Рим не е бил центърът на сухопътната мрежа на империята, показва ново проучване

Поговорката „всички пътища водят към Рим“ се оказва неточна, когато става дума за сухопътната транспортна система на Римската империя. Нов анализ показва, че Рим не е бил най-централният град в мрежата. По-важна роля са имали Константинопол, Антиохия и Анкара.

„Когато разглеждаме целия сухопътен транспорт в Римската империя, има един маршрут, който е най-централният в самата империя, и той не минава през Рим“, заявява Том Брюгманс от Университета в Орхус, съавтор на изследването, публикувано в Nature Communications.

Маршрутът е свързвал Африка, Азия и Европа

В най-големия си териториален обхват през 117 г. сл. Хр. Римската империя се е простирала от Британия до Сахара и е обхващала части от Европа, Азия и Африка. Площта ѝ е достигала около 5,5 млн. кв. км.

Рим е бил политическото и икономическото сърце на империята, но географското му положение го е правело по-важен център за средиземноморското корабоплаване, отколкото за движението по суша. Най-централният сухопътен маршрут е преминавал по северноафриканското крайбрежие, през територията на днешна Турция и градове като Антиохия и Анкара, след това през Константинопол и накрая северно от Рим през Милано.

Ролята на Константинопол се засилва допълнително след 324 г., когато император Константин I премества столицата от Рим в града. Причините са стратегически и икономически, а местоположението между Европа и Азия превръща Константинопол във важен възел за придвижването през империята.

Атласът включва близо 300 000 км пътища

Анализът използва цифровия атлас Itiner-e, изграден с помощта на исторически източници, археологически доклади, сателитни изображения и по-стари бази данни. В него са включени близо 300 000 км римски пътища.

Данните обаче имат различна степен на сигурност. Местоположението на едва 2,7% от трасетата е известно със сигурност. Около 90% са установени с по-малка точност, а приблизително 7% са хипотетични.

Изследователите подчертават, че пътищата не са били изграждани винаги по права линия. В равнинни области като Западна Европа и Северна Африка римляните често са прокарвали сравнително прави трасета. При труден релеф обаче маршрутите са следвали терена и са се извивали.

Древните маршрути продължават да влияят

Проучването показва значителна приемственост между древните и съвременните пътища. Виа Аугуста например се е простирала на почти 1600 км от Гадес, днешен Кадис в Южна Испания, до Пиренеите във Франция. По части от Апиевия път все още са запазени оригинални вулканични камъни.

Повечето древни трасета са изчезнали или са били затрупани през вековете. Учените предупреждават и че много пътища в Европа, Северна Африка и Близкия изток, които днес се наричат „римски“, всъщност не са изградени от римляните.

Самата поговорка „всички пътища водят към Рим“ не произхожда от Античността. Тя се появява писмено през 1175 г. при френския поет Ален дьо Лил. По-ранен принос към представата за Рим като център има „златният милиарий“, поставен от император Август на Римския форум през 20 г. пр. Хр. Той символично е обозначавал началната точка на основните пътища в империята.

Според Франческа Фулминанте от Университета в Бристол резултатите не преобръщат напълно досегашните представи, а математически потвърждават наблюдения, описвани дотогава в по-общ вид. Изследователите планират в бъдеще да добавят към модела и речните, и морските връзки.

Източници: NOVA, CNN