; но разстоянието от Каспийската земя до Термодонт, е повече от шест хиляди стадия."

Страбон отхвърля като нереалистично горното твърдение на колегата си, но ми се струва, че ако говорим само за разстоянието, а не за вкусовете на Александър, то шест хиляди стадия не са пробег, който би затруднил една уважаваща себе си амазонка.

"Следващите народи, до които се стига между езерото Меотида и Каспийско море, са номади, набианите и паксаните" - продължава Страбон в същата гл. 5 на Книга 11.

Цитирам този пасаж, защото Страбон всъщност ни среща с народите, чиито епоними са Пал и Нап, потомците на Скит, споменати от Диодор. Окончателно се убеждаваме, че Пал не може да означава нищо друго, освен Бал и че истинското произношение на етнонима "паксани" е "баксани" ( от "бог", очевидно Бакхус ). В названието на набианите също се съдържа цяло съкровище от информация. Свързвам го с вавилонските царе с име Навуходоносор - не само име, а фактически цяло изречение ( също както Тукултининурта ). Набу-Ходон-о-сор, по скромното ми мнение ще рече Набианинът - Ходон - цар. Много сходно име носи, според Петокнижието, споменатият от Мойсей "Ходологомор, еламски цар". Мисля, че всъщност името на еламския цар е Ходол, а "о" Гомор" подобно на ирландското образуване на фамилните имена, сочещи произход, ще рече "от Гомор". Всъщност и Ходон, и Ходол, вероятно се произнасят съответно Годон и Годол.

Етнонимът "набиани" във вариант напиани - Нап - пък отправя интересен етимологичен вектор и към името Наполеон, носено от великия император, роден на остров Корсика. Самото название Корсика превеждам като "хора сикани". Няма да повтарям за кой ли път, че този народ е свързан със сикулите, секеите и пр. Тълкувам името Наполеон като "набиански лъв". Досега световната етимология не е разкрила произхода и смисъла на това име, тъй че смело издигам моята идея. Набис се е наричал последният спартански цар, дал права на имотите и платил за това с живота си.

Извинявам се за отклонението, предизвикано от страстта ми към имената и се връщам към основното - произходът на амазонките и тяхното загадъчно название.

След като в гл. 6 на Кн. 11, Страбон хвърля поглед върху народите, назовани с общото име "скити" и уточнява, че древните автори са правили разлика между тях, назовавайки ги хипербореи, савромати, аримаспи и масагети, той заявява, че саките и масагетите живеят отчасти отсам и отчасти оттатък Каспийско море. Във връзка с масагетите Страбон неминуемо напомня и тяхната триумфална победа над Кир.

Нека сега последваме стъпките на географа в безбрежната Средна Азия чак до Индия, която Диодор и Аполодор не се колебаят да нарекат Тракия. Описанията му на тази част от Стария свят носят известна доза несигурност, но все пак ни дават това, което искаме да научим. То е побрано в гл.6 и 8 на същата Книга 11.

След като заявява, че "варварите" са дали имената на най-далечните планини, обграждащи Индия - Паропамиса ( Памир ), Емода и Имаос ( Имеон ), Страбон се връща на саките, към които, според него, принадлежат сакаливрите, масагетите, атасиите и хоразмиите. Забележете името "хоразмии", като Страбон нарича хорезмийците. То едно към едно означава "хора-змии" и припомня същата легенда на полу-жената полу-змия - родоначалница на скитите. Явно от нея произлиза названието на Хорезм и на неговите жители.

И ето че най-сетне географът се спира по-подробно на масагетите, които са във фокуса на моите търсения. Той дели този народ на следните групи:

"(...) някои от тях обитават планини, някои равнини, други блата, образувани около реките, а други - островите в блатата... За бог признават само Хелиос и му принасят в жертва коне ( да си спомним Хиполита и конният лов на поданичките й; всъщност санскритското понятие "гетики" означава "конници", М.В. )....Всеки се жени само за една жена...Но онези, които умрат от болест, ги изхвърлят като нечестиви и годни да бъдат изядени само от диви зверове ( сведението съвпада написаното от ибн Фадлан за подобен обичай у волжките българи, М.В.).Те са добри конници и пешаци; използват лъкове, къси мечове, гръдни брони и сагари, направени от пиринч; а в битките си носят ленти на главите и колани, направени от злато. Конете им имат юздечки и такъми, направени от злато. Среброто не се намира в страната им, и само малко желязо, но пиринчът и златото са в изобилие."

