Един от последните кошничари у нас: Не сме си помисляли, че занаятът може да изчезне

56-годишният Станко Киров е единственият останал кошничар в Бургаска област и един от малкото в България. Въпреки всички трудности, той продължава да плете ръчно кошници, аксесоари и всякакви видове мебели, съобщава бТВ.

Преди дни майсторът бе вписан и в регистъра на "Живите човешки съкровища" – кампания 2024 на Министерството на културата.

Майстор Киров практикува занаята от 30 години без прекъсване. Магията се случва в неговата работилница в Българово.

„За първи път влязох в кошничарската работилница на човека от когото учих занаята - Йордан Йорданов, бившият кмет на Българово. Аз не можех да си представя в първия момент, че от един сноп пръчки, които са били там на земята подпрени някъде, може да се правят всички тези неща, които виждате в работилницата, които правя и през годините“, обясни майсторът кошничар.

Освен кошници Киров прави столове, маси, канапета, дивани и гардероби. Изработката на една средно голяма кошница например отнема около ден.

В миналото кошничарството е било добре познат занаят в региона.

Във всяко семейство до средата на XX век е имало плетени съдове и изделия. Познанията за изработването им са се предавали през поколенията. Днес обаче е изчезващ занаят. Практикува се професионално от не повече от десет души в страната ни.

„Преди 30 години не беше така. Никога не сме си помисляли, че този занаят може да изчезне. Старите майстори, които са работили, когато са напуснали вече земния си път, младите не са продължили и в един момент стана така, че наистина сме на пръсти на една ръка се броим“, коментира Станко Киров.

„Винаги казвам, че съм си свършил половината работа, усвоявайки занаята на едно добро ниво, но не го ли предам, значи другата половина част от работата не съм си я свършил. Кандидатстването ми по тези живи човешки съкровища, един от мотивите е да може да се популяризира този занаят, да се запалят хората, които биха проявили интерес към него. С най-голямо желание всичките умения и знания, които имам бих ги предал на всеки един човек“, допълва майсторът.

Следващата цел на Станко Киров е изчезващият занаят да бъде вписан и в националната листа на нематериалното културно наследство.