Хостингът, на който fakti.bg разчита от 2011 г., вече е отворен и за твоя сайт! ›››

Изтъкнат физик: търсим най-голямата тайна на Вселената на грешното място

5 Октомври, 2026 19:28, обновена 5 Октомври, 2026 19:36 2 509 24

  • гравитация-
  • квантова физика-
  • джонатан опенхайм-
  • обща теория на относителността-
  • фундаментална физика

Според Джонатан Опенхайм гравитацията може да не се подчинява на квантовите правила.

Гравитацията държи хората върху земната повърхност и планетите в орбитите им около Слънцето. Тя е и първото фундаментално взаимодействие, описано с математическа формула. Въпреки това именно за гравитацията физиците знаят най-малко.

Причината е несъответствието между двете основни теории на съвременната физика. Общата теория на относителността описва гравитацията при планети и по-големи космически тела, докато квантовата теория обяснява поведението на материята и взаимодействията в микроскопичния свят. Досега не е създадена завършена теория, която да съчетае двете описания.

Четири взаимодействия, но само три квантови теории

Във физиката са известни четири фундаментални взаимодействия: гравитацията, електромагнитното, силното ядрено и слабото ядрено взаимодействие. За последните три съществуват квантови теории, които позволяват да се изчислява как те действат на ниво частици.

Гравитацията обаче остава различна. Общата теория на относителността я описва като свойство на пространство-времето, а не като взаимодействие, което вече е обяснено с квантови частици. Именно тази разлика стои в основата на продължаващото търсене на квантова теория на гравитацията.

Опенхайм предлага друг път

Британският физик Джонатан Опенхайм, професор в University College London, смята, че проблемът може да не е в липсата на достатъчно добра квантова теория. Според него самата идея гравитацията да бъде превърната в квантово взаимодействие може да е погрешна.

„Такава теория няма смисъл“, твърди Опенхайм.

Предложението му е гравитацията да остане класическа, докато останалите физични системи се описват с квантовата теория. Този подход е известен като постквантова теория на класическата гравитация. Той се различава от водещите направления във фундаменталната физика, които приемат, че всички взаимодействия в крайна сметка трябва да имат квантово описание.

Идеята е спорна, тъй като поставя под въпрос посоката, следвана от физиците в продължение на десетилетия. Тя не означава, че загадката на гравитацията е решена, а че е възможно да се търси отговор на неправилен въпрос.

Експериментът ще има последната дума

Теорията на Опенхайм не е потвърдена експериментално. Учени разработват предложения за експерименти, които да проверят дали гравитацията има квантови свойства или проявява различно, класическо поведение. Подобни тестове могат да отнемат години, тъй като изискват изключително чувствителни измервания.

Засега е установено само, че общата теория на относителността и квантовата теория работят изключително добре в своите области, но не дават единно описание на природата. Дали гравитацията ще се окаже последното квантово взаимодействие или изключение от правилото, предстои да бъде решено от експериментите, а не от една-единствена теория.

Източници: scienceillustrated.com


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3.7 от 6 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 ИНТЕРЕСНО?

    5 1 Отговор
    Физиците, като са си създадали ТЕОРИЯ за атомния строеж, след това пък се чудят защо "квантовата теория" нещо не им се получава....
  • 3 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 Финансист

    0 2 Отговор
    Най пикантната тайна беше разкрита от членове на световния икономически форум в интервюта
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 ЕЛЕМЕНТАРНО

    2 2 Отговор
    Най-малкият квант създава и гравитацията и всички квантови сили и въздействия. Астралният свят има досег само с тази частица. Но тя е основата на материята. Астралният свят няма параметри, измерения и атрибути. Но чрез материята се самоизмерва. И развива. Въпреки, че там няма пространство и време. Гравитацията е тази частица когато пада от космосът и притиска като вятър, този вятър със светлинна скорост, когато е преминал през материя губи частици, те се превръщат в други по едри кванти - фотони. Те, както задържат Луната, така задържат електронът да обикаля атомът. Това е теория от 18 век, аз достигнах до нея логически, а около ковид-19 имаше контакти с извънземни които казаха - че така е гравитацията. В центърът на звезда, планета, луна, този натиск се изравнява. И те са кухи. Планетите и луните са лава от слънцата. Едни мехури, после се охлаждат и втвърдяват, лавата в тях си е слънчева лава. Дори Петър Дънов казва, че планетите са деца на слънцето и после пак ще се върнат в него. ........ Неутронните звезди поглъщат тези най-малки кванти и ги превръщат в магнитни потоци. Така прави и неутронът в атомът.
  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Самолето