В цитата прескочих някои небивалици.

Ето го прословутият сагар - двойната секира у траките, която всъщност е дала етнонима на саките, секеите, сикулите, както и собствените имена Скил и Секел. Секачи, носители на свещената двуостра секира. Страбон я споменава в по-горните редове на творбата си, когато говори за въоръжението на амазонките, живеещи край Мермадалис. Същото име носи река Сангарий, упомената от Омир, която вероятно е била граница между амазонките и фригите. Всичко това не оставя съмнение, че амазонките са произлезли от масагетите, но обществото им се е формирало в прастари времена, които предхождат поне с хилядолетие епохата на Томирис и Кир. Амазонките навярно са свързани с хетите ( най- цивилизованите малоазийски гети ) и разцветът на тяхната "държава" се е състоял в пеласгийската древност, когато са построили своите мощни градове като Ефес, Смирна, Киме, Мирина ( назован на една от цариците им ), а после е започнал неизбежният упадък - още след битката с Херакъл, по думите на Диодор.

Какво знаем за най-древната история на масагетите и несъмнената им връзка с хетите? Нищо, защото дори такъв учен като Страбон не се наема да я разкрие - поради нежелание да разкаже за величието на този народ или поради липса на достатъчно сведения? В Кн. 7, гл.3 на "География" той директно заявява "за най-древната им история ще премълча". А тъкмо тук се крие разковничето на загадката за произхода на жените-воини.

Колкото до странното название на амазонките, популярното обяснение на етимолози и историци, е, че то идва от "безгръди" - amastos на гръцки език. Те се позовават на следните изречения у Диодор, които вече цитирах по-горе:

"...на момичетата изгаряли дясната гръд, за да не се издава във времето на телесна зрелост и да не им пречи; по този начин племето на амазонките и получило това название."

Но какво общо имат амазонките с гърците, за да извеждаме названието "амазонка" чрез гръцкия език?

Ето обяснението, което аз давам на това странно понятие:

Амазонките произхождат от масагетите, следователно названието им е свързано с етнонима "масагети". Той не идва, както смятат разни самоуки "етимолози", от някакъв въображаем "племенен съюз между мизи и гети", макар че мизи и гети са тясно свързани. Понятието "маса" в етнонима "масагети" може да се обясни единствено чрез названието "маскути", дадено от арменците на масагетите. Арабите са наричали масагетите "маскати" - masqat. Явно и арменци и араби са назовавали масагетите с тяхното собствено самоназвание, което тези народи добре са познавали - и то е "мъжкар", " мъжкари", " мъжки", "мъжествени". Мъже-гети - мъже-конници.

Тъкмо това име носят и амазонките - "амъжонки" - омъжествени, прилични на мъже.

Жените-воини, направили опит да победят мъжа "на негова територия на честта" и с неговите оръжия - сила, храброст, доблест и ярост в битките, изчезват от земите при Термодонт и Мермадалис.

Но съзираме ли и другаде в Стария свят техните вълнуващи следи?

Да, в древната твърд на латините на Италийския полуостров. В областта Лацио, в долината Амазено през провинциите на Фросиноне и Латина, покрай градчетата Амазено и Приверно, тече река Амазено. Недалеч има и друг поток, също наречен Амазено, който се влива в голямата река Лири.Това е част от древните владения на един от най- войнствените и цивилизовани народи на Италия - волските.

Както много пъти съм писала, волските, според италианските историци, са идентични с етруските, техни съотечественици от Лидия, но идват в Италия по-късно от тях. Етруските ги приемат с мир и им предоставят места за заселване. Волските не само носят нашия български етноним - вълци - но свято пазят и спомена за героичните амазонки. Тъкмо с тях са свързани споменатите от мен имена на емблематични реки и градове.

В поемата си "Енеида", сказание за пристигането на троянските бежанци начело с Еней в Лациум и епичния им сблъсък с местните народи ( които впрочем също са от тракийски произход ), Вергилий романтично представя волските като застъпници на изконното латинско право върху страната. В Песен 11 на творбата си, поетът, вдъхновен от преданието за тракийския цар Харпалик и дъщеря му Харпалика, рисува скиталчествата на волския цар Метаб, изгнан от столицата си Привернум ( име, което, според мен, означава "При върха" ) и отглеждащ в дивата гора малката си щерка Камила. Ето как той прекосява река Амазенус с детето на ръце ( превеждам в проза ):

"Вървеше той, детето притиснал до гърди, в далечните планини, в дебрите на лесовете, а наоколо с оръжие го търсеха волските, заплашвайки го със смърт. И внезапно пътят на беглеца прегради пенестият поток: с брегове високи и изровени, водите си струеше Амазенус, разлял се от дъждове обилни. Иска Метаб да преплува, но скован от любовта си към младенеца, се бави, боейки се за безценния товар. И дълго той размишлява, докато в душата му съзря решение. Воин могъщ, носеше винаги той пика огромна. За дръжка ѝ служеше чепато обжарено дъбче. Обвивайки с мека коркова кора като в пелени дъщеря си, ловко я привърза с лико към средата на пиката родителят. В мощната ръка, тресейки копието, той се помоли на небесата: Дево, владетелко на горите, щерко на Латона всеблага! За твоя служителка посвещавам детето! Избягвайки смъртта, то за първи път се докосна до оръжие. Дъщеря ми, о богиньо, приеми - на неверния вятър я поверявам! И Метаб, отмятайки рамо, хвърли копието. Гърмеше водата и над бистрия поток, пиката летеше свистейки, отнасяйки малката Камила. Сам Метаб, застрашен от тълпата, която настъпваше все по-близо, се хвърли във водата и тържествувайки поема той младенеца - от Тривия дар - и копието изтръгва от брега".

Посветена така на Диана, Камила израства в гората и се упражнява в бойното изкуство, пренебрегвайки обичайните женски занимания:

"Копие наточено ѝ даде родителят в нежните ръчици, стрели в колчана и лък провеси на момиченцето. Вместо дълги одежди и мрежа позлатена в косите, кожа на тигрица главата и гърба ѝ покрива.(...) Знае Камила любов само към оръжието и девствения живот, свято пазейки чистотата си".

Превръщайки се в съвършен воин, прекрасната Камила създава отряд от амазонки и участва във войната срещу троянците, предвождани от Еней.

"Там, дето сечта кипи, ликува амазонката Камила: лявата гръд е открита, колчан е наденат на раменете. Ту праща тя все по-често гъвкави копия, ту бойната брадва в неслабееща ръка размахва. Лък златен на гърба ѝ звъни - оръжието на Диана. Даже когато противникът я заставя да отстъпва, стрели тя праща назад, обръщайки се в бързия бяг. Отбран отряд от спътници я съпровожда: Ларина, Тула се носи зад нея и Терпея с медна секира. Най - добрите деви на Италия е избрала тя - украшение на войската, и в дни мирни и в бой надеждни помощници. Тъй в тракийския край при хладните вълни на Термодонт, гонят със звън конете амазонките в пъстри доспехи, носят се с Хиполита в бой или след любимката на Марс, Пентезилея, летят след нейната колесница и гръмък разнася се женският вик, и бляскат луноподобните щитове".

Животът на смелите е кратък и Камила пада в тази битка, сразена от копието на троянеца Арунт.

Ала името Амазено - Амазонка, на двете волски реки остава до днес - във вечна памет на волската амазонка.

"Енеида" е художествена творба. Но имената на реките и на град Амазено са неоспорим факт и са отбелязани на картата - значи амазонки в Лацио наистина са съществували.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА



Свързани новини