Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times, предава БТА.
Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.
В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“
Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.
Лауреатът на „Виленица“ се определя от международно жури, съставено от утвърдени писатели, преводачи, университетски преподаватели и есеисти. Тази година председател на журито е словенският поет, преводач, радиоводещ и диджей Грегор Подлогар.
В мотивите за избора се казва: „Господинов умее да пише вълнуващо, увлекателно, тежко. Писането му, обсебено от социални и исторически събития и фокусирано върху невидимия индивид, понякога е непредсказуемо и фрагментарно, но майсторски се слива в едно цяло — тънкообидно, дори непознато и наситено с груб хумор. Накратко, Георги Господинов, 40-ият носител на наградата „Виленица“, показва как литературата може да говори на всеки – и днес, по убедителен начин.“
Тържествената церемония по връчване на наградата се провежда традиционно в пещерата „Виленица“ в рамките на едноименен литературен фестивал. През тази година събитията ще се състоят в Любляна, Локев, Сежана, Копер, Нова Горица и италианския Триест в периода от 8 до 13 септември.
Фестивалът „Виленица“ е събитие, което събира автори, „които формират литературната мисъл в света и променят обществото със своето присъствие и изкуство“, каза президентът на Асоциацията на словенските писатели Марий Чук.
Мотото на тазгодишното издание е „Прекрасен нов свят – нови правила за живот“, като акцентът ще бъде поставен върху литературния диалог като средство за преодоляване на разделенията.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Хайван Костофф
Коментиран от #7
17:48 21.05.2025
2 Сатана Z
17:48 21.05.2025
3 МхтоМхто
18:05 21.05.2025
4 Бойкот на алчния сайт О.Л.Х.
18:19 21.05.2025
5 Евала
18:21 21.05.2025
6 резани
18:24 21.05.2025
7 плевен
До коментар #1 от "Хайван Костофф":
Ама ти да не мислиш, че някой от асоциацията на словенските писатели е чел Г.Г. ? Казали са им да го наградят- наградили са го. И са го забравили.18:28 21.05.2025
8 Леля Гошо
20:01 21.05.2025
9 фен на сидеров
20:27 21.05.2025
10 Име
Коментиран от #15
20:31 21.05.2025
11 Посетител
21:44 21.05.2025
12 Тореро
21:52 21.05.2025
13 Хаха
21:53 21.05.2025
14 коментар
Ще го обявим за Патриарха на новата българска литература, в училищата ще закачат лика му, на 24-ти май ще славят името и таланта му, ще го включат и в учебната програма
...
само дето на сила хубост не става, все така почти никой няма да го чете, а малцината прочели негова боза до край няма да си признават, че са се прецакали, за да не изглеждат глупави в очите на необразованите тик-токъри.
Жалко само за изсечените дървета!
23:30 21.05.2025
15 Трол
До коментар #10 от "Име":
Тя обаче може да пее.07:48 22.05.2025
16 Баба ти
19:27 27.05.2025
17 ЧИТАТЕЛ
ИЛИ ЕДНО МНЕНИЕ
Анита Коларова за „ФИЗИКА НА ТЪГАТА” от Георги Господинов
Националният дарителски фонд "13 века България" стои зад тази награда, както и журито начело с проф. Боян Биолчев. Книгата има вече три издания. Отличието предполага, че текстът е еманация на съвършенството в областта на жанра. Подозирам, че добрият PR си казва думата, но читателите едва ли дочитат "романа". Освен ония, които Г.Г. нарича "нашите". За мен остава съмнението, че има някой, който повече заслужава това отличие.
Скрупульозното заглавие
в което ключовите думи са физика и тъга, би трябвало да подскаже, че ни предстои почти ф и з и ч е с к а среща (потокът от фини частици, за който говори Г.Г., забелязващ се в тъмнината на киносалоните пред прожекционния апарат) с възвишеното и поетично състояние на човека, присъщо на чувствителните души и на големите поети, превръщащо се често в стимул за творчество - тъгата. Основателно читателят се насочва към текста в очакване на поне бегла прилика с творби от типа на "Страданията на младия Вертер" на Йохан Волфганг Гьоте, автобиографично четиво от направлението "Бурни устреми" (Sturm und Drang), разплаквало читатели от не едно поколение по целия свят. Или "Роден съм да живея в самота" на Франц Кафка.
Но, уви! Остава излъган. Тъгата не е основното състояние на главния персонаж. Тя се оказва недостижимо чувство, което той бърка с омразата и страха. Графическото изписване на думата няма нищо общо с реалност
15:25 31.05.2025