    0 1 Отговор
    Най добро определение за Гравитацият а идва след кило ракия,....там да тьрси Тоя физик.
  • 21 17 -18 ВЕК

    1 0 Отговор
    Леонард Ойлер веднъж отбеляза, че моделът на Льо Саж е "безкрайно по-добър" от този на всички други автори и че всички възражения са балансирани в този модел, но по-късно каза, че аналогията със светлината няма значение за него, защото вярва в вълновата природа на светлината. След допълнително обмисляне, Ойлер започна да не одобрява модела и пише на Льо Саж: Трябва да ме извините, сър, ако имам голямо отвращение към вашите ултрасветски корпускули, и винаги ще предпочитам да призная невежеството си за причината за гравитацията, отколкото да прибягвам до такива странни хипотези. Даниел Бернули беше доволен от приликата между модела на Льо Сейж и собствените си мисли за природата на газовете. Въпреки това, самият Бернули смяташе, че неговата собствена кинетична теория за газовете е само спекулация, и също така смяташе теорията на Льо Саж за силно спекулативна.
  • 22 17 -18 ВЕК

    0 0 Отговор
    Роджър Джоузеф Боскович посочи, че теорията на Льо Саж е първата, която наистина може да обясни гравитацията чрез механични средства. Въпреки това, той отхвърли модела поради огромното и неизползвано количество ултрамунданна материя. Джон Плейфеър описва аргументите на Боскович така:

    Огромно множество атоми, предназначени да следват своето безкрайно пътуване през безкрайността на пространството, без да променят посоката си или да се връщат на мястото, от което са дошли, е предположение, което много малко се приема от обичайната икономия на природата. Откъдето идва доставката на тези безброй потоци; Не трябва ли тя да включва непрекъснато усилие на творческа сила, безкрайна както по обхват, така и по продължителност? Много подобен аргумент по-късно беше изложен от Максуел. Освен това Боскович отрича всякакъв контакт и непосредствен импулс, но предлага отблъскващи и привлекателни действия от разстояние.
  • 23 17 -18 ВЕК

    0 0 Отговор
    Тъй като частиците на Льо Саж трябва да губят скорост при сблъсък с обикновена материя (за да произведат нетна гравитационна сила), огромно количество енергия трябва да бъде преобразувано във вътрешни енергийни режими. Ако тези частици нямат вътрешни енергийни режими, излишната енергия може да бъде абсорбирана само от обикновената материя. За да се справи с този проблем, Арманд Жан Лере20 предложи модел на частици (напълно подобен на този на Льо Саж), в който твърди, че абсорбираната енергия се използва от телата за създаване на магнетизъм и топлина. Той предложи, че това може да е отговор на въпроса откъде идва енергийният изход на звездите.
  • 24 17 -18 ВЕК

    0 0 Отговор
    Лорд Келвин предложи, че излишната топлина може да бъде абсорбирана от вътрешните енергийни режими на самите частици, въз основа на неговото предложение за вихровата природа на материята. С други думи, оригиналната транслационна кинетична енергия на частиците се прехвърля към вътрешни енергийни режими, главно вибрационни или ротационни на частиците. Позовавайки се на твърдението на Клаузиус, че енергията във всеки конкретен режим на газова молекула се стреми към фиксирано съотношение на общата енергия, Келвин продължи с предположението, че енергизираните, но по-бавно движещи се частици впоследствие ще бъдат възстановени в първоначалното си състояние поради сблъсъци (на космологичен мащаб) с други частици. Келвин също твърди, че е възможно да се извличат безкрайни количества свободна енергия от ултрамунданния поток и описва машина за вечно движение за това.