Когато във „Всички утрини на света“ младият Марен Маре застава срещу своя по-възрастен двойник, двамата актьори носят една и съща фамилия. Жерар Депардийо играе музиканта в зрелите му години, а неговият син Гийом пресъздава героя като млад човек. Филмът от 1991 г. е един от първите големи моменти в кариерата на Гийом Депардийо и символично показва трудния му път към собствено артистично име.
Гийом е роден на 7 април 1971 г. в Париж в семейство на актьори. Майка му е Елизабет Депардийо, а сестра му Жюли също избира киното. Самият той се появява за първи път на екран още на три години във филма „Този прекрасен негодник“, където играе с баща си. Истинският му пробив обаче идва много по-късно, когато започва да получава роли, които изискват не просто известна фамилия, а необичайно силно присъствие.
Наградата, която му дава собствено име
През 1995 г. Гийом Депардийо играе Фред във филма „Чираците“ на Пиер Салвадори. Героят му е несръчен, раним и самоунищожителен млад мъж, а ролята носи на актьора наградата „Сезар“ за най-добър млад актьор през 1996 г. Това е признание, което го утвърждава не като „сина на Жерар Депардийо“, а като самостоятелен талант.
Следват роли в „Пола X“ на Леос Каракс, „Чираците“, „За войната“ на Бертран Бонело и „Не докосвайте брадвата“ на Жак Ривет. В последния филм Депардийо играе генерал Арман дьо Монриво – осакатен ветеран от Наполеоновите войни, който се връща към живота, любовта и собственото си минало. „Благодарение на Ривет отново започнах да вярвам в киното“, казва актьорът в интервю, цитирано от „Гардиън“.
Болката зад ролите
Животът му е белязан от зависимости, конфликти и тежки физически изпитания. След инцидент с мотоциклет той претърпява продължително лечение на крака, а по-късно губи крайника. Този личен опит придава особена достоверност на образа му в „Не докосвайте брадвата“, където героят му е човек, принуден да живее с последиците от войната.
На 13 октомври 2008 г. Гийом Депардийо умира на 37 години от пневмония в болница в Гарш. Той се разболява, докато снима в Румъния филма „Детството на Икар“, който излиза посмъртно. Оставя дъщеря си Луиз и филмография, по-кратка от очакваното, но достатъчно силна, за да го запази в историята на френското кино.
Източници: theguardian.com, lemonde.fr, independent.co.uk
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА