Княгина Калина живее като в приказка в двореца "Врана"

Княгиня Калина е родена в Мадрид, но се омъжва за изследователя и авантюриста Китин Муньос в София – същия град, в който се ражда синът ѝ и в който живее щастливо от три години, пише marica.bg.

Там работи в двореца “Врана", резиденцията на баща ѝ, цар Симеон на България, и се радва на убежище в подножието на величествената планина Витоша, зелените бели дробове на българската столица. Това разказва испанското списание ¡Hola! за княгина Калина и нейното ежедневие в България.

Калина описва живота си като истинска приказка:

"Много сме щастливи. Все едно живеем в приказка, в приключение. Всичко ме изпълва с жизненост. През зимата обичаме да караме ски, да се губим из заснежената гора, да се спускаме с шейни."

През топлите месеци принцесата обикаля каменните реки, езерата, пещерите и водопадите, винаги придружена от своята каракачанка, фотоапарата и нож, с който премахва опасни гъби и мъртви корени.

Всеки ден Калина се разхожда в огромния природен парк Витоша – над 26 000 хектара дивa природа, разположена само на 15 минути от центъра на София. Паркът разполага с мрежа от пътеки, които водят до върхове, езера, водопади и панорамни гледки. Сред по-лесните маршрути е пътеката до Боянския водопад, а сред по-предизвикателните – преходът от хижа "Алеко“ до Черни връх.

Най-суровата и запазена част на планината е резерватът "Бистришко бранище“, в който природата е почти напълно недокосната. Там има над 1300 растителни вида, включително редки и ендемични, което прави района един от най-ценните екосистеми на Балканите. Паркът е дом и на разнообразни животни — лисици, диви прасета, елени, а в по-скритите места – вълци и мечки. Калина е особено впечатлена от дърветата и споделя, че има над 5000 снимки на различни видове, които използва за проект към Explorers Club.

Витоша предлага активности през цялата година. През зимата центърът "Алеко“ осигурява писти и лифтове за зимни спортове. През пролетта и лятото природата се съживява, реките и езерата стават кристално чисти, а водопадите – особено привлекателни за изследване. Само за професионални пещерняци е достъпна пещерата Духлата – най-дългата в България, с множество тунели и подземни реки.

Освен природни богатства, районът предлага и културни – близките манастири Драгалевски и Кладнишки, както и Боянската църква, известна със своите уникални средновековни стенописи и призната от ЮНЕСКО.