„Баз Светлинна година“ е приятно филмче, което греши, закачайки се с носталгията на зрителя (ТРЕЙЛЪР)

Pixar рядко страда от липсата на свежи идеи, но изглежда, че анимационното подразделение на Disney е ударило на камък тази година, щом дойде време да видим някаква форма на странна предистория за „Играта на играчките“. „Баз Светлинна година“ на практика не е най-лошата продукция на компанията, но определено допусна голяма грешка, закачайки се с носталгията на зрителите.

Сюжетът ни връща през 1995 г., когато на бял свят се появи „Играта на играчките“ и милиони деца по целия свят се влюбиха в анимацията, която ни показа живота на кукличките, когато малчуганите ги оставят намира. Баз Светлинна година и Ууди Каубоя мигновено се превърнаха в любимци на всички. Тазгодишният филм е решил да ни покаже откъде е получено вдъхновението за космическия рейнджър. Оказва се, че това е игрален филм за пътешественици из космоса, а въпросните рейнджъри са техните пазители.

Най-просто казано, заглавието е филм във филма, като се предполага, че зрителите познават до болка сюжета от преди 27 години.

На пръв поглед филмчето е доста интересно, особено с оглед натрупаното познание през годините за вселената. Космическо пътуване, пътешествие във времето, роботи, заселване на нови света и тям подобни са евъргрийн теми, които трудно могат да се изчерпат.

Ангъс МакЛейн е режисьор на филма, като това е дебютното му заглавие в пълнометражна продукция. От близо 30 години обаче той е сред аниматорите в Pixar, които ни дадоха „Търсенето на Немо“, „Таласъми ООД“ и „Феноменалните“. Трудно ми е да преценя дали се е справил добре в новото си амплоа, което е по-скоро положителен знак. Той е работил и по сценария и трябва да призная, че имаше някои любопитни обрати, които ме изненадаха приятно.

Сериозен е успехът с привличането на Крис Евънс към главната роля. Актьорът, изиграл „Капитан Америка“, без съмнение е един от любимите ни екшънгерои в последно време, макар тук да участва само с гласа си.

Далеч по-скромен е кастът с Кеке Палмер, Питър Сон, Таика Шаитити и Дейл Сулс. Джеймс Бролин е любопитно попълнение, но той сякаш е по-интересен за гледане, отколкото за слушане. Разбира се, важно е да се отбележи, че „Баз Светлинна година“ е дублиран на български, така че бързам да приключа бързо темата с актьорския състав.

Хареса ми, че анимацията отново заложи възпитателни моменти, които да улеснят родителите в разговорите с децата им. Лошото обаче е, че в даден момент идват прекалено много. Излишно е да казвам, че хомосексуалистите отново намират място. Неприятното е, че това се превръща повече в задължение, отколкото да има някакво отношение към разказваната история.

Не съм очарован от честите препратки към първоизточника на филма - „Играта на играчките“. Онзи Баз от преди 27 години бе култов, не защото е реалистичен, а, защото е по детски идолизиран. Когато обаче се опитаме да го направим сериозен, нещата стават нелепи.

Освен това, зрителите на първия филм днес са големи мъже и жени. Много от тях дори си имат свои деца, които да заведат на кино. Със сигурност мнозинството от тях ще напусне киносалона с горчив вкус в устата, защото нищо от магията на „Играта на играчките“ не се забелязва тук.

Оценката ми е посредствена, имайки предвид, че рядко филм на Pixar в моите очи е лош. Давам му 6/10, като признавам, че съм по-щедър, отколкото предполагах в началото. Широката публика обаче очаквам да е много по-критична. Добре, че стрийминг платформите вече бързат да пускат новите филми онлайн след месец-два, защото иначе „Баз Светлинна година“ щеше да мине и да замине без да остави какъвто и да било отпечатък върху съвременното филмово изкуство.