Коцето пред Мон Дьо за славата, болката и цената да си винаги усмихнат (ВИДЕO)

Малко преди да навърши 50 години, Константин застава откровено пред Мариян Станков – Мон Дьо, за да покаже човека зад образа, да разсее митовете около себе си и да сподели, че макар да е на сцената от десетилетия, вярва, че най-силните му години тепърва предстоят, пише marica.bg.

Ти имаш тоя странен дар, хората като те видят винаги да си представят, че животът минава леко, че е весело. Обаче какво е това да знаеш, че очакването към теб винаги е това? Че трябва да си веселяк.

Веселяк по призвание

„Аз имам усещането, че съм роден за това. Аз наистина съм този човек – веселякът, усмихнатият“, казва Константин.

Но зад постоянната усмивка има и тишина. В трудните дни той се затваря за кратко – за да не натоварва околните със собствената си болка. „Ще си порева, ще се понаспя. Утрото е по-мъдро от вечерта“, признава певецът и допълва, че вярата и молитвата са това, което го държи изправен. „Моля се душата и сърцето ми да са пълни с любов, за да я раздавам“, споделя той.

Връщайки се към началото на кариерата си, Константин е категоричен – не е бил наивен. „По-скоро романтик. Мечтател. Човек, който се е радвал на всичко – както тогава, така и днес.“

„Аз съм всичко – бащата, певецът, човекът от меметата“

Днес Константин не се поставя в една роля. „Аз съм цялото това нещо. Бащата – гордият баща с прекрасни деца. Певецът. Човекът от меметата.“
И прави важно уточнение: „Аз не ходя на работа. Моята работа е да отида на купон. Да се забавлявам с хората.“

Усмивка на сцената, когато животът боли

Едни от най-тежките моменти в живота му съвпадат с участия. „Пееш, когато баба ти е починала. Пееш, когато баща ти е на смъртно легло“, споделя той. В такива моменти Константин не крие истината от публиката. „Хората усещат. Казваш им. Плачеш. И после – дай да се смеем, да сме готови.“

Детството: мечти, спорт и дисциплина

Константин израства в годините на социализма – с мечти, спорт и силна дисциплина. Стаята му е била облепена със снимки на Христо Марков и Стефка Костадинова. „Исках да вървя по техния път“, разказва той, макар съдбата да го отвежда в друга посока.

Спартанско възпитание и никакви привилегии

Да растеш със строг баща – служител в МВР, не е било лесно. „Никакви привилегии“, подчертава Константин. Дисциплината е била ежедневие, а страхът от бележника – напълно реален.

90-те: „Живял съм ги, не ги митологизирам“

Константин не идеализира бурните години на прехода. Работил е в ресторант, близък до силовите групировки, но заплатата му е била скромна. „Имало е дни, в които съм лягал гладен“, признава той.

От това време пази едно – значението на мъжката дума. „Стискаш си ръката и това е закон.“

Когато скандалът се превърне в енергия

Днес хейтът не го плаши. „Когато видя хиляда коментара, си казвам – свършил съм си работата.“

Дори абсурдни ситуации, като видеото с маймуната в Тайланд, според него показват друго – обществото чака повод да съди, а не да вижда доброто.

Грешките, адреналинът и цената

Константин не бяга от отговорност – нито за гонката с Емрах, нито за последствията. „Адреналин и глупост – и двете. Платих си.“

Колко струва славата в едно семейство

„Славата струва скъпо в един брак“, признава певецът. Компромисите са много, а отсъствията – болезнени. „Жена ми винаги е по-силната“, казва той с уважение.

На прага на 50: „Избухването“

„Важно е не календарът, а как се чувстваш“, казва Константин за наближаващия юбилей. Големият концерт го вълнува и плаши едновременно. „Аз давам всичко – душа, сърце. Затова не мога да правя по няколко концерта.“

А ако трябва да даде заглавие на следващото си десетилетие?

„Избухването, брат.“

Когато никой не гледа

„Същият съм“, казва Константин. И добавя най-важното: „Да вярвам, да дерзая, да мечтая и да вървя с пълна пара напред.“