На Лазаровден в Ловеч се открива традиционният Национален събор на народното творчество

На Лазаровден в Ловеч се открива традиционният Национален събор на народното творчество. Това ще стане на сцената на площад „Тодор Кирков“, като първа пред публиката ще излезе Петя Панева, става ясно от програмата на Община Ловеч.

Следват концерти на Фолклорен танцов ансамбъл „Магия“ при сдружение „Танцьорите“, както и на читалищни състави от различни селища в общината и страната.

На сцената в двора на бившата казарма ще се изявят Оркестър „Калофер“, Народно читалище „Бяла Анаста 2016“, Ансамбъл „Пирин“.

Съборът продължава и в неделя, на Цветница.

През тези два дни майстори ще демонстрират различни занаяти на площад „Тодор Кирков“ в стария квартал „Вароша“. По традиция всеки посетител ще може да си отнесе вкъщи ръчно направен предмет от ръцете на занаятчиите.

Силвия Вутева, уредник и етнограф на Регионалния исторически музей в Ловеч разказа за БТА, че в българския традиционен календар Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - Лазаруването. Той е общобългарски и е в системата от тези пролетни обреди. Лазарските игри са между най-жизнерадостните, поетични и масови, запазени до наши дни. В празнично-обредния цикъл широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот.

Основната възрастова група от участници са моми, на които им предстои задомяване. В някои области на страната, включително и в Ловешко, изпълнителките са момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години. За да се подготвят за лазаруването, девойките се събират отрано, учат и си припомнят лазарски песни и игри. Тъй като през Великденските пости не се правят веселби, тези седенки са били единствената забава за женската челяд. Лазарските групи се разпределят по махали и обикновено включват участници на една възраст. По-рядко срещано е една лазарска група да обикаля цялото село. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Пъстрите костюми са допълнени от накити, монети, цветя и венчета. Както и при останалите от този тип обреди, групата се събира при предварително избрана водачка, разказа Вутева.

Малките лазарки обхождат домовете на съседи, близки и роднини сутринта на празника, а по-големите обикалят цялото село или махала от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница.

По думите на Силвия Вутева повсеместно е народното вярване, че където са влезли и пели, ще бъде честита цялата година. Песните са изпълнени с копнеж за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. За всеки член от семейството участничките подбират песни, които съответстват на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде в окичените с цветя кошнички се даряват яйца, парички, брашно, а в наши дни и всякакви вкусотии.

В Средните и Източни Родопи обичаят за дъжд „Пеперуда“ се прави на Лазаровден, като се изпълнява от самите лазарки. В останалите райони на страната се извършва само по време на лятната суша.

Финалът на празника е с прочутото лазарско хоро, където жени и ергени оглеждат нагиздените моми и избират своите бъдещи снахи и съпруги, разказа още Силвия Вутева.