Единствен!

Милена ВЪРБАНОВА

Спомням си, че преди няколко години, когато все още хвърлях поглед на профила си във фейсбук, някой от тия незнайни "приятели", чиито покани на случаен принцип приемаме в платформата, качи портрет на Ален Делон.

Сигурна съм, че качилият снимката бе жена и ми се струва, че поводът бе рожденият ден на Делон. Така, по женски, както става в тия форуми, започна шеметно състезание коя от дамите ще изрази само с една дума личността на Ален Делон и отношението на женската част на света към него. Една написа "Прекрасен", друга я надмина с "Великолепен", трета възкликна: "Недостижим". А аз взех, че драснах: "Единствен". Вечерта отворих фб и видях, че съм спечелила негласния конкурс - най-много харесвания бе събрала моята "единствена" дума.

И се замислих, че без да го съзнавам и желая, бях изрекла истината - Ален Делон остана единствен, без съперници и последователи, както във френското и световно кино, така и за старите момичета от моето поколение. Той притежава абсолютна, непокорна и покоряваща, металическа, поразяваща като кинжал, красота, която не се промени с възрастта - освен съвсем напоследък, след преживения инсулт и последвалата го доста тежка деменция, настъпила преди 3-4 години. Лицето му, мъжествено и в същото време облъчено с жествен, елегантен, фин, присмехулен, чисто френски отенък, бе и студено, и надменно - и страстно едновременно. На това лице прилягаха антагонистични роли - и на самотни борци за социална правда, и на ченгета, и на злодеи.

Да, това лице, излъчваше самотата на хищник единак, който стои над посредственото битие, който си е извоювал правото да живее по собствени закони и да праща по дяволите критиците си. Всъщност такива критици не са били много в бурния живот на Делон. Имаше в него нещо много гордо и остро, вродено господарско, което подчиняваше и мъже, и жени. Имаше дори нещо мрачно, плашещо в тия ледено-огнени морско-сини очи. Нещо от красотата на глетчерите, пронизани от слънчев лъч. Четох веднъж признания на второстепенни актьори и помощник-режисьори на филми, в които Делон е участвал, те говореха в един глас какъв трепет и дори свещен ужас е предизвиквал у тях само с един поглед, когато от сервилност и престараване са се отнасяли нетактично с него. И лицето, и осанката, и ръстът - по-висок от този на обикновените французи, внушаваха усещането, че пред тях стои прероден френски монарх. В неговата безгранична свобода, нямаше нищо пошло.

И във външността му, и в духа, и в постъпките му нямаше нищо лигаво, педерастко, джендърско, характерно за стадата от актьори-красавци. Той никога не си направи пластична операция, за да се подмлади. Холивудските "секс-символи" са палячовци край това божество, което природата бе изваяла от монолитен мрамор, без никаква грешка. Ален Делон най-много от всички човеци, които съм виждала, се доближава до представата ми за най-прекрасния от боговете - Аполон. Небесен и хтоничен бог на подземните сили, Феб и Сминтей.

Аз израснах с неговите превъплъщения - с "Роко и неговите братя", с "Гепардът", с "Двама мъже в града", с "За кожата на едно ченге"...

Днес красотата окончателно напусна нашия свят. Съжалявам днешните момичета.