Били Айдъл със странно нарко признание: Крекът ми помогна да се откажа от хероина

Рок звездата Били Айдъл призна, че в миналото е прибегнал до необичаен и рискован начин, за да се справи със зависимостта си от хероин – започнал да употребява крек кокаин. Изявлението той направи по време на участие в подкаста „Club Random with Bill Maher“, където откровено разказа за годините на зависимости, белязали ранната му кариера.

„Когато се опитваш да спреш хероина, обикновено посягаш към нещо друго. Аз започнах да пуша крек, за да се откажа от хероина“, каза 70-годишният музикант. На въпроса на водещия Бил Мейър дали това наистина е помогнало, Айдъл отговори с усмивка: „Да, проработи.“

Темата за бурния му начин на живот е в центъра и на новия документален филм „Billy Idol Should Be Dead“, в който британската рок легенда говори открито за годините, когато зависимостите и опасното поведение почти са сложили край на кариерата и живота му. В интервю за The New York Times Били Айдъл признава, че в разгара на славата си е рискувал всичко: „Имах всичко, а го подпалих с бутан.“

Певецът, известен с хитове като „White Wedding“ и „Rebel Yell“, не крие, че рокендрол културата през 80-те години е била тясно свързана с наркотиците. В интервю за Associated Press през 2025 г. той разказва, че е експериментирал с психеделични вещества още като тийнейджър. „Имаше период в живота ми, когато бях силно зависим от наркотиците“, признава той, добавяйки, че днес се чувства късметлия, че е оцелял.

„Късметлия съм, че мозъкът ми все още функционира нормално. Някои хора изпаднаха в мозъчна смърт, други прекараха живота си в затвора или просто умряха“, казва Айдъл. Според него, ако подобно поведение се случваше днес, рискът щеше да бъде още по-голям заради разпространението на фентанил – силно синтетично опиоидно вещество, довело до хиляди фатални свръхдози.

В документалния филм дългогодишният му китарист Стив Стивънс също признава, че едва сега е осъзнал колко сериозна е била зависимостта на музиканта. По думите му, много от най-екстремните моменти от живота на Айдъл са били скрити от обществеността по време на пика на славата му.

Били Айдъл се премества в Съединените щати през 1981 г., след като напуска британската пънк група Generation X, за да започне солова кариера. Именно в този период популярността му рязко нараства, а с нея и употребата на наркотици. Той си спомня за почти фатална свръхдоза през 1984 г., когато се връща в Лондон, за да отпразнува успеха на албума „Rebel Yell“. След употреба на силен хероин състоянието му рязко се влошава, а приятелите му са принудени да го поставят в ледена вана, за да го свестят. „Буквално умирах. Посинявах“, разказва музикантът.

Освен наркотиците, другата му голяма страст – моторите – също почти му коства живота. През 1990 г. тежка катастрофа с мотоциклет едва не довежда до ампутация на крака му. Инцидентът го принуждава да се откаже от предложение за участие в продължението на „Терминатор“, тъй като ролята изисквала интензивно физическо натоварване.

В края на 80-те години Били Айдъл става баща – първо на сина си Уилем, роден през 1988 г. от връзката му с Пери Листър, а година по-късно и на дъщеря си Бони, от Линда Матис. Комбинацията от родителството и тежката катастрофа се оказва повратен момент за музиканта. „Имаше глас в главата ми, който казваше: не можеш да живееш така вечно“, спомня си той.

В последните години Айдъл определя начина си на живот като т.нар. „California sober“ – термин, използван за хора, които са се отказали от твърдите наркотици и алкохола, но понякога използват канабис. В подкаста на Мейър той признава, че от време на време приема продукти с марихуана, но не е употребявал кокаин от повече от две десетилетия.

Документалният филм „Billy Idol Should Be Dead“ беше представен за първи път на фестивала Tribeca през юни и излезе в по-широко разпространение в края на февруари, като проследява както възхода на музиканта до световна рок икона, така и дългата му битка със зависимостите.