Как българите се борят с наводненията

Наводненията в древността са били още по страшен бич за средновековните обитатели на Европа, особено за равнините й части, тъй като реките за разлика от днес не са били „стегнати” от диги, разказват проф. Божидар Димитров – директор на Национален исторически музей (НИМ)

Дъждове с много по-малка интензивност от тези, които претърпяха Англия, Германия, Австрия, Чехия, Сърбия, Босна, а в последните дни и ние, както и пролетното снеготопене са причинявали чудовищни бедствия на селищата, реколтата, а и на хората.

Как европейците са се борили с това бедствие? Според френският историк Бродел до началото на ХІХ век по най-простия начин – не са заселвали плътно равнините. Бродел твърди, че всички големи селища са на хълмове с надморска височина от 200 до 800 метра с естествените им наклони, позволяващи бързо оттичане, както на дъждовните, така и на отпадните води.

Един поглед върху средновековната поселищна мрежа на България показва, че българите също строят селищата си върху хълмове или в предпланините. Така са разположени предшествениците на Пловдив, Стара Загора, Сливен и т.н.

При наводнения, причинени от Марица, Тунджа, Сазлийка, Янтра, Искър страда реколтата в близката равнина, но не и селищата и хората. Равнините по принцип са и слабо заселени, защото водата при наводнения се оттича бавно, застоява се, често превръщайки се в блато засолява се.

Захари Стоянов пише, че до Освобождението Добруджа е била огромно пасище на котленските и жеравненските овчари. Селища е имало  само по дунавския и черноморския й бряг.

В Западна Европа диги по реките започват да се строят в началото на ХІХ век и до края на века всички опасни реки са коригирани и стегнати в диги.

В България този процес започва след Освобождението и придобива особена сила след Първата световна война, когато огромна армия от трудоваци по заповед на земеделското правителство започва корекция и строителство на диги.

Работата продължава и през 30-те години и при комунистическите правителства. „Оковани” са Дунав, Марица, Тунджа, Тича, Искър и други по малки реки. Затова днес у нас наводнения стават само при скъсване на язовирни стени и стени на хвостохранилища – Згориград, Цар Калоян, Бисер и т.н. Или при особено проливни дъждове като този във Варна на разположени в ниското градски или селски части.