Режисьорът Бойко Илиев - 25 години в "Диалог" със зрителите

25 години от създаването на първия частен театър „Диалог” ще отбележи тази вечер режисьорът Бойко Илиев с представлението „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла”. Той ще отпразнува юбилея на сцената на „Сълза и смях” в компанията на актьорите Иван Радоев, Елена Петрова и Мариела Топалова. Бойко Илиев е автор на документалната пиеса по писма на Яворов, Лора и Мина и я посвещава на 100-годишнината от смъртта на големия поет. Постановката е продукция на Драматичен театър „Антон Страшимиров” - Разград, в колоборация с продуцентска къща „Евро Диалог”. Постановката ще бъде представена на 18 юни и във Варна в театър „Балгаран”.

През есента на 1988 г. група актьори от Пазарджишкия театър под ръководството на Бойко Илиев създават два спектакъла: „Последната нощ на Сократ” от Стефан Цанев” и „Стриптийз в открито море” от Славомир Мрожек, с което поставят началото на Театър „Диалог”. Официална рождена дата на театъра е 31 май 1989 г. във Военния клуб в София с „Убийството на Гонзаго” от Недялко Йорданов.

Поетът и драматург Недялко Йорданов, вече сериозно име в българската литература и поезия по онова време, се превръща в своебразен  кръстник на театъра. Той присъства на премиерата на „Убийството на Гонзаго” и връчва символично един голям кръст на Бойко Илиев. Режисьорът го приема с благодарност и като че ли този кръст предопределя пътя му по-натам.

Следват „Житие и страдание” по Софроний Врачански, „Това е абсурд” от Иван Кулеков (спряна на 4 ноември 1989 г. от ГПУ и разрешена след февруари 1990г.), „Подли, отчаяни, ненужни” от Димитър Милев, „Гърдите се събуждат първи” по Иван Кулеков, „Реквием за Хамлет” по Хайнер Мюлер и Том Стопард, „Бог” от Уди Алън, „Калигула” от Албер Камю, „Макбет” от Хайнер Мюлер и Шекспир, „Смърт” от Уди Алън, „Хубавата Клара” от Фасбиндер, „Идиот” по Достоевски, „Стига ми толкова, оставам в леглото” от Кренделсбергер, „Постоянството на веселието и мръсотията” по Реймон Кьоно, Венедикт Ерофеев, „Пътуване към Нирвана” от Артър Копит, „Плъховете” от Петер Турини, „След репетицията” по Бергман, „В полите на Витоша” от Яворов, „Нора” от Ибсен, „Красотата ще спаси света” по Достоевски, „Кожа и небе” от Димитър Динев, „Брачната илюзия” от Ерик Асус и други.

„Всеки режисьор сам търси своя път към актьора и би трябвало да бъде верен на себе си в зависимост от това какъв театър иска да прави. Режисьорът не бива да преминава отвъд човешките взаимоотношения в името на една илюзорна цел – т. нар. страхотен, гениален спектакъл. Най-благодарен съм, когато успея да предавам моите мисли и емоции на актьора отсреща, а той ги поеме, развие ги и твори сам. Защото актьорът е този, който се среща с публиката, неговите очи, неговитя дух, неговият мозък прескачат рампата и стигат до зрителя. Режисьорът е посредник между драматурга и актьора, межуд актьора и публика. Затова той трябва да бъде много внимателен какво съдава” - така Бойко Илиев определя мисията на режисьора.