През 1980 г. художникът Николай Зиков предсказва падането на Паметника на Съветската армия СНИМКА

През далечната 1980 година, социализмът и съветският режим в България изглеждат непоклатими, като бронзов паметник на партизани. В този момент обаче, художникът Николай Николов-Зиков рисува картина озаглавена „Gloria Mundi“ (на латински „Световната слава“), изобразяваща каменни стълбища водещи до пропаст, срутени статуи и празни постаменти на паметници. Един от постаментите повтаря на заден план повтаря контурите на построения през 1954 година Паметник на Съветската армия, без скулптурната композиция върху него.

Внушението е очевидно и поредна крачка в битката на автора със соццензурата, започнала през 1976 година с организирането на таен вернисаж, посветен на 1300 годишнината на България; преминал през изобразяването на Салвадор Дали върху картина, участваща на обща художествена изложба в Добрич (тогава Толбухин) през 1977 година; и кулминирал с представянето на платното „Обикновен социализъм“ за участие на международна младежка изложба в София през 1980 година (картината изобразява хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера и червени знамена върху тях). След тази провокация, художникът е привикан от службите и информиран, че никога повече няма да бъде допуснат до изложба. Именно по този повод той рисува картината Gloria Mundi, вдъхновена от латинската сентенция Sic transit gloria mundi, т.е. Така преминава световната слава.

Николай Николов-Зиков е роден през 1946 година в София. Завършва Художествената гимназия и Художествената академия. По време на следването си попада в бохемската среда на „Млечният бар“ и интелектуалния кръг около Владимир Свинтила – писател, литературен критик, публицист, журналист, преводач и политически дисидент, в чието обкръжение израстват някои от емблематичните имена на българската контракултура от 70-те и 80-те години като Христофор Тзавелла, Виктор Пасков, Христо Калчев, Николай Кънчев, Рембранда, Слави Боянов и пр. Естетическата максима на кръга е да твори така, все едно материализмът не съществува – нещо, което неизбежно ще го изправи срещу самия тоталитарен режим.

Въпреки скандала, който предизвиква с картината „Обикновен социализъм“, през 80-те години освен „Gloria mundi“ Николай-Николов-Зиков рисува цял цикъл сюрреалистични творби с откровени политически послания и упорито се опитва да ги вкара в изложби, ю всеки път получавайки отказ. По този начин на бял свят се появяват картините „Жизнено пространство“, „Среща“, „Нов свят“, „Всички Божии хора“, „Отломки“, „Безмълвие“, „Разминаване“, „68-ма“ и „Имаго“, всички посветени на вечната тема за свободата и нейния сблъсък с робството. Първата самостоятелна изложба на Зиков е осъществена едва през 2020 година.