Лице в лице с времето

Фотографски цикъл от портрети на хора, оставили своя отпечатък с делата си, ангажирали себе си в промяната на обществото, знакови фигури на учители, художници, скулптори, журналисти, хора на действието и хорана духа, политици и общественици, силни личности, носещи своите несъгласия и амбиции, опитали да реализират мечтите си, опитали се да променят нещо в мисленето и поведението на другите, някои от тях противоречиви знакови фигури, като идеята е сякаш не само ние да провидим и осмислим времето, намествайки и оценявайки с днешна дата техните дела, но и те самите да се огледат в себе си. В този смисъл това е едно изследователско начинание, в което и ние ставаме участници – защото чрез промененото или непромененото отношение към тези личности, проверяваме и себе си. В тези портрети се оглеждаме и ние – в хора, на които сме вярвали и от които може и да сме се разочаровали, други несправедливо сме забравили и отместили от полезрението си, а именно те са били истински стойностните и ще разпознаем себе си, промяната настъпила в нас самите.

Оглеждат се в себе си и самите герои. За да си признаят доколко са искрени и истински, доколко показват себе си чрез своя идеализиран образ, излагайки на показ по-доброто си Аз, доколко са успели да свалят социалната си маска за пред другите и да си направят своята равносметка. „Аз ли съм, не съм ли аз“- репликата на Пирандело от „Хенри IV“ ( блестящото изпълнение на Апостол Карамитев е незабравимо), човек все някога трябва да си я зададе.

Прочитайки времето по този начин чрез личностите и нашето отношение към тях, ние самите можем и да си дадем оценка защо е толкова трудна промяната към по-добро. Защо омразата се вселява в нас лесно и отрицанието, несъгласията непрекъснато избуяват.

„Идеята на изложбата се зароди поради трудното време, в което живеем. Българинът в момента много лесно поддава на страх, на омраза, хората се разделят. Времената са малко тъжни и натъжават всеки един чувствителен творец. Всъщност, аз реших да се „хвана“ за това кой какъв е, независимо от това каква личност е, какви убеждения има. Това са все хора, които са много силно фокусирани не в омраза, а фокусирани върху своята работа.“
Това каза пред БТА Теодора Нишков по повод своята фотоизложба „100 запечатани от времето“.
И вероятно псевдонимът ѝ – Теодора Нишков – „Принц Датски“ не е случаен, защото разпознавайки времето през неговите лица, неминуемо ще стигнем до вечния шекспиров въпрос: „Да бъдеш или не“.

“Не можете да научите на нищо човек. Можете само да му помогнете да го открие у самия себе си.“ Галилей

Също както фотографските портрети на Надар, присъстващи в много национални колекции, „100 запечатани от времето” (Строители на съвременна България) цели да разкрива своите образи, наблягайки на графичност и естетика, характерни за високата култура на класическата фотография. Чрез тези образи умът на гледащия е поканен да излезе от сферата на обикновеното и да навлезе в света на изключителното.

Фотографските сесии протичат в лично професионално студио при абсолютна коректност, конфиденциалност, деликатно отношение и грижа. Този фотографски цикъл е с некомерсиална цел и е провокиран от усещането за неща, които може би си отиват, или неща, които бихме искали да останат, от непреодолима жажда по човешкото и неговите ценности, по красотата. Жажда да си спомним за душата и достойнствата на силните, за това какво можем да носим, кои сме. Това е нещото, което ми дава изключително усещане за заряд, удовлетвореност и смисъл. Моята цел е, когато човек гледа фотографиите, да усеща определен дух на несломимост и характер, както и човещина, които въпреки противоречивостта на всяка личност остават като едно богатство…

Източник: obache.bg