Защо Слънцето се оцвети в синьо?

Учени най-сетне дадоха обяснение на загадката защо слънцето през 1831 г. понякога се е виждало синьо, лилаво или зелено — явление, което е съпътствано от рекордно понижаване на температурите и неуспехи в реколтата на големи територии. Ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, установява, че причината е мощно вулканично изригване на вулкана Зав(ар)-1 (Zavaritskii), намиращ се на остров Симушир в Курилските острови.

Екип, воден от вулканолози от Университета на St Andrews, анализира ледени ядра от Гренландия и Антарктика, както и фрагменти от вулканично стъкло (cryptotephra). Химичният състав на тези фрагменти съвпаднал с този на проби от кратера Зав-1. Радиовъглеродно датиране и изотопен анализ на сяра потвърждават, че изригването е станало през лятото на 1831 г.

Изригването е оценено с мощност между 5 и 6 по скалата на вулканичната експлозивност (VEI). Количеството сяра, изхвърлено в стратосферата, е около 13 Tg (тераграма), което е близо до или над някои по-слаби изригвания, сравнение с изригването на Пинатубо през 1991 г., което също предизвика значителни глобални климатични промени.

След изригването температурите в Северното полукълбо са спаднали с около 1 °C в периода 1831–1833 г., а слънчевата светлина е била разпръсвана от сулфатни аерозоли, които са ограничили директната радиация. Исторически свидетелства потвърждават наблюденията на цветно слънце и странни атмосферни явления в Европа и Америка, включително спуснати облаци, хладно време и провали в реколтите.

Изследователите отбелязват, че Зав-1 е бил напълно неизвестен до момента на изследването по отношение на това конкретно изригване. Остров Симушир е отдалечен и слабо населен, с малко документирани исторически записи за вулканична дейност в началото на XIX век, което е затруднявало идентифицирането на източника. Новите техники за анализ на ледени ядра и tiny tephra позволиха да се направи този значим пробив.

Откритието има значение не само за разкриване на половината от климатичните аномалии от 1831 г., но и за подобряване на модели за вулканичните рискове и климатичните промени. То подчертава, че дори вулканични събития, за които се знае малко или нищо, могат да имат широко въздействие и че наблюдението и изучаването на отдалечени вулкани е от критична важност.