Дюнерът разпали протести в ЕС, Турция иска защита на класическия дюнер

Гастрономически спор разтърси Европа, след като Турция официално поиска от Европейската комисия да ѝ бъдат признати изключителни права върху приготвянето на дюнер кебап. Искането цели популярното ястие да получи статут на „защитен традиционен специалитет“, което би наложило строго определена рецепта и метод на приготвяне.

Турските производители настояват дюнерът да се прави само от телешко месо от животни над 16-месечна възраст, мариновано със специфични подправки, с ограничено количество сол и нарязано с дълги ножове вместо електрически резачки. В питата според турския стандарт трябва да присъстват единствено месо, ориз, домати и люти чушки.

Подобно ограничение предизвика остра реакция в Германия и Австрия, където дюнерът е сред най-популярните улични храни. В Германия например годишно се продават около два милиарда порции, а според браншовата асоциация въвеждането на турската рецепта би означавало край на близо 95 процента от предлаганите в страната варианти. Причината е, че германските дюнери традиционно включват зелена салата, зеле, лук, млечни сосове с чесън и често различни комбинации от месо.

В Австрия реакцията също беше критична, тъй като местните ресторанти адаптират ястието според вкусовете на потребителите и често използват разнообразие от сосове и добавки. Според представители на Европейската комисия, официалното решение ще отнеме време, но вероятността искането на Турция да бъде одобрено е минимална.

Споровете около дюнера отразяват по-широкото европейско разнообразие в приготвянето на подобни ястия. В България например дюнерите почти винаги съдържат пържени картофи, докато в Гърция аналогът – гиросът – се прави най-често със свинско месо и лук, овкусени с млечен чеснов сос. Във Франция и Великобритания пък често се използват агнешко и различни пикантни сосове.

Дискусията за това кой има правото да определя „автентичната“ рецепта показва как уличната храна, пренесена от мигрантските общности, се е превърнала в неразделна част от националните кухни на много европейски държави. Според експерти дюнерът вече е глобален продукт с множество местни интерпретации, което прави изключителното право върху една единствена рецепта трудно защитимо.