По речта на политиците ни могат да се изучават диалекти

Речта на българските политици надхвърли сериозно границите на доброто общуване, заяви езиковедът Владислав Миланов, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според ново изследване на СУ и Центъра за анализ на политическата реч, тя става все по-агресивна, в нея не се спазват елементарни принципи на етикета в общуването.

“Наблюдавахме истинско незачитане на словото. Истинско неумение да се изслушва събеседникът, което в крайна сметка остави усещането, че всички политици говорят в тона на агресията и в тона на обидата”, коментира Миланов словоизлиянията в хода на изборния процес.

Уличният език присъства силно в политическото говорене, което е недопустимо на високи, официални форуми. В публичното пространство не трябва да се чуват и диалектни форми, но нашенските политици не могат да се преборят с регионалните си учленителни навици.

Редукцията на гласен звук „е“ като „и“, типично за източнобългарските говори - дипутати, мобилни опиратори, сльед осимдисет и дивьета година, да излези, парити, спициални е често явление в устата на българския политически елит.

Според езиковедите, 38% от политиците ни пък не могат да произнесат коректно думата "министър-председател", когато тя е членувана и вместо правилното "министър-председателя" звучи "министър-председателъ", типично за западнобългарския изговор.

Когато преподаваме ятовия преглас, неслучайно казваме, че само през речта на трима министър-председатели можем да го обобщим, даде пример д-р Владимир Миланов:

“Първо, през речта на Симеон Сакскобургготски, който върна западнодиалектното "вервайте ми", след това през речта на Сергей Станишев, който непрекъснато говореше за "голямите" успехи на българското правителство, след това през речта на Бойко Борисов, който отново върна западнодиалектния изговор от типа "беха", "щеха", "да говорат", изтъкна Миланов, цитиран от БНР.

Преподавателят съобщи, че анкета сред студенти от четири специалности в Софийския университет е показала, че 88% от тях категорично не са одобрили речевото представяне на политиците.

Според преподавателя по български език Надежда Сталянова, политическото говорене в предизборната кампания е разделено в три типа. Първият тип е "езикът на експерта", при който политиците говорят неутрално, наукообразно, като речта им е наситена с абстрактна лексика. “От всички политици чувахме: "България трябва да постигне финансова стабилност...", "Трябва да генерираме потенциал...", посочи Сталянова и допълни, че този тип говорене не достига до избирателите.

На другия полюс е "езикът на интригата", включващ нападки и обиди към опонентите. Третият тип политическо говорене е именно "езикът на улицата", който използва
битова и разговорна лексика, неподходящи за ситуацията и аудиторията.

Миланов отчете и прастарата тенденция, че политиците „уютно се крият зад клишето и намират лесен начин да кажат това, което предварително са намислили да кажат", с което реално не казват нищо. Езиковедът го нарече вече „устойчив модел“ на общуване. 

За речта на държавния глава Росен Плевнелиев Миланов коментира, че той говори бавно и често информацията зад изказа му се загубва. Затова на студентите им се струвало, че сякаш разказва приказки на малки деца, което приспивало, вместо да грабне вниманието.

“Често се шегуваме, че вече не е нужно да ходим на теренни проучвания, за да наблюдаваме диалекта, защото парламентът ни предоставя достатъчно материал”, коментира езиковедът.