Защо Стефан Цанев не пожела да го номинират за "Аскеер"

Две големи новини произведе обявяването на първите номинации за театралните награди „Аскеер“ днес - за драматургия. Едната е, че великолепната пиеса на Стефан Цанев „Духът на поета“ не е сред обсъжданите от журито 25 български текста, реализирани на сцена от 1 април 2013 до 31 март 2014 г. Председателят на Фондация „А`Аскеер“ Милен Миланов обясни за Факти.бг, че самият известен драматург, поет и публицист е изпратил специално писмо до него и колегите му, с което желае този път да не бъде включван в никакви оценки и номинации. Това е прецедент, тъй като по регламент на разглеждане подлежи целият драматургичен "урожай" за периода.  

Авторът на „Български хроники“ всъщност е напълно прав - „Духът на поета“, която той скромно определя като „смешна трагедия“, е много повече от пиеса, достойна за номинации и награди. Драмата на Стефан Стамболов и Захарий Стоянов, заради които духът на Ботев (абсолютният идеализъм) се завръща да поиска сметка, е дискусия за историческата ни съдба, за единоборството и избора между прагматизма и жертвеността в политиката, за смъртта на поборниците и възкръсването им като диктатори. Мощният полемичен текст би могъл да бъде крайно изпитание за политическия комфорт и на днешните български властници и техен катехизис, в случай че все пак някога поискат да се превърнат в държавници.

Миналата година друга творба на Стефан Цанев - „Деца на света“, остана на един глас разстояние от триото на номинантите за „Аскеер“. Това навярно също би могло да е повод за известния творец да не иска качествата му да бъдат претегляни на кантар наравно с тези на дебютантите.

Но така или иначе, отсъствието на "Духът на поета" от списъците с отличниците е далеч по-фрапиращо. Пиесата бе пропусната и от Съюза на артистите - може би, за да не буди опасения за конфликт на интереси, тъй като главните роли в нея изпълняват шефът на САБ Христо Мутафчиев и заместникът му Валентин Танев. Макар че по принцип комисията би трябвало да оценява текста, без да се влияе от спектакъла по него.     

Ето какво коментира специално за Факти.бг самият Стефан Цанев:

"Казано откровено, има демонстративно пренебрежение, струва ми се, не само към мен, а към това поколение автори - ние сме фактически извън всякакви номинации. Същата пиеса, както виждате, не е спомената и при „Икар“-ите, а там не се бях отказвал от номинации, не съм се обаждал... Така беше и миналата година с „Деца на света“.

Навремето като драматург във Военния театър бях един от инициаторите да се въведе „Аскеер“ за драматургия и първата такава награда аз я връчих лично на Станислав Стратиев. След това бях председател на журито и присъствах на неща, които ме отказаха да участвам по-нататък.

Но в края на краищата е по-добре младите да получават награди - това го казвам много сериозно, - защото е голям стимул. А на мен за какво са ми наградите вече?! Защо трябва да се унижаваме да ни преценяват, че „нищо не струваме“?! Така беше навремето и с Константин Илиев - по същата причина и той се беше отказал. Сега не знам дали участва, или не.

И това е нормално - ние сме хора „извън чертата на живота“ (имам и стихотворение „Човек зад борда“). Може би новата драматургия е съвършено друга, каквато и трябва да бъде, а ние сме извън тази мода и тези нови веения. Може би това е справедливо.

В края на краищата мога да кажа: щом за последните две години са номинирани 12 пиеси, които са по-добри от моите, това е оптимистично (по 3 съответно за „Икар“ и „Аскеер“ - б. ред.). Казвам го и с ирония, и без ирония. Поне хората, които журират, това демонстрират".

Другата голяма новина е, че тази година за пръв път в 24-годишната си история церемонията за връчването на наградите „Аскеер“ няма да бъде в навечерието на Деня на славянската писменост и култура, а на самия 24 май. Това се налага заради европейските избори на следващия ден. На 23 май ще бъдат излъчени финалните дискусии и послания на участващите в тях партии и кандидати и цялата телевизионна техника и медиен ресурс ще бъдат концентрирани около това. А 24 май ще бъде не само празник, но и ден на размисъл. Стига да не бъде взривен с шокиращи разкрития, както се случи непосредствено преди парламентарните избори миналата година, театралните награди на гилдията биха могли да станат истинска културна доминанта на деня. 

Когато на 23 май преди 12 години папа Йоан-Павел Втори пристигна на посещение у нас, цялата мощ на БНТ - основен медиен партньор на „Аскеер“-ите, бе впрегната около визитата на Негово светейшество, но Милен Миланов и останалите учредители на приза мобилизираха влиянието си на публични личности, за да извоюват церемонията да се предава пряко на екрана на националната обществена телевизия, както винаги преди и след това. И успяха. Очевидно сега това не е възможно, защото огромни политически амбиции, трупани цяла година, са съсредоточени в предстоящите евроизбори, които ще бъдат индикация за последващите (кога?!) парламентарни. Така че нека е на 24 май, нека е повод за размисъл, нека е истински празник...

А сега по същество за номинираните за съвременна българска драматургия. Те, по азбучен ред, са Георги Тенев с пиесата „Злият принц“, поставена от самия него в Народния театър „Иван Вазов“ с претенциите за черен трилър, който повечето критици определиха като еднодневка. Оля Стоянова със спечелилия конкурса на Театър София текст „Покана за вечеря“, реализиран съвсем скоро на тамошна сцена от младата Тея Сугарева. И последната пиеса от трилогията на Яна Борисова „Хората от Оз“, която преди броени дни грабна наградата „Икар“ на Съюза на артистите в категорията за нова драматургична творба. Зад последните две заглавия стоят текстове за интимния свят на човека, за нещата от живота, за кръстопътните изпитания на индивида. Или както доц. Георги Лозанов от името на журито ги нарече - за „аз-ти отношенията“.

Живеем в подгероическо време, в което не съществуват каузи, по-големи от човешкия живот, заради които да се жертваш. Фактът, че вече няма фанатизирани герои и социално-мутренска тематика е радващ, коментира той.
Извън номинациите останаха вече популярни с реализациите си текстове на известни имена като „Бясна, кривогледа, лакома“ на Боян Папазов, „Глас“ на Елена Алексиева, „Две“ на Таня Шахова, „Речта на селския крал“ от Румен Леонидов и др. От журито разкриха, че отново, както миналата година, е имало 3-4 пиеси, които само един глас е отделял от тройката, а три текста е трябвало да се прегласуват заради получените в началото равен брой точки.

Категорията за съвременна българска драматургия е създадена преди 10 години и само по себе си е събитие, че томчето с номинираните произведения ще излезе за десети път, отбеляза председателят на журито проф. Георги Каприев.

Една пета от разглежданите 25 пиеси са на новопосветени автори, 18 от тях са поставени в София, 7 - в извънстолични театри. Седем театъра са включили в репертоара си по две нови български пиеси, а Сатиричният театър - цели три. „Откога те чакам“ на Орлин Дяков пък в рамките на месец излезе на сцената в Русе и в Гюргево, Румъния, сочи статистиката на шефа на "Аскеер"- ите Милен Миланов